Решение № 498 от 11.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3142/2011 г.

Решение № 498 от 11.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3142/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Тома Борисов Деспотов от гр. Пловдив, чрез процесуален представител адв. Тихомир Стойчев срещу решение № 1839/22.12.2010 г. по адм. дело № 1728 по описа за 2010 г. на Административен съд - Пловдив. В жалбата са релевирани доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, обуславящи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по жалбата директорът на Дирекция "ОУИ" град Пловдив при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема, че са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е бил ревизионен акт /РА/ № 161000926/27.05.2010 г., издаден в от С. Мицева - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 542/21.07.2010 г. на Директор Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който спрямо Тома Борисов Деспотов са установени дължими суми за данък по чл. 35 ЗОДФЛ /отм./ за 2003 г., 2004 г., 2005 г., 2006 г. и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., както и съответни лихви. Съгласно атакувания ревизионен акт и потвърдителното решение на по-горния административен орган, установени били задължения на жалбоподателя по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г., 2004 г., 2005 г., 2006 г. и по действащия и понастоящем ЗДДФЛ за 2007 г. във връзка с това, че физическото лице Тома Борисов Деспотов през процесните периода е следвало да декларира получените приходи от договори с граждански дружества като доходи от отдаване на имущество под наем, респ. аренда, а не като доход от горско стопанство. Това според ревизиращите довело до намаляване данъчната основа за облагане по ЗОДФЛ и ЗДДФЛ, тъй като по този начин Деспотов ползвал 60 % нормативно признати разходи. Следвало е да се ползва 20 %, респ. 10 % за 2007 г. нормативно признати разходи, като декларира тези доходи като доходи от отдаване имущество под наем и аренда. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу РА е като неоснователно. Правилно съдът е приел, че в хода на ревизионното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да са от категорията на съществените. Съгласно заповед № К 1000926/30.04.2010 г. е налице валидно определяне на органа, компетентен да издаде РА. Прието е за установено, че Т. Деспотов, в качеството си на физическото лице, на което е възстановено правото на собственост върху гори и земи от горския фонд, ведно с други физически лица са учредили три граждански дружество. Придобитите вещни права били предоставени за управление, стопанисване и експлоатация на дружествата, като последните извършвали дърводобив и реализирали доход от това. На членовете на дружествата- съсобственици на горите са изплащани суми в размер на определени проценти от чистите приходи на дружеството след приспадане на разходите и други задължения. При проведената ревизия, явяваща се повторна, са спазени дадените задължителни указания при отменителното решение. и са събрани писмени данни от трите дружества по ЗЗД. В този смисъл неоснователни са възраженията на касатора, че обжалваният РА противоречи на вече постановено отменително решение. В изпълнение на дадените задължителни указания в отменителното решение са приложени в хода на ревизията оборотните ведомости за периодите, ГДД и банкови бордера за изплатен корпоративен данък, Решение на УС за разпределяне на чистите приходи, реализирани за процесните периоди, отразени са изплатените суми на Деспотов. Според констатациите в РД от същността на сключените договори и фактическите действия на страните по тях, включително взетите счетоводни записвания, както и от отговорите от извършените проверки става въпрос за наемни правоотношения, при които физическото лице Т. Деспотов е предоставил за ползване срещу възнаграждение своето имущество. Изтъкнато е, че независимо от подписаните три договора за учредяване на граждански дружества от жалбоподателя по реда на чл. 357 и сл. от ЗЗД нито при ревизията, нито в съдебното производство са събрани доказателства за негово пряко участие, като физическо лице в съвместната дейност на дружеството. Изводът на съда по съществото на спора относно характера на отношенията между Деспотов и трите граждански дружества, учредени по реда на ЗЗД, а именно, че те имат характера на наемни отношения за процесния период е основан върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност. Обосновано е прието, че съгласно чл. 9, ал. 3 от договорите съдружниците имат право да получават своя дял от чистите приходи, реализирани от дружеството. Според чл. 16 от същите договори за постигане на целите на дружеството, същото притежава свое имущество, състоящо се от дяловите вноски на съдружниците и от придобитото от дейността му, внесените пари и всичко придобито от дружеството са обща собственост на съдружниците, съответно на дяловото им участие. Ето защо правилен е изводът на административния съд, че останалата недвижима собственост се счита за внесена за общо ползване, като внеслият я съдружник запазва правото си на собственост. По този начин недвижимата собственост не представлява имущество на дружеството а е внесена за ползване, от което ползване посредством пряката горска дейност, съдружникът, какъвто е и жалбоподателят получава приход, без обаче да извършва пряко дейност по ЗГ. В тази насока са и обясненията от 25.03.2010 г. от "Белите тикли", от които става ясно, че приходите на дружеството се формират от дървесина и съгласно договорът за дружество, всеки съсобственик получава своя дял като наем или друго възмездно предоставяне за ползване на имущество от чистите приходи след приспадане на разходите на база притежаваните от него дка гори, по решение на УС. Приложени са решения на УС за разпределение на чистите приходи, реализирани от дружеството за процесния период; протоколи за начислени наеми на съсобствениците на предоставените горски площи, РКО за изплащане от дружеството на "наем гори съсобственици", протоколи за разпределение на суми от ползвани гори, протоколи за въведени данни от разпределение суми за наем на гори и т. н. По същия начин стои въпросът и с другите дружество "Нова Димчовица" и "Айдарица - Мандрите", където се установява, че с протокол са начислени суми на съсобствениците за наем на гори, от добити трупи. Съгласно договорите всеки съсобственик получава своя дял като наем или друго възмездно предоставяне за ползване на имущество от чистите приходи, след приспадане на разходите на база притежаване дка гори. За всяка изплатена сума са изготвени РКО в които е отбелязано изплатен наем за добити трупи. Налични са и протоколи за начислени суми на съсобствениците за наем на гори от добити трупи. С оглед всичко изложено обосновано е прието от съда, че отдаването на имущество за ползване е предпоставка за реализация на икономическата дейност, която е осъществявана от гражданското дружество. Не са представени доказателства от които да се установява, че физическите лица - съдружници в гражданските дружества са осъществявали самостоятелно основни дейности или странични ползвания по смисъла на чл. 63 от ЗГ. Ето защо правилно съдът е приравнил отношенията между съдружника и гражданското дружество с наемни и е приел за правилни констатациите в РА, че облагането на жалбоподателя за тези доходи е следвало да стане по реда на чл. 25 ЗОДФЛ /отм./ за данъчни периоди 2003 г., 2004 г., 2005 г. и 2006 г. и съответно по чл. 31 ЗДДФЛ за 2007 г., като се намалят нормативно признатите разходи в размер на 20 %, а за 2007 г. с 10 %, а не с 60 %, както за стопанска дейност. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователни са възраженията на касационният жалбоподател за извършвана от него дейност от горско стопанство лично, доколкото е в управителното тяло на едно от дружествата "Белите тикли" и следователно е пряко ангажиран в управлението на дейността по горско стопанство. Тези твърдения противоречат със събраните гласни и писмени доказателства. Деспотов не е представил нито в хода на ревизията, нито в съдебното производство документи /разрешителни, превозни билети и др./ по ЗГ за сеч на собствени гори, които доказват личен труд. Няма предоставен от него дневник по образец за постъпилия, преработения и експедирания дървен материал, какъвто се изисква от производителите на фасонирани дървени материали и на преработени дърва за горене. Дневникът се регистрира, прошнурова и прономерова от съответното държавно лесничейство след представяне на документ за въвеждане в експлоатация на обекта в който се извършва преработката на дървесината, издаден от компетентния орган, като това задължение, съгласно ЗГ е предвидено за собственика или ползвателя. Жалбоподателят не е представил доказателства за осъществявана пряка дейност по ЗГ, нито документация от горепосочената в качеството си на собственик. Напротив, той е предоставил свое недвижимо имущество, което е било предпоставка за реализация на икономическата дейност от създаденото гражданско дружество. Получавал е своя дял като наем или друго възмездно предоставяне за ползване на имущество от чистите приходи на дружеството след приспадане на разходите, на базата на притежаваните от него дка гори, по решение на УС. Ето защо не може да се приеме, че той самият е извършвал пряко дейност по ЗГ. С оглед неоснователността на касационната жалба разноски не следва да се присъждат в полза на касационният жалбоподател. Предвид изложеното, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания, поради което решението като правилно, валидно и допустимо следва да остане в сила, воден от което и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Осмо отделение,