Решение № 3069 от 19.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5532/2014 г.

Решение № 3069 от 19.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5532/2014 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ срещу решение № 1299/04.03.2014 г., постановено по адм. д. № 1100/2013 г., по описа на Административен съд София-град /АССГ/, 43-и състав, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2121110390 от 31.01.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София-град, потвърден с Решение № 1836/27.07.2012 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП. С РА за дружеството са установени допълнителни публични вземания - данък по ЗДДС за данъчни периоди месеци октомври 2009 г., месец февруари 2010 г., месец декември 2010 г., месец януари 2011 г., месец юни 2011 г. и месец юли 2011 г. в общ размер 44 719, 12 лв главница и съответните лихви по фактури, издадени от "Булхелас" ЕООД, "Корд 71" ЕООД, "Карбон Файбър" ЕООД и "Кръстникът 2002" ЕООД. В жалбата на касатора се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изтъква се, че съдът неправилно приел реалност на процесните доставки, като за целта неправилно преценил доказателствена сила на представените доказателства; съответно не формирал правилни изводи при прилагане на материалния закон. Поради това касаторът моли да бъде отменено решението на АССГ и да се постанови решение, с което жалбата на "Докторс" ООД да се отхвърли изцяло. Претендират се разноски. Ответникът - "Докторс" ООД не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. По доставките от "Булхелас" ЕООД и "Корд 71" ЕООД: "Булхелас" ЕООД е доставчик на горива по три фактури, издадени в данъчни периоди месец февруари 2010 г., месец декември 2010 г. и месец януари 2011 г., а "Корд 71" ЕООД - по две фактури за данъчен период месец декември 2010 г. В първоинстанционното производство е установено надлежно осчетоводяване на фактурите, разплащане в брой, издадени са фискални бонове от регистриран ЕКАПФ. При ревизията са били представени договори между ревизираното лице и доставчиците за покупка на горивото, при транспортни разходи за сметка на купувача, пътни листа с приемо - предавателни протоколи, в които е описано точното количество получено дизелово гориво, декларация за съответствие на качеството на горивото, акцизен данъчен документ за горивото, с начислен акциз, договор за наем на складова база за нуждите на доставчика. Транспортът е извършен с товарен камион, нает от ревизираното лице, въз основа на представен при ревизията договор за наем, като са представени и доказателства, че камионът е собственост на наемодателя. Първият доставчик разполага с три лица, назначени по трудов договор, а вторият - с пет лица. От изслушаното експертно заключение се установява, че горивото е предназначено за реално съществуваща отоплителна инсталация на ревизираното лице в производствения му цех и е изразходвано за отопление, като са установени наличности за съхранение на горивото и горивна инсталация за използването му. Горивото е заприходено в счетоводството, налице е съответно изписване на горива, включително и в последващи години. При тези данни касационната инстанция изцяло споделя изводите на АССГ за реалност на доставките на родово определени стоки, които са индивидуализирани с предаването им, съгласно представените приемо - предавателни протоколи. Липсата на документи, удостоверяващи извършване на превоз на опасни товари, не се отразява на извода за реална доставка. Евентуално неизпълнение на специалните изисквания на законодателството за превоз на опасни горива от страна на ревизираното лице има отношение към реализиране на отговорността му по това законодателство, но не и към реално извършения транспорт на стоката. Неоснователни са касационните доводи за липса на изпълнение на договора за наем на товарния автомобил, с който е извършен транспорта. Обстоятелството, че горивото е доставено и потребено в обекта на ревизираното лице представлява именно такова доказателство. Освен това в хода на ревизията въпросът за действителността и изпълнението на договора за наем на транспортно средство не е повдиган, не са давани указания на ревизираното лице за представяне на доказателства за такова изпълнение, а органите по приходите, в неизпълнение на задължението си за изясняване на спора при действието на служебното начало, не са събирали доказателства в тази насока, като на наемодателя на камиона не е правена проверка. Доводите за заприходяване и изписване на горивото по грешни счетоводни сметки нямат отношение към облагането по ЗДДС, а към това по ЗКПО, и то само ако подобни грешки не могат да бъдат поправени по предвидения в този закон ред и са от естество да се отразят на данъчния финансов резултат - обстоятелство, което е извън предмета на настоящото дело. По доставката от "Карбон Файбър" ЕООД: Дружеството е доставчик по фактури за данъчен период месец октомври 2009 г. с предмет на доставката СМР. Фактурите са надлежно осчетоводени, разплащането е извършено в брой, което не се оспорва от органите по приходите. В хода на ревизията е представен договор, с който ревизираното лице възлага на доставчика изграждане на рампа в двора на производствената база на дружеството, при уговорена цена и срок за изпълнение. Дружеството разполага с кадрова обезпеченост за извършване на СМР за относимия период. От заключението на назначената СТЕ е установено, че рампата е изградена на място - обстоятелство, за което в хода на ревизията не е направена проверка. Извършените монтажни работи по фактурите, издадени от "Карбон файбър" ЕООД съответстват по вид и количество на монтажните работи, отчетени с актовете и протоколите за тяхното предаване. При тези доказателства изводите на първоинстанционния съд за реалност на доставката са правилни. В касационната жалба няма никакви конкретни доводи относно тази част от решението. Мотивите за отказ да се признае право на данъчен кредит по тази доставка в ревизионния доклад също са общи и бланкетни. По доставките от "Кръстникът 2002" ООД: Дружеството е доставчик по фактури за данъчни периоди месец юни 2011 г. и месец юли 2011 г. с предмет на доставките велпапе и кашони. Фактурите са надлежно осчетоводени, разплащането е извършено в брой, издадени са фискални бонове от регистриран ЕКАПФ. При ревизията са били представени пътни листа за транспорт, складови стокови разписки и приемо - предавателни протоколи, в които е описано точното количество получени кашони и велпапе. Транспортът е извършен с товарен камион, нает от ревизираното лице, въз основа на представен при ревизията договор за наем, като са представени и доказателства, че камионът е собственост на наемодателя. В счетоводството на ревизираното лице са налице данни за влагане в употреба на велпапе и кашони, като при осчетоводяване са спазени основните счетоводни принципи. При тези данни касационната инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд за реалност на доставките. Не са налице посочените касационни основания - необоснованост, съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Решението е постановено след задълбочено проучване на доказателствения материал, въз основа на което, при спазване правилата на логиката, са направени верни фактически изводи. Правилно е приложен и ЗДДС. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. В случая спорните фактури отговарят на изискванията на чл. 7 от Закона за счетоводството и чл. 71, т. 1 ЗДДС, а реалността на доставките, като условие за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит - чл. 6, ал. 1вр. чл. 25, чл. 68, ал. 1и чл. 69, ал. 1 ЗДДС, е доказана в процеса. Ответникът по касация е представил доказателства, в съответствие с възложената му доказателствена тежест, от които се установява реалното осъществяване на фактурираните доставки. Затова законосъобразни са изводите на съда, че са били налице предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Обстоятелството, че всички приложени по делото доказателства, включително договори и приложения към тях, са частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила, не може да бъде само по себе си основание за отказ за признаване на право на данъчен кредит. Действително, такива са повечето документи, които ревизиращите органи и съдът изследват във връзка с реалността на доставките при преценката относно възникването на правото на данъчен кредит. Именно предвид характеристиката на тези документи, от съществено значение е обсъждането на доказателствения материал в неговата съвкупност. При положение, че се касае за документи без материална доказателствена сила, е необходимо те да са точни, конкретни, изчерпателни и да е налице пълно съответствие относно стопанските операции, отразени в тях, така че да може да бъде проследена по един несъмнен начин непрекъсваема верига от обстоятелства, водещи до единствено възможен извод за осъществяване на съответната доставка. В случая са налице именно такива доказателства, като допълнително в хода на процеса съдът е попълнил пропуските на органите по приходите по изясняване на фактическата обстановка, като е назначил експертизи, чрез които е установена реалността на извършените доставки. Заключенията по тези експертизи не са оспорени в предвидения от закона срок и правилно са кредитирани от съда. Доводите, изложени срещу експертните заключения едва в хода по същество, не почиват на реално оспорване на заключенията, нито на активно поведение в процеса. По изложените съображения, решението на Административен съд - София-град не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Пред настоящата инстанция ответникът по касация не се представлява и не претендира разноски. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,