Решение № 16176 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8122/2018 г.

Решение № 16176 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8122/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на К. К. от гр. [населено място] срещу решение № 844 от 30.04.2018 г., постановено по адм. д. № 338/2018 г. по описа на Административен съд - Бургас, ХІІ състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и отмяна на оспорения административен акт или отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът – Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Бургас, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на К. К. от гр. [населено място] против решение № 1012-02-332#1 от 24.01.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Бургас и потвърденото с него разпореждане № 2113-02-3189#10 от 20.12.2017 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. Бургас, с което, на основание чл. 69б, ал. 2 КСО, на жалбоподателя е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящата касационна инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в рамките на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба. При преценката на съдебния акт по критериите на чл. 218, ал. 1 АПК, настоящият тричленен състав съобразява следното: Основният спорен въпрос по първоинстанционното дело се е свеждал до категорията на труда, полаган от К. К. от гр. [населено място] през периода 9.09.1986 г. до 31.07.1992 г. на длъжност "изолаторджия" в ПЖК "Родопа" (Месокомбинат "Родопа" ЕООД) гр. Добрич, който въпрос е относим към отпускане на правото на пенсия на основание чл. 69б, ал. 2 КСО. Жалбоподателят е твърдял, че при изпълнение на трудовите си задължения е работил със стъклена вата, стиропор и смоли в затворени съдове, поради което счита, че следва да му бъде зачетен осигурителен стаж от първа категория. Поради липса на документи административният орган е зачел труда като такъв от втора категория. Но в разпореждане № 2113-02-3189#10 от 20.12.2017 г. и решение № 1012-02-332#1 от 24.01.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Бургас не е посочено по кой текст от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране е бил квалифициран процесния осигурителен стаж. Това не се установява и от административната преписка, включително и от описа на осигурителния стаж, съдържащ се по нея. При това положение оспореното решение на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Бургас и потвърденото с него разпореждане са постановени в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като не съдържат правно основание за постановения отказ за отпускане на пенсия. В случая на първо място това е основния въпрос, тъй като предприятието и заеманата длъжност са доказани с документи по чл. 40, ал. 1 и 2 НПОС. По отношение на бригадата, в която лицето е работило, по делото има две удостоверения на ТП на НОИ гр. Силистра - от 30.09.2016 г. и от 31.01.2018 г., като първото сочи бригада, а второто – не съдържа информация за бригада. Не е установено, как в Осигурителния архив през 2016 г. са се съдържала тази информация, а през 2018 г. е липсвала. При признаване от органите на НОИ на осигурителен стаж, положен при условията на ПКТП (отм.); посочването на конкретния текст от подзаконовия нормативен акт е необходимо, както с оглед на правото на кандидатстващото за пенсия лице да е наясно защо положения от него труд се причислява към дадена категория, така и за целите на съдебната проверка по приложението на материалния закон. При липса на такова посочване, съдът не може да прецени правилно ли е определена категорията на труда, тъй като той не трябва да дописва административния акт, а само да го преценява въз основа на съдържанието му и доказателствата по административната преписка. При това положение, приемайки че оспорените административни актове са законосъобразни, неустановявайки допуснатото нарушение по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и без да издири нормата на ПКТП, която е приложима за спорните правоотношения, съдът е постановил решението в нарушение на задълженията си по чл. 168, ал. 1 АПК да провери оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Освен това той не е изяснил изцяло спора от фактическа страна досежно категорията на труда, полаган от жалбоподателя през процесния период, което е било възможно без свидетелски показания, за които по силата на чл. 104, т. 10 КСО съществува забрана. В тази връзка съдът е могъл да назначи икономическа експертиза. Така допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила съставляват касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК и обуславят отмяна на постановеното решение. Но след като органите на Териториално поделение на НОИ гр. Добрич са постановили административните си актове при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, то след отмяната на решението и след отмяна на административните актове, делото следва да изпрати на длъжностното лице по пенсионно осигуряване за постановяване на нов административен акт, в който изрично да посочи текст от ПКТП, по който категоризира процесния осигурителен стаж и да изложи мотиви в тази връзка. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,