Решение № 10233 от 2.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3919/2017 г.

Решение № 10233 от 2.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3919/2017 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 81 и сл. от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/.

Образувано е по жалба на О. Б., представлявана от кмета на общината Г. И., чрез адв. Л. Д. от САК, подадена против решение № 27/6.03.2017 г. на министъра на околната среда и водите, с което се отменя решение № ЕО-1/1.03.2017 г., също на министъра на околната среда и водите, с което е преценено да не се извършва екологична оценка на проекта за актуализация на План за управление на Национален парк "П." за периода 2014 - 2023 г., при прилагането на който няма вероятност да се окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда и човешкото здраве.

О. Б., представлявана от кмета на общината Г. И., чрез адв. Л. Д. от САК, е подала жалба и против Решение № 33/13.03.2017 г., на министъра на околната среда и водите, с което се допълва решение № 27/6.03.2017 г. на министъра на околната среда и водите, с което се отменя решение № ЕО-1/1.03.2017 г., също на министъра на околната среда и водите, с което е преценено да не се извършва екологична оценка на проекта за актуализация на План за управление на Национален парк "П." за периода 2014 - 2023 г.

В жалбите, подадени от О. Б. против двете решения се твърди, че така постановените решения на министъра на околната среда и водите са нищожни, но при условията на евентуалност иска отмяна на решенията като незаконосъобразни. По отношение на първото решение - решение № 27/6.03.2017 г., жалбоподателят твърди, че същото е издадено при липса на мотиви и липса на правни основания за издаването му. Твърди, че атакуваното решение е издадено при липса на каквито и да било фактически обстоятелства. Изрично посочва, че в титулната част на решение № 27/6.03.2017 г., е посочена като правно основание за издаване на акта, разпоредбата на чл. 6, ал. 4 АПК, с която разпоредба е прогласен основен принцип, въз основа на който административният орган следва да се ръководи при издаването на индивидуални административни актове при условията на оперативна самостоятелност, т. е. липсва правното основание за издаването на акта.

По отношение на допълващото решение № 33/13.03.2017 г., счита че не са налице предпоставките на чл. 91, ал. 1 АПК, доколкото към момента на издаване и на двата акта които се оспорват, не е имало постъпили жалби и съответно протест, т. е. не са били налице условията за прилагане на т. нар. "право на отзив" от страна на административния орган. Искат отмяна и на двете решения като незаконосъобразни. Претендират разноски.

Към настоящото адм. дело № 3919/2017 г. са присъединени още три дела със същото искане за отмяна на решение № 27/6.03.2017 г., с което е отменено решение № ЕО-1/1.03.2017 г., на министъра на околната среда и водите:

• Адм. д. № 4275/2017 г., което е образувано по жалба на ТД "Юлен" АД с ЕИК *********, представлявано от изп. директор М. Х., подадена против решение № 27/6.03.2017 г. на министъра на околната среда и водите, с което се отменя решение № ЕО-1/1.03.2017 г., също на министъра на околната среда и водите, с което е преценено да не се извършва екологична оценка на проекта за актуализация на План за управление на Национален парк "П." за периода 2014 - 2023 г.

Жалбоподателят ТД "Юлен" АД, счита постановения административен акт за особено тежък случай на неспазване на установения в страната правен ред и пълно неглижиране на правните възможности, с които администрацията разполага. Счита, че посоченото правно основание чл. 6, ал. 4 АПК, е един принцип, от който трябва да се ръководи административният орган при постановяване на решението, а не е правното основание за издаване на оспорения индивидуален административен акт.

• Адм. д. № 4291/2017 г., което е образувано по жалба на ТД "П.-И." ООД с ЕИК *********, представлявано от управителя А. С., подадена чрез адв. Кривачка от САК, също против решение № 27/6.03.2017 г. на министъра на околната среда и водите, с което се отменя решение № ЕО-1/1.03.2017 г., също на министъра на околната среда и водите. Жалбоподателят твърди, че решение № 27 от 6.03.2017 г. няма нито фактически, нито правни основания. Твърди, че има принципно неразбиране от страна на административния орган относно екологичната оценка и очевидно смесва екологичната оценка, която би следвало да се направи, във връзка с изработване на плана за управление, и екологичната оценка, която трябва да се направи, когато има инвестиционни намерения, предвидени в подробен устройствен план по ЗУТ. Планът за управление е план, в който се определят политики и правила, общо зониране на този национален парк, и в никакъв случай не се конкретизират инвестиционните намерения. Иска отмяна и на двата акта като незаконосъобразни. Претендира присъждане и на направените по делото разноски, за което представя и доказателства.

• Адм. д. № 3947/2017 г., което е образувано по жалба на О. Р., представлявана от К. Г. - кмет на общината, чрез адв. Николов от САК, подадена също против решение № 27/6.03.2017 г. на министъра на околната среда и водите, с което се отменя решение № ЕО-1/1.03.2017 г., също на министъра на околната среда и водите. Жалбоподателят оспорва и двете решения като незаконосъобразни и излага подробни съображения относно незаконосъобразността и на двете решения. Присъединява се към доводите и твърденията на останалите жалбоподатели. Претендира разноски.

За процесуална икономия и поради връзка между страните и делата, с определение от 30.05.2017 г., към настоящото дело № 3919/2017 г., са присъединени и делата:

• Адм. д. № 3920/2017 г., което е образувано също по жалба на О. Б., представлявана от кмета на общината - Г. И., чрез адв. Л. Д. от САК, подадена против решение № 33/13.03.2017 г., на министъра на околната среда и водите, с което се допълва решение № 27/6.03.2017 г. на министъра на околната среда и водите, с което се отменя решение № ЕО-1/1.03.2017 г., на министъра на околната среда и водите, с което е преценено да не се извършва екологична оценка на проекта за актуализация на План за управление на Национален парк "П." за периода 2014 - 2023 г. Жалбоподателят твърди, че към момента на издаване на решение № 27/6.03.2017 г. на министъра на околната среда и водите жалби не са били подадени и не са били известни на административния орган. Допълвайки решението си въз основа на нововъзникнали факти - подадените жалби от 7.03.2017 г., органът е допуснал грубо нарушение на основни принципи в административния процес - принципа на истинност по чл. 7, ал. 1 АПК и принципа на законност по чл. 4, ал. 1 и ал. 2 АПК, като съществено е нарушил и разпоредбата на чл. 91, ал. 1 АПК, съгласно която правото на отзив се реализира винаги само след подадена жалба, а не преди това. Счита, че не са налице и предпоставките на чл. 62, ал. 1 АПК. Твърди, че не са изложени фактическите основания за издаване на акта, а само бланкетно е посочено, че той се издава на основание решение № 27/6.03.2017 г. и подадени жалби. Позовава се на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и счита, че бланкетните мотиви се приравняват на липса на мотиви. Претендира разноски.

• Адм. д. № 4276/2017 г., с жалбоподател ТД "Юлен" АД с ЕИК *********, представлявано от изп. директор М. Х., с подадена жалба против решение № 33/13.03.2017 г. на министъра на околната среда и водите. Жалбоподателят твърди, че и това решение е незаконосъобразно, поради обстоятелството, че административният орган посочва като правно основание за издаването на акта си разпоредбата на чл. 62, ал. 1 АПК, а конкретният случай не е такъв, защото съгласно цитираната правна норма преди изтичане на срока за обжалване, административният орган може да отстрани допуснати непълноти в акта. Твърди, че допълването означава, че административният орган при издаване на административния акт не се е произнесъл по целия предмет на административното производство. В конкретния случай при постановяване на решение № 27/6.03.2017 г., няма непълнота - административният орган се е произнесъл по целия предмет, доколкото е оттеглил целия административен акт.

Жалбоподателят е категоричен, че с втория акт - решение № 33/13.03.2017 г. на министъра на околната среда и водите, не се цели допълване, а допълнително произнасяне, като е изложил за първи път мотиви по този акт (направил е допълнително мотивиране). Твърди, че това не е допълване по смисъла на чл. 62, ал. 1 АПК, относно факти и обстоятелства, които са били възникнали към момента на постановяване на административния акт, а такива които са възникнали впоследствие след неговото издаване. Твърди, че не са налице и предпоставките и на чл. 91 АПК, за преразглеждане на акта за т. нар. "отзив на акта".

• Адм. д. № 4292/2017 г., с жалбоподател ТД "П.-И." ООД с ЕИК *********, представлявано от управителя А. С., чрез адв. Кривачка от САК, с подадена жалба също против решение № 33/13.03.2017 г. на министъра на околната среда и водите. Жалбоподателят твърди, че и това решение не е мотивирано, както и че има смесване на правни институти. Посочените за правно основание на решението разпоредби на чл. 62, ал. 1 АПК - за поправка и допълване на акта и на чл. 91, ал. 1 АПК - за преразглеждане на акта, т. е. за "отзив на акта" не намират опора във фактическите основания. Твърди, че когато има смесване на правните институти, мотивите са неясни, волята на административния орган е неясна, а издадения акт е незаконосъобразен. Позовава се на Тълкувателно решение № 4/2004 г. на ВАС, което приема, че когато мотивите са неясни, се приравняват на липса на мотиви, което е основание за отмяна на административния акт. Освен това твърди, че в решение № 33/13.03.2017 г., има объркване и във фактическите основания. В решението са посочени за жалбоподатели лица и сдружения, които са подали жалби срещу решение № ЕО-1/1.03.2017 г. на министъра на околната среда и водите, а не срещу решение № 27/6.03.2017 г. Това объркване във фактическата и правна обстановка, прави неясна волята на административния орган - на министъра на околната среда и водите, което е основание за отмяна и на двата административни акта.

Ответникът - Министърът на околната среда и водите изразява писмено становище по повод на предявените жалби. Твърди, че по своята правна природа решение № 33 от 13.03.2017 г., на министъра на околната среда и водите няма самостоятелно правно значение без решение № 27 от 6.03.2017 г., чийто мотиви само допълва. Твърди, че поддържа решение № 27 от 6.03.2017 г. на министъра на околната среда и водите, с което е отменено Решение № ЕО-1/1.03.2017 г., с което е преценено да не се извършва екологична оценка на проект на актуализация на План за управление на Национален парк "П." за периода 2014 - 2023 г. и решение № 33 от 13.03.2017 г., на министъра на околната среда и водите, което го допълва, въпреки че при издаването им не е спазен редът за съгласуване със специализираните дирекции в министерството, в съответствие с чл. 8, ал. 2 и чл. 8, ал. 3, т. 4 от Инструкцията за обмен на документи по електронен път и документи на хартиен носител в Министерство на околната среда и водите, одобрена със Заповед № РД-129 от 18.02.2015 г. на министъра на околната среда и водите. Счита, че посочените аргументи и възражения в жалбите на О. Б., на О. Р., на "П.-И." ООД и на "Юлен" АД могат да се приемат за основателни. Счита, че са допуснати формални нарушения на нормите на АПК при издаването на оспорените актове - решение № 27 от 6.03.2017 г. на министъра на околната среда и водите и решение № 33 от 13.03.2017 г., което го допълва.

Заинтересованата страна - Национален парк "П." - редовно призован, не се явява и не се представлява.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК, представените по делото доказателства и извърши проверка на оспорените актове в съответствие с разпоредбата на чл. 168 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно разпоредбите на чл. 48 и 49 на ЗЗТ дирекция национален парк "П." е регионален орган на МОСВ и е на негово пряко подчинение. По силата на Договор № УР-051/29.01.2014 г., сключен по реда на Закона за обществените поръчки, дирекция Национален парк "П." възлага на ТД "П.-И." ООД да изпълни обществената поръчка с предмет "Разработване на План за управление на Национален парк "П." за периода 2014 - 2023 г. ".

ТД "П.-И." ООД изпълнява поръчката и я предава на 27.10.2014 г., когато е подписан приемателно-предавателен протокол с възложител Дирекция национален парк "П." за цялостно изпълнение на проекта. Изпълнителят изрично поема ангажимента да отрази в проекта на План за управление на Национален парк "П." за периода 2014 - 2023 г., направените бележки и предложения в решението на ВЕЕС към МОСВ по чл. 19, ал. 1, т. 2 от Наредбата за разработване на планове за управление на защитените територии /НРПУЗТ/. Проектът е внесен в Министерство на околната среда и водите, с писмо изх. № ПУ-152/16.05.2016 г., след отразяване на бележките от Дирекция "Национална служба за защита на природата" - МОСВ.

От представената документация е видно, че проектът е разработен в съответствие със Закона за защитените територии (ЗЗТ), Наредбата за разработване на планове за управление на защитени територии (НРПУЗТ), Закона за биологичното разнообразие, Закона за лечебните растения, Закона за водите, Закона за културното наследство, Закона за опазване на околната среда, Закона за кадастъра и кадастралните регистри, Закона за устройство на територията и др. Производството е започнало по повод внесена документация от дирекция "Национален парк "П.", относно актуализация на П. за управление на Национален парк "П." за периода 2014 - 2023 г. Преди това дирекция "Национален парк "П." с писмо вх. № ИСЗИ-278/28.02.2017 г., прави изрично искане пред МОСВ за преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка на проекта за актуализация на План за управление на Национален парк "П." за периода 2014 - 2023 г. Изрично следва да се уточни, че съгласно разпоредбата на чл. 4 от Наредбата за разработване на планове за управление на защитени територии, приета с ПМС № 7 от 8.02.2000 г., с последно изменение от 20.07.2012 г. "... до актуализацията на плана за управление се запазват разписаните в него режими и норми за ползване на земи, гори и водни площи, строителство и други дейности, освен в случаите на промени по реда на глава четвърта".

В отговор именно на искането за преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка на проекта за актуализация на план за управление на Национален парк "П." за периода 2014 - 2023 г. е постановено и първото по ред Решение № ЕО-1/1.03.2017 г. на МОСВ, което постановява да не се извършва екологична оценка. Това решение е последвано от отделно /самостоятелно/ решение № 26/2.03.2017 г., на министъра на околната среда и водите, с което е допуснато предварителното му изпълнение. Следва поредица от решения: решение № 27/6.03.2017 г., с което се отменя решение № ЕО- 1/1.03.2017 г. на МОСВ - да не се извършва екологична оценка; решение № 30/8.03.2017 г., за извършване на екологична оценка; решение № 33/13.03.2017 г. с което се допълва решение № 27/6.03.2017 г.; решение № 34/13.03.2017 г., за извършване на екологична оценка /също, както решение № 30/8.03.2017 г./; решение № 35/13.03.2017 г., с което се отменя решение № 26/2.03.2017 г.

При така установените факти и във връзка с направените доводи и твърдения на жалбоподателите настоящият съдебен състав приема от правна страна следното:

Жалбите са подадени в срока по чл. 149 АПК срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт и са процесуално ДОПУСТИМИ.

Разгледани по същество същите са и ОСНОВАТЕЛНИ.

Жалбоподателите са активно легитимирани да оспорват решение № 27 от 6.03.2017 г. на министъра на околната среда и водите, с което е отменено решение № ЕО-1/1.03.2017 г., с което е преценено да не се извършва екологична оценка на проект на актуализация на План за управление на Национален парк "П." за периода 2014 - 2023 г., и решение № 33 от 13.03.2017 г. на министъра на околната среда и водите, което го допълва. Процесуалната им легитимация произтича от разпоредбата на § 1, т. 25 от ДР на ЗООС и ратифицираната конвенция за достъп на информация и участие на обществеността в процеси по въпроси на околната среда /Орхуска конвенция/.

При проверката на основанията за оспорване на процесните решения, на основание чл. 168, ал. 1 АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващите, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

В изпълнение на това свое задължение настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение № 27 от 6.03.2017 г., е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, но при неспазена форма и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби.

Безспорно е, че решение № 27 от 6.03.2017 г., и допълващото го решение № 33/13.03.2017 г., по своята правна същност са индивидуален административен акт, но в последвалото лавинообразно издаване на последващи и отменящи актове, не дава основание на съда да приеме, че именно оспорваните актове са крайният акт на инициираното пред министъра на околната среда и водите административно производство.

Оспорваните решения са издадени от министъра на околната среда и водите, който е компетентният орган, съгласно разпоредбата на чл. 85, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), предвид характера на акта и в съответствие с разпоредбата на чл. 8 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (Наредба за ЕО).

Оспорваните решения формално са постановени в съответствие с изискванията за форма на акта, но реално към оспорваните актове и най-вече към решение № 27/06.03.2017 г. липсват мотиви, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 1 и чл. 14, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за ЕО.

Основателни са твърденията в жалбите, че и по двете решения липсват изискуемите се мотиви по смисъла на чл. 59, ал. 1 АПК.

Основният спор между страните в административното производство, развило се пред МОСВ, а и пред Върховния административен съд е дали да се извършва екологична оценка на проекта за актуализация на План за управление на Национален парк "П." за периода 2014 - 2023 г. или да не се извършва екологична оценка.

По смисъла на чл. 81, ал. 1, т. 1 ЗООС, извършването, респ. отказът от извършване на екологична оценка, е превантивна дейност.

Процедурата по преценяване на необходимостта от извършване на ЕО следва да се финализира с обоснован и мотивиран административен акт, какъвто към датата на подаване на настоящите жалби не съществува.

Кратката хронология на издаваните актове от министъра на околната среда и водите, направена в мотивите по-горе е в подкрепа на извода за липсата на мотивиран административен акт по повод на направеното искане за екологична оценка на актуализацията на Проект на П. за управление на Национален парк "П." за периода 2014 - 2023 г.

С решение № 27/6.03.2017 г. на министъра на околната среда и водите е отменено решение № ЕО-1/1.03.2017 г. на министъра на околната среда и водите, с което е преценено да не се извършва екологическа оценка на актуализацията на Проект на П. за управление на Национален парк "П." за периода 2014 - 2023 г., а с решение № 33/13.03.2017 г. на министъра на околната среда и водите, на основание чл. 62, ал. 1 и чл. 91, ал. 1 АПК, е допълнено решение № 27/6.03.2017 г.

В конкретния случай при издаване на оспорваните решения - решение № 27/6.03.2017 г., издадено на основание чл. 6, ал. 4 АПК и допълващото го решение № 33/13.03.2017 г., издадено на основание чл. 62, ал. 1 и чл. 91, ал. 1 АПК, привидно административният орган - министърът на околна среда и водите, е спазил разпоредбите на чл. 84, ал. 1 и чл. 85, ал. 4 и ал. 5 ЗООС, чл. 4, т. 2 и чл. 14, ал. 2 от Наредбата за ЕО, чл. 31, ал. 4 и ал. 6 от Закона за биологичното разнообразие, чл. 37, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на съвместимост на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредба за ОС). Въз основа на предоставената от възложителя документация по чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за ЕО и по Приложение № 1 и 2 (част А) към чл. 10, ал. 1 и 2 от Наредбата за ОС, административният орган е издал атакуваното решение № 27/6.03.2017 г., но без да изложи мотиви в него е решил да отмени решение № ЕО-1/1.03.2017 г. на министъра на околната среда и водите.

Оспорваното решение № 27/6.03.2017 г., на министъра на околната среда и водите, с което е отменено решение № ЕО-1/01.03.2017 г., е издадено при допуснати съществени нарушения на изискванията на процесуалния закон по чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4, чл. 34 и чл. 35 АПК.

Съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК, административният акт трябва да бъде мотивиран с посочване на фактическите и правни основания, за издаване на акта /чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК/. Мотивите следва да сочат какви фактически констатации е направил административният орган при издаването на акта и въз основа на какви доказателства. Изискването за мотивировка, изведена от конкретните доказателства, представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта и за защита на правата на страните в административното производство. Излагането на мотиви в административния акт довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал или отказал да издаде административния акт от една страна, а от друга страна - улеснява контрола върху законосъобразността и правилността на акта, който се обжалва.

Липсата на мотиви, липсата на конкретни данни, обосновали извода за отмяна на решение № ЕО-1/1.03.2017 г., да не се извършва ЕО за съответния план или програма от страна на административния орган, особено при преценка и въз основа на критериите по смисъла на чл. 85, ал. 4 ЗООС вр. с чл. 14, ал. 1 вр. с чл. 14, ал. 3, съдържаща препратка към чл. 14, ал. 2 от Наредбата за ЕО, за обосновка на предполагаемото значително въздействие върху околната среда и човешкото здраве, прави оспорваното решение незаконосъобразно.

По изложените съображения следва да се приеме, че са основателни оплакванията на жалбоподателите за нарушение на чл. 59, ал. 1 АПК, тъй като в оспорваните решения, особено в решение № 27/6.03.2017 г. не са посочени правните и фактическите основания за издаването му. По същество липсват юридическите факти, фактическият състав от който органът черпи упражненото от него субективно административно право.

В конкретния случай при оспорваното решение № 27/6.03.2017 г., административният орган - министърът на околната среда и водите се е позовал на разпоредбата на чл. 6, ал. 4 АПК, като я е посочил за правно основание на акта, но всъщност с тази разпоредба се прогласява един от принципите в административното правосъдие, от който трябва да се ръководи административният орган при постановяване на решението, а не е правно основание за издаване на индивидуален административен акт.

Освен това, настоящият съдебен състав приема, че оспореното решение № 27/6.03.2017 г., на министъра на околната среда и водите, с което е отменено решение № ЕО-1/1.03.2017 г., не е съобразено дори и с посочения принцип в административното правосъдие за съразмерност по чл. 6, ал. 4 АПК.

В решението липсват мотиви от страна на административния орган относно това защо е приел, че отмяната на решение № ЕО-1/1.03.2017 г., на министъра на околната среда и водите е най-икономичната и най-благоприятната за държавата и обществото възможност и обратно - защо решение № ЕО-1/1.03.2017 г. не представлява най-икономичната и най-благоприятната за държавата и обществото възможност по смисъла на така посоченото правно основание. В конкретния случай позоваването на решение № ЕО-1/1.03.2017 г., също на министъра на околната среда и водите не може да замести мотивите на този индивидуален административен акт, защото липсва излагане на факти и обстоятелства, които да обосновават приемането на това решение.

С допълващото го решение № 33/13.03.2017 г., не се обосновават и предпоставките на чл. 62, ал. 1 и на чл. 91 АПК, посочени като правно основание.

Практиката познава случаи, при които мотивите на един административен акт може да бъдат изложени в друг административен акт или в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но конкретният случай не е такъв, защото по повод на издаденото допълващо решение № 33/13.03.2017 г., като правно основание, административният орган е посочил чл. 62, ал. 1 АПК и чл. 91, ал. 1 АПК. Посочените за правно основание на това решение разпоредби на чл. 62, ал. 1 АПК за поправка и допълване на акта и на чл. 91, ал. 1 АПК - за преразглеждане на акта, т. е. за "отзив на акта" не намират опора във фактическите основания /в липсващите фактически основания/.

От това следва, че е неоснователно твърдението, че атакуваното решение № 27/6.03.2017 г., се мотивира с допълващото го решение № 33/13.03.2017 г., което също е издадено от министъра на околната среда и водите. В конкретния случай има смесване на правните институти, от което следва, че и мотивите на административния орган са неясни, волята е неясна, а оттам издаденият административен акт - решение № 27/6.03.2017 г., е незаконосъобразно.

Както се посочи по-горе в мотивите на съдебното решение, изискването за мотивировка на акта представлява гаранция за законосъобразност на акта, с оглед защита правата и интересите на гражданите - страните в административното производство и с оглед възможността за контрола за законосъобразност и правилност на акта, упражняван от по-горен административен орган или от съд /арг. тълк. реш. № 1/2006 г. по тълк. д. № 1/2006 г. на ОСС на ВАС, 2 колегия, Постановление № 4/1976 г. по гр. д. № 3/1976 г. на Пленум на ВС, тълк. реш. № 4/2004 г. - ВАС - ОСС.

Издаденото решение № 27/6.03.2017 г. на министъра на околната среда и водите, е немотивирано и необосновано, издадено е без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая /чл. 35 и чл. 36, ал. 1 и ал. 3 АПК/. Административният орган не е изпълнил императивно разписаните в закона задължения, гарантиращи издаването на законосъобразен административен акт.

Целта на съдебния контрол не е да замести, допълни или изведе предполагаемата воля на административния орган, а да провери правилността на съображенията му за издаване на акта. Съдебната проверка не е средство за саниране на административнопроизводствените нарушения, защото в противен случай задълженията на административния орган по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК биха се възложили върху съда, което е недопустимо и извън пределите на служебното начало в съдебния-административен процес. С. мотивираните актове могат да издържат проверката за законосъобразност по реда на чл. 168 АПК, проверката на всички основания за оспорване на административния акт по чл. 146 АПК -липсата на компетентност, неспазване на установената форма на акта, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона.

Относно решение № 33/13.03.2017 г., с което се допълва решение № 27/6.03.2017 г. на министъра на околната среда и водите, следва да се приеме, че то няма самостоятелно правно действие. С отмяната на решение № 27/6.03.2017 г. следва да се отмени и допълващото го решение № 33/13.03.2017 г., наред с направените изводи и за неговата немотивираност.

По изложените съображения и при установената липса на мотиви, а оттам и при установена липса на ясно изразена воля на административния орган в оспорените решения /решение № 27/6.03.2017 г. и допълващото решение № 33/13.03.2017 г./, следва да се приеме, че оспорените решения са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени като постановени при неспазване на установената форма на индивидуалния административен акт, при нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон - отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 АПК.

При този изход на спора ответникът Министерство на околната среда и водите следва да бъде осъден да заплати направените разноски по делото, за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на жалбоподателите - О. Б. в размер на 600 лева, за ТД "П.-И." ООД в размер на 500 лева и за О. Р. в размер на 600 лева. ТД "Юлен" АД не представя доказателства за направени разноски за процесуално представителство, поради което такива не следва да се присъдят.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,