Решение № 6686 от 11.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8198/2011 г.

Решение № 6686 от 11.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8198/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството по делото е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /"ОУИ"/ гр. София срещу решение № 1926/26.04.2011 г., постановено по адм. дело № 7988/2010 г. по описа на АС София-град /АССГ/, с което е отменен акт за възстановяване и прихващане /АПВ/ № 1001200/12.04.2010 г. на орган на приходите при ТД на НАП "ГДО" София, потвърден с решение № 841/11.06.2010 г. на Директор на Дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП и преписката е изпратена на органа за издаване на АПВ при спазване на дадени с решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон, достигнал е до незаконосъобразни изводи, в резултат на което е постановил неправилно решение. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на друго, с което да се отхвърли подадената жалба против АПВ № 1001200/12.04.2010 г. на орган на приходите при ТД на НАП "ГДО" София. Претендира се и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "И ЕФ Джи Ауто Лизинг" ЕООД гр. София, оспорва основателността на жалбата, за което се излагат подробни съображения от процесуалния представител адв. Р. Алексиев. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: С АПВ № 1001200/12.04.2010 г. на орган на приходите при ТД на НАП "ГДО" София, потвърден с решение № 841/11.06.2010 г. на Директор на Дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП е отказано на "И ЕФ Джи Ауто Лизинг" ЕООД гр. София възстановяване на законна лихва за забава за периода от 30.10.2008 г. до 21.08.2009 г. в размер на 337 630,83 лв., определена върху подлежащ на възстановяване ДДС в размер на 3 000 000 лв. за периода 01.05.2008 г. - 31.08.2008 г., възстановен с АПВ № 901592/21.08.2009 г. Актът е издаден по искане /ИПВ/ от 15.03.2010 г. на "И ЕФ Джи Ауто Лизинг" ЕООД гр. София за прихващане/възстановяване на законната лихва за забава за периода 30.10.2008 г. - 21.08.2009 г. в размер на 337 630,83 лв. върху подлежащ на възстановяване ДДС по АПВ № 901592/21.08.2009 г. От фактическа страна безспорно е било установено следното: Сума от 3 327 261,60 лв., представляваща ДДС за възстановяване, е била заявена от дружеството със СД по ЗДДС от 15.09.2008 г. за д. п. 08.2008 г. Със ЗВР от 23.09.2008 г. е възложено извършване на ревизия, започнало е ревизионно производство срещу дружеството, вкл. и за период м. 08.2008 г. Ревизионното производство е спряно със заповеди в периода 01.12.2008 г. - 06.11.2009 г. и е приключило с издаване на РА № 2250900379/25.02.2010 г. с резултат ДДС за възстановяване в размер на 3 327 261,60 лв. Междувременно с АПВ от 21.08.2009 г. е възстановена сума в размер на 3 000 000 лв., поради което с РА е възстановен остатъкът от 327 261,60 лв. При пълно изяснена фактическа обстановка спорът пред първоинстанционния съд е бил правен. С оглед направените оплаквания в жалбата, спорът пред касационната инстанция също се явява правен. Основният спорен въпрос е дължи ли се лихва за забава върху сумата от 3 000 000 лв., представляваща ДДС за възстановяване за периода от 30.10.2008 г. до реалното му възстановяване на 21.08.2009 г. Не е спорно, че съгласно приложимата разпоредба на ЗДДС - чл. 92, ал. 1, т. 4 в ред. към подаване на СД по ЗДДС срокът за възстановяване на ДДС е 45-дневен от подаването й, поради което в процесния случай изтича на 30.10.2008 г. Тезата на касатора е, че са приложими разпоредбите на чл. 92, ал. 8 и ал. 10 ЗДДС в редакцията им от ДВ бр. 108/2007 г., в сила до 31.12.2009 г., тъй като юридическите факти са се развили изцяло при действието на тази редакция на закона, а на последвалото изменение на чл. 92, ал. 10 ЗДДС, считано от 01.01.2010 г. не е придадена обратна сила. Счита също, че текстовете на ЗДДС относно начисляването на лихва са приложими като специални по отношение на общата норма на чл. 129, ал. 6, изр. 2 ДОПК. Тълкувайки разпоредбата на чл. 92, ал. 10 вр. с ал. 8 ЗДДС в ред. към 31.12.2009 г. касаторът счита, че лихви за невъзстановен данък при възложена ревизия не се дължат. Съдът е приел, че спор относно фактите не е налице. Приел е за приложими материалноправните разпоредби на чл. 92, ал. 8 и ал. 10 ЗДДС в ред. й към 31.12.2009 г., така както е посочено и в обжалвания пред него АПВ. Тълкувайки тези разпоредби, съдът е приел, че предвидената законова възможност срокът за възстановяване на ДДС да е срокът за издаване на ревизионния акт, не преклудира правото на лицето да иска възстановяване на лихва върху по-късно възстановения ДДС. Приел е, че с извършване на ревизия се удължава срока за възстановяване на данъка, който обаче, когато е възстановен впоследствие, се дължи заедно с лихвата, изтекла след изтичане на 45-дневния срок от подаване на СД по ЗДДС. Решението на съда е законосъобразно. Неоснователни са касационните оплаквания. На първо място съдът правилно е установил приложимия материален закон, който е и този, посочен от касатора. На следващо място съдът правилно е тълкувал приложимия материален закон, в съответствие с правилата за това, включително и в съответствие с духа на закона, основните принципи и принципа на общностното право за пропорционалност. В срока на ревизионното производство данък не се възстановява по смисъла на чл. 92, ал. 8 /ред. ДВ, бр. 108/2007 г./, но това не означава, че върху него спира да тече и не тече лихва за забава. По отношение на лихвата за забава е налице специална разпоредба, тази на чл. 92, ал. 10 ЗДДС в ред. й към 31.12.2009 г. Уредбата е за дължимост на лихва за забава върху подлежащ на възстановяване ДДС, както е в процесния случай, възстановен по-късно поради отпаднало основание, независимо от проведеното ревизионно производство и спирането му. Да се приеме обратното би означавало да се нарушат основни правни принципи - принципа на пропорционалност. Недопустимо е да се стигне до там, че данъчният субект, заявил за възстановяване данък, който му се следва, както впоследствие, но значително по-късно във времето е прието и установено от данъчната администрация, да понесе загуби във вид на пропуснати ползи от по-късно възстановения му данък. Лихвата се дължи поради действията на данъчната администрация, в резултат на които подлежащият на възстановяване данък не е възстановен в законовия срок - 45-дневен от подаване на СД. Ето защо законът допуска да не се възстанови данъка докато тече надлежно образувано ревизионно производство, но не допуска невъзстановяване на данъка, ведно с лихвата върху него като обезщетение за пропуснати ползи, след приключване на административното производство, с резултат, установяващ, подлежащ на възстановяване, така както е заявен по СД. Принцип в правото е, че забавата, стига за нея да няма вина и кредитора, се санкционира с изтичане и заплащане на лихви. Това е принцип и на общностното право, спазван трайно в практиката на СЕО. Приложимата в процесния случай разпоредба на чл. 92, ал. 10 в ред. от 19.12.2007 г. до 31.12.2009 г. следва да бъде тълкувана по начин, по-който да не се достига до противоречие с общностни принципи. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 129, ал. 6, изр. 2-ро ДОПК. Изводите на първоинстанционния съд са в горния смисъл и се споделят от касационната инстанция. Съдът правилно е тълкувал и приложил закона, постановил е обоснован съдебен акт, който следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото и липсата, както на заявена претенция за присъждане на разноски, така и на данни за направени разноски от страна на ответника по касация, разноски в касационното производство не се присъждат. Водим от горното Върховният административен съд, състав на осмо отделение,