Решение № 3730 от 9.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2444/2025 г.

ВАСЧетвърто отделение09.04.2025 г.докладчик т Тодор Петков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 135 от 6.02.2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка, вх. КЗК-9/2.01.2025 г.

ОСЪЖДА "НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ" ЕАД с ЕИК 000649348, със седалище и адрес на управление: гр. София, ПК 1000, р-н "Оборище", ул. "Триадица", 8да заплати на "СТАКОМ" ООД с ЕИК 040203784, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. "НПЗ Военна рампа", ул. "Илиянско шосе" 2 сумата от 11 340 ( словом единадесет хиляди триста и четиридесет) лева, представляващи разноски в по делото.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ТОДОР ПЕТКОВ Членове: /п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ/п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА

Мотиви

Производството е по реда чл. 216 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на "Национална електрическа компания" ЕАД чрез процесуален представител, подадена против Решение 135 от 6.02.2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка, вх. КЗК-9/2.01.2025 г., с което по жалба на "СТАКОМ" ООД е отменено Решение D40021530 от 16.12.2024 г. на изпълнителния директор на "Национална електрическа компания" ЕАД за определяне на изпълнител по обществена поръчка с предмет: "Проектиране, доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на пожароизвестителни и автоматични пожарогасителни системи в обекти на предприятие "Водноелектрически централи", в частта по Обособени позиции 2 и 3, открита с Решение F517912/23.08.2024 г. на възложителя, с уникален номер на поръчката в ЦАИС: 00026-2024-0118 и преписката е върната на възложителя за продължаване на процедурата от етап последното законосъобразно действие, съобразно мотивите на настоящото решение. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развити са подробни доводи за допуснати съществени нарушения на Закона за обществени поръчки, в частност при тълкуване и прилагане на чл.104, ал.5 ЗОП. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на "СТАКОМ" ООД. Ответникът "Стаком" ООД чрез управителя на дружеството С. Стаменов и процесуален представител, с адв. Попова релевира доводи за неоснователност на касационна жалба.Претендира присъждане на разноски. Ответникът- "РВЦ" ООД, не ангажира становище. Ответникът- "Микродата системс" ООД в писмено становище релевира доводи за основателност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Предлага решението да бъде оставено в сила като обосновано. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване на обжалваното решение на КЗК и в срока, установен в чл. 216, ал. 1 от ЗОП, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е било образувано по жалба на "СТАКОМ" ООД срещу Решение D40021530 от 16.12.2024 г. на изпълнителния директор на "Национална електрическа компания" ЕАД за класиране на участниците и определяне на изпълнител в процедура за възлагане на обществена поръчка чрез публично състезание с предмет: "Проектиране, доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на пожароизвестителни и автоматични пожарогасителни системи в обекти на предприятие "Водноелектрически централи", в частта по Обособени позиции 2 и 3, открита с Решение F517912/23.08.2024 г. на възложителя, с уникален номер на поръчката в ЦАИС: 00026-2024-0118. С обжалваното решение възложителя е отстранил от участие "СТАКОМ" ООД на основание чл. 107, т. 1 от ЗОП, тъй като същият не е доказал съответствието си с поставените критерии за подбор. С обжалваното в настоящето производство решение КЗК е отменила решението на възложителя. За да постанови този резултат КЗК е приела, че относно спорното обстоятелство визирано в Техническата спецификация за строителство по Обособена позиция 2 и по Обособена позиция 3 т.4.1.3 Технически изисквания към системата, оборудването и компонентите, в частност за Ръчен пожароизвестител да съответства на стандарти (минимум) БДС EN54-11, БДС EN54-17 или еквивалентни, участникът "СТАКОМ" ООД действително в колона "Предложение на участника", ред 3. 3 "Ръчен пожароизвестител - съответства на стандарти (минимум)", при изискване от възложителя БДС EN54-11, БДС EN54-17 или еквивалентни, участникът е посочил само стандарт EN54-11, което според помощната комисия, а впоследствие и според възложителя, офертата е непълна и ангажира като последица отстраняване на този участник на визираните в решението правни основания. В протеклото производство съобразно обстоятелствата в жалбата, КЗК е проучила и установила, че "СТАКОМ" ООД към техническото си предложение е представил и Продуктов каталог за пожароизветителни алармени системи, където на страница седемнадесет, в раздел "Ръчни бутони", за предложения модел: SensoIRIS MСР150 са изброени стандартите, на които отговаря, а именно: БДС EN54-11, БДС EN54-17, БДС EN54-13. Това обстоятелство е възприето от КЗК като доказателство за непълноти в техническото предложение по отношение на заявените в офертата на "СТАКОМ" ООД данни, което е не само е можело, но и е следвало да бъде констатирано от помощния орган на възложителя, който в хипотезата на чл. 104, ал. 5 от ЗОП да изиска от жалбоподателя разяснения и/или допълнителна информация удостоверяващи горепосочените обстоятелства, а именно дали предложения модел пожароизвестител отговаря и на двата стандарта: БДС EN54-11 и БДС EN54-17,. КЗК правилно е съобразила, че чл. 104, ал. 5 ЗОП е с диспозитивен характер, но при наличието на обективни данни за визираната неяснота относно съответствието на съответните стандарти тази норма е единственият способ за предотвратяване на предоставяне на невярна информация и данни при наличието на основателни съмнения, прилагането й става задължително с оглед спазване принципите за равнопоставеност и безпристрастност. Като краен резултат КЗК е отменила като незаконосъобразен оспорения административен акт на възложителя в частта по Обособена позиция 2 и по Обособена позиция 3 и е постановила връщане на процедурата на етап ново разглеждане на техническото предложение на участника "СТАКОМ" ООД. Обжалваното решение е правилно. Правилно е преценено от КЗК, че относима в случая е разпоредбата на чл. 104, ал. 5 от ЗОП. С оглед диспозитивния характер на чл. 104, ал. 5 ЗОП законодателят е дал правна възможност на възложителя на обществени поръчки да иска от участниците разяснения и допълнителни доказателства, както и да извършва проверки по заявените данни. Разгледана от практическа гледна точка, тази разпоредба е единственият способ за предотвратяване на предоставяне на невярна информация и непълни данни. Действително прилагането на разпоредбата е предоставено в преценка на съответния възложител, но при наличието на обективни данни, прилагането и става задължително с оглед спазване принципите за равнопоставеност и безпристрастност (чл. 104, ал. 6 ЗОП). В случая правилно КЗК е приела обстоятелството, че в техническото предложение на участника СТАКОМ" ООД представил и Продуктов каталог за пожароизветителни алармени системи, където на страница седемнадесет, в раздел "Ръчни бутони", за предложения модел: SensoIRIS MСР150 са изброени стандартите, на които отговаря, а именно: БДС EN54-11, БДС EN54-17, БДС EN54-13, което е във връзка с посоченото в таблицата в колона "Предложение на участника", ред 3. 3 "Ръчен пожароизвестител - съответства на стандарти (минимум)", при изискване от възложителя БДС EN54-11, БДС EN54-17 или еквивалентни, където участникът е посочил само стандарт EN54-11, което от своя страна създава неяснота и непълнота, която е отстранима чрез чл. 104, ал. 5 ЗОП, без това да промени техническото му предложение. При така установеното се налага изводът, че решението на КЗК е законосъобразно, като при постановяването му правилно и задълбочено е изследвана фактическата обстановка, анализирани са събраните доказателства релевантни към предмета на спора, при което правилно е прието, че са налице визираните основания за отмяна на обжалваното решение за класиране и отстраняване на участници. Възраженията на касатора по съществото на спора са неоснователни - сочените отменителни основания не са налице. Напротив - изводите на КЗК са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства, като е съобразена спецификата на обществената поръчка и правилно са тълкувани и приложени относимите правни норми от материалния закон - в случая по ЗОП и ППЗОП, релевантни за правилното провеждане и приключване на процедурата. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания не обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в касационната жалба доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че подадената срещу решението на КЗК касационна жалба е неоснователна, а решението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответната страна Българска Национална Телевизия "Стаком" ООД за присъждане на реално направени разноски в касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 11 340 лева с вкл. ДДС е доказана като основание. Относно размера не е направено възражение за прекомерност, поради което следва да бъде уважен изцяло и на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. чл. 216, ал. 7 ЗОП следва да му бъдат заплатени от бюджета на касатора - "Национална електрическа компания" ЕАД. Ответникът "Микродата системс" ООД в писменото си становище е претендирал разноски, но доказателства, че такива са направени, както не е представен и списък по чл.80 ГПК във вр.чл.144 АПК за техния вид и размер, поради което не могат да бъдат идентифицирани и следователно не следва да бъдат присъждани. Воден от горното, и на основание чл.221, ал.2 АПК, приложим на основание чл.216, ал.6 ЗОП и чл.143, ал.3 АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,