Решение № 9837 от 3.11.2022 г. на ВАС, VII о.

от 09.02.2021 г. на председателя на Патентното ведомство (ПВ), с което е отхвърлено искане вх. 70135124/09.01.2020 г. на Омега Оптик 1 ЕООД за заличаване на регистрацията на марка рег. 63984 DACCHI, комбинирана. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3, пр. 1 АПК. Оплакванията са за неправилен извод на съда относно липсата на предпоставките за заличаване на процесната марка. Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго за отмяна на отказа за заличаване на марката. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - председателят на Патентното ведомство, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Ответникът Милано Груп Къмпани ЕООД, изразява становище по касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди становищата на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

от 09.02.2021 г. на председателя на Патентното ведомство, с което е отхвърлено искане вх. 70135124/09.01.2020 г. на Омега Оптик 1 ЕООД за заличаване на регистрацията на марка рег. 63984 DACCHI, комбинирана. От фактическа страна съдът е установил, че административното производство е образувано по искане вх. 70135124/09.01.2020 г. на Омега Оптик 1 ЕООД за заличаване на регистрацията на марка рег. 63984 DACCHI, комбинирана на основание чл. 36, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 12, ал. 4от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Притежател на регистрираната марка е Милано Груп Къмпани ЕООД. Марката е регистрирана за стоките слънчеви очила, рамки и аксесоари към тях, включени в този клас от клас 9 от Международната класификация на стоките и услугите, със срок на действие до 01.06.2026 г. По основния спорен въпрос относно използването на противопоставената марка от искателя през релевантния период съдът е обосновал извод, че от представените доказателства не се установява искателят да я е използвал в търговската си дейност в достатъчен обем. От правна страна съдът е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният орган и съдът правилно са очертали правнорелевантните факти по чл. 36, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 12, ал. 4 ЗМГО, подлежащи на доказване в своята кумулативност: 1. нерегистрирана марка, която се използва в търговската дейност на територията на Република България от действителния й притежател; 2. подадена заявка за регистрация на нерегистрираната марка; 3. начална дата на действително използване на нерегистрираната марка, която е по-ранна от датата на подаване на заявка за регистрация на атакуваната марка, като ползването следва да е продължило към момента на подаване на искането за заличаване; 4. идентичност или сходство между атакуваната марка и нерегистрираната марка и техните стоки или услуги, което обуславя вероятност от объркване на потребителите. Правилно също така съдът е определил основния спорен въпрос по делото налице ли е действително използване на противопоставената марка от искателя през релевантния период към датата на заявката на атакуваната марка (01.06.2006 г.), което ползване да е продължило до датата на подаване на искането за заличаване (09.01.2020 г.). В тази връзка следва да бъде направено уточнението, че освен действително използване на противопоставената марка от искателя през релевантния период, следва да се докаже, че това ползване е осъществено от искателя в качеството му на притежател на тази марка че именно той упражнява фактическата власт върху нерегистрираната марка и тя се свързва с него. По този начин се съобразява основната функция на марката да идентифицира търговския произход на стоките. По делото е представен лицензионен договор за търговски марки от 15.10.2002 г. Съгласно договора ROMEO (BEIJING) TRADE СО LTD, Китай (лицензодател) в качеството си на притежател на следните търговски марки - DACCHI , ROMEO , ROMEO POPULAR , POPULAROMEO , ROSEHEIR, BLUE CLASSIC и PARADISE , предоставя на ЕТ МЕГАОПТИК - И. Симеонова (лицензополучател) неизключителна лицензия за ползване на марките за всички регистрирани класове съгласно МКСУ за срок от 10 години. В договора е предвидено, че лицензополучателят има право да използва търговските марки на територията на Република България специално за производството на оптични лещи, очила и други стоки от клас 9 на МКСУ, включени в обхвата на закрила на регистрираните марки, като се задължава да заплаща еднократно годишно възнаграждение в размер на 100 USD. Административният орган правилно е отбелязал, че наличието на горецитирания лицензионен договор оборва твърдението на искателя ОМЕГА ОПТИК-1 ЕООД, че е притежател на нерегистрирана марка DACCHI . Безспорно е, че ОМЕГА ОПТИК-1 ЕООД е вписано в търговския регистър на 18.03.2003 г. с едноличен собственик И. Симеонова. Безспорно е също така, че с Решение 3/13.12.2006 г. на СГС е вписано прехвърляне на предприятието на ЕТ МЕГАОПТИК - И. Симеонова като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на ОМЕГА ОПТИК-1 ЕООД и прекратяване на ЕТ МЕГАОПТИК - И. Симеонова и заличаването му в търговския регистър. Но видно от съдържанието на посочения по-горе лицензионен договор като притежател на марката DACCHI е посочено китайското дружество ROMEO (BEIJING) TRADE СО LTD, а ЕТ МЕГАОПТИК - И. Симеонова ( ОМЕГА ОПТИК-1 ЕООД) има право да ползват марката само в качеството на лицензополучател. Съгласно чл. 21, ал. 4 ЗМГО използването на марката със съгласието на притежателя се счита за използване от самия него, т.е. за използване от притежателя, а не от лицензополучателя. Представените фактури и митнически декларации, по които като получател е посочено дружеството-искател и в които изрично стоките са обозначени с марката DACCHI , са именно от периода на действие на лизинговия договор. В останалите фактури и митнически декларации изобщо не се съдържа марката DACCHI . Марката DACCHI се съдържа само в описите към тях. В тази връзка съдът правилно е посочил, че описите не могат да бъдат годно доказателство, доколкото съставянето и съществуването на описите не е отбелязано в документа, към който се твърди, че са издадени, за да се приеме, че са неразделна част от същия документ. В допълнение следва да се посочи, че значителна част от описите не съдържат подписи на нито една от страните по доставката. По същия начин стои въпросът и със събраните по делото веществени доказателства, доколкото от тях не може да се установи по безспорен и категоричен начин от кого, кога и къде са произведени стоките, съответно от кого, кога и къде са поставени наличните по тях знаци. Изводите на председателя на ПВ са останали неопровергани и от приетото по делото заключение на съдебно-маркова експертиза, към която са поставени напълно неотносими въпроси и съдът не е следвало да я допуска. Въпросите касаят единствено идентичността и сходството между марките и техните стоки, без да засягат факти и обстоятелства, свързани с ползването на марката от ОМЕГА ОПТИК-1 ЕООД. Във връзка с представените от страна на притежателя на атакуваната марка доказателства за използването й административният орган правилно е отбелязал, че същите са неотносими, поради което не следва да бъдат обсъждани. Предмет на производството е искане за заличаване на регистрацията на марка с peг. 63984 DACCHI, комбинирана на основание чл. 36, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 12, ал. 4 ЗМГО. С оглед на това предмет на изследване в производството е действително използване на противопоставената нерегистрирана марка през релевантния период, а не на атакуваната марка. По същите съображения не следва да се обсъждат и възраженията на касационния жалбоподател във връзка с използването на атакуваната марка от нейния притежател. В заключение касационната инстанция приема, че първоинстанционният съд е обосновал правилен извод за законосъобразност на административния акт. Решението не страда от релевираните с касационната жалба пороци и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати разноски за касационната инстанция в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение в полза на Патентното ведомство, определен съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а в полза на Милано Груп Къмпани ЕООД 900 лв. платено адвокатско възнаграждение.