Решение № 88 от 9.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1487/2019 г.

Решение № 88 от 9.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1487/2019 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Емил Томов Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Я. К. Х. от [населено място] и Д. К. Х. от [населено място], чрез адв. Е. Я. от [населено място] срещу решение № 141 от 10.01.2019 г по в. гр. дело № 735/2018 г. на Благоевградски окръжен съд, отменил в обжалваната от ответника ДП "Югозападно държавно предприятие" /ЮЗДП/ част, съответно потвърдил в обжалваната от касаторите част решение № 4723 от 21.05.2018 г на РС Благоевград.

Първоинстанционното решение е постановено по искове на двамата касатори с възприета правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД. При поддържане на подробни фактически твърдения в исковата молба се обосновава осъдително искане спрямо ЮЗДП за заплащане на сумата от 22 511, 28 лв. или по 11 255, 64 лв. на всеки ишец, според припадащата им се част от стойността на дървения материал, който е добит от собствена гора на ищците, за периода от началото на 2006 г. до края на 2013 г., разделно и съобразно правата им на собственост от 277, 5, 814 ид. част върху имот № 723001 по КВС, представляващ горска територия в землището на [населено място]. През процесния период ответникът е добил дървесина, подробно сочена по асортимент, количество и цена съгласно справка на ТП ДГС Я., като претенцията се основава на стойността на добив от 873 кубични метра на обща стойност 66033, 13 лв, съгласно приложената справка, издадена в отговор на тяхно искане. Добивът е без разрешение от ищците и без основание. С него ответникът се е обогатил за тяхна сметка. Претендира се и мораторна лихва от датата на поканата 23.02.2015 г., която покана, изхождаща от Д. Х. ищците са отправили до ответника чрез неговото поделение

Претенциите на Хаджигеоргиеви са отхвърлени за периода от 2006 г до м. април на 2011 г. За последващия исков период - от м. април 2011 г., т. е от създаването на ответното ЮЗДП със Закона за горите/ДВ бр. 19/2011/, до края на 2013 г, субективно съединените искове са приети за основателни и доказани до размера на сумата 9279, 91 лв за всеки ищец, като за установяване на добива и неговата стойност е ползвано заключение на вещо лице по приета лесотехническа експертиза. По въпроси, поставени от ответника при възражението за приспадане на разноските от стойността на добива е прието и заключение по счетоводна експертиза. Първоинстанционният съд е прил, че следва да извърши прихващане с разноски за маркиране и добив на дървесина (в общ размер от 7583, 80 лв, разпределен по равно) тъй като ответникът е заявил с възражение свое насрещно вземане.

В частта по отхвърления иск за разликата над размера 9279, 91 лева, до поисканите първоначално 11255, 64 лв за всеки от ищците, както и за разликата над сумата 7711, 54 лв до размера на сумата 9279, 91 лв- като съдебно прихваната /по вземане на ответника за разноски/, Хаджигеоргиеви не са имали оплаквания като въззивни жалбоподатели. Те са посочили, че обжалват частично и въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е влязло в сила в посочените по-горе свои части. Оплакването е за неправилно прилагане на закона с искане за разликата над присъдените след прихващане 5488, 01 лв, до сумата 7 711. 54 лв., Доводите на ищците- жалбоподатели са относно размера на извършеното прихващане - със сумата от по 3 791. 90 лв. от всеки, вместо по 1 568, 37 лв., която сума считат, че представлява разноските по добива за периода от м. март 2011 г. до 2013 г. Оспорвали са законосъобразността прихващане да се направи с разноски, извършени преди м. април на 2011 г. Считат, че им се дължи разликата между двете суми, възлизаща на 2 223, 53 лв., Претендирали са присъждането й от въззивната инстнация, съответно поддържат и пред настоящата инстанция /т. е до размера от 7 711. 54 лв/ исковете си. Съответно на тази сума претендират размера лихва за забава, за която считат, че се дължи и на двамата от датата на поканата /23.02.2015 в размер по 609, 30 лв на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По въззивна жалба на ответника ЮЗДП въззивният съд е отменил решението изцяло в частта, с която исковете са били уважени /присъдени по 5 488. 01 лв. / и частично, по отношение на извършеното от първоинстанционния съд прихващане, със сума над размер от 1568, 37 лв за всеки ищец. Исковете за разликата до 7711, 54 лв за всеки ищец/до размера с който БлОС е сезиран при обжалването /, претендирана като припадаща се част от стойността на дървен материал, съответстваща на общо притежаваните от ищците 277, 5/814 и. ч от имот - горска територия в която е добивана дървесина за периода от м. април 2011 до края на 2013 г, е отхвърлен по две съображения: ответникът ДП "Югозападно държавно предприятие" не е пасивно легитимиран по иска. Дърводобив е осъществен от Държавно горско стопанство – Я., негово териториално поделение, което макар да е неперсонифицирано, има специална процесуална правоспособност по силата на чл. 174, т. 5 от ЗГ да води от свое име и своя сметка съдебни дела и следователно може да бъде страна в производството. Освен това, средствата от дърводобива са негов актив, а ЮЗДП е получило само нормираните отчисления. На следващо място е изтъкнато, че по приключилото пред ЕСПЧ дело по жалба на Хаджигеоргиеви срещу Р. България е постановено решение от 13.1.2015 г., по което след установяване на нарушение на Протокол 1 към Конвенцията, общо на двамата ищци са присъдени 8 000 евро обезщетение на имуществени вреди- пропуснати ползи, за периода 2001-2011 г.

Собствено анализирайки данните, съставляващи основание за ЕСПЧ да определи обезщетението въззивният съд е направил извод, че преди 2006 г. не е имало реален добив, като претенцията на ищците пред ЕСПЧ е била уважена за потенциален добив, без такъв да е реализиран. При обезщетяването ЕСПЧ бил съобразил доходите от осъществен добив до 2014 г включително и е присъдил обезщетение за пропуснатите ползи, които е съизмерил с добива през 2000 - 2014 г. по цени към м. ІІ, 2014 г. съгласно доказателство, което е взел предвид. Според въззивния съд, за процесния /пред БлОС/ период 2011 г- 2013 г по настоящето дело ищците пак претендират обезщетение съизмеримо с добития дървен материал, до въвеждането им във владение. Поради това присъденото от ЕСПЧ обезщетение следва да се приспадне, т. к ползите от добив на дървесина могат да се пропуснат веднъж, а не многократно. Решаващо е изтъкнато от БлОС, че ако се уважи претенцията на ищците за вече реално осъществен добив след като са обезщетени от ЕСПЧ за пропуснати ползи, които предвид обосноваването им в исковата молба, се съизмеряват със същия факт, както пред ЕСПЧ, ще се допусне да получат два пъти обезщетение за едни и същи пропуснати ползи, претендирани пред двете съдилища като съизмеряващи се веднъж с доходите от потенциалния неосъществен добив за един период и втори път - с доходите от осъществения добив в последващ период. Добивът от собствена гора предполага и според пояснението на понятието - с т. 21 на § 1 от ДР към ЗГ- сеч на дървета, а едно дърво може да се отсече не няколко пъти, а само веднъж.

С тези съображения въззивният съд е намалил приетото за дължимо от РС обезщетение от по 9 279, 91 лв. /неговата аритметична правилност не се оспорва от Хаджигеоргиеви/ като е приспаднал полученото обезщетение от ЕСПЧ в размер на по 7 823, 32 лв. (левова равностойност 15 646. 64 лв, на 8000 евро., или по 7 823, 32 лв.)

По отношение на остатъка от 1 456, 59 лв въззивният съд е приел, че следва да разгледа възражението на ответника за прихващане, което е намерил за основателно и в размер, по висок от остатъка по исковата претенция: след като се приспаднат разходите от по 1 568, 37 лв. за всеки ищец - който размер ищите сами са посочили в жалбата, няма размер на обезщетение за получаване, тъй като двете насрещни вземания са се погасили, съобразно чл. 104, ал. 2 от ЗЗД, до размера на по-малкото от тях, а това е вземането на ищците.

Върховен касационен съд 3-то г. о не намира основание служебно да ревизира извода на въззивната инстанция, че първоинстанционното решение е влязло в сила/като необжалвано/ в частта, с която претенциите на ищците Хаджигеоргиеви за добивите са отхвърлени за периода от 2006 г до м. април на 2011 г., както и над размера от 9279, 91 лв за всеки ищец, до първоначално поисканите по 11 255, 64 лв, както и в частта от решението, с която от сумата 9279, 91 лв по вземането на всеки от ищците първоинстанционният съд диспозитивно е постановил прихващане до размера на сумата 1568, 37 лв по всеки от двата иска /с разноски на ответника за добивите в общ размер на 3136, 75 лв/ От жалбата им също следва, че мораторна лихва се претендира за всеки ищец до размера от 609, 30 лв, за периода след връчването на поканата, съобразно претендираната при обжалването главница и доколкото искането е отхвърлено над този размер, първоинстанционното решение също не се обжалва. Предмет на спора при касационното обжалване е претенцията на всеки ищец за присъждане на 7711, 54 лв, съответната на тази сума мораторна лихва за времето от 23.02.2015 г до завеждане на исковата молба в размер на по 609, 03 лв, съответно предмет на разгреждане са възраженията на ответника, че с решението на ЕСПЧ по делото Хаджигеоргиеви с/у България ищците вече са изцяло обезщетени от държавата за добива, който сега претендират, а ако има остатък, евентуално от добивите следва да се намалят разноските за тях в заявените от ответника размери-сумата 3750 лв разходи по дърводобива и 1750 лв разноски за маркиране, съразмерно спрямо всеки от ищците.

Касационната жалба съдържа искане за отмяна на въззивното решение като очевидно неправилно, в нарушение на процесуалните изисквания на чл. 235, ал. 2 ГПК, незаконосъобразно и необосновано. Изводите относно легитимацията на ответната страна в процеса са неправилни, както и тези за присъден от ЕСПЧ потенциален добив, който трябвало да се приспада. Касае се за различни периоди, поради което и за различни вземания. Съображения са изложени в касационната жалба.

В отговор ответникът оспорва оплакванията на касаторите. БлОС правилно е приспаднал присъденото от ЕСПЧ Полученото по това решение обезщетение и претендираното с иска по настоящето дело се съизмеряват с един факт - цената от продажбата на действително добития дървен материал от имота към м. ІІ на 2014 г, като доходи от един и същ добив, а сумата не може да се присъди два пъти. Съображения по същество за изложени в съдебно заседание от ю. к. Ю..

С определение № 878 от 18.12.2019 г на състава е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за съотнасянето на сумите, представляващи обезщетение за пропусната полза за собственика на имот, съизмерима с добив, за различни периоди от време, към претенедирана за последващ период парична сума представляваща самите добиви, ако е налице съвпадение на начина на определяне размера на същите, като същевременно ВКС е приел и довода, че някои от изводите на въззивния съд за съдържанието на решението, постановено от ЕСПЧ по жалба на Хаджигаоргиеви срещу Р. България са очевидно неправилни.

По въпроса, обусловил допускане на въззивното решение до касационно ожалване, на първо място следва да се изтъкне разликата между основанието за имуществено изравняване, изведено от чл. 59, ал. 1 ЗЗД в общия случай, при който ответникът без основание ползва недвижим имот и собственикът е лишен от ползите които имотът би му осигурявал съобразно неговия вид, състояние и предназначение, спрямо основанието собственикът да претендира един добив, който съгласно общото правило на чл. 93 ЗС, чл 73, ал. 1 ЗС, или съгласно специално правило в друг закон /напр. чл. 80 Закона за горите/ му се следва от собствеността. В първия случай на неоснователно обогатяване от изискването за връзка мужду обедняването и обогатяването и правилото, че се дължи по-малката величина от двете, обезщетението е съизмеримо със средния пазарен наем на имота, тъй като ползващият без основание ответник, независимо каква полза извлича и остойностява, си спестява разходите за наем.

Искът, чрез който се търси обезщетение, когато собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание е по чл. 59, ал. 1 ЗЗД /извън иска за граждански плодове, други добиви от вещта или обезщетение за причинени вреди/, както е изяснено в Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС на РБ. Претенцията не е за периодично задължение, различна е по характер от иска за граждански плодове /не се твърди и ангажира доказване, че ответникът е получавал наеми, или други добиви /плодове/от вещта вместо собственика/ Вземането по чл. 59, ал. 1 ЗЗД се реализира само в условията на субсидиарност. Установеното в практиката на ВКС разбиране за относимите факти по този иск е съгласно установената по реда на чл. 290 от ГПК практика в решение № 409/20.06.2012 г. по гр. д. № 1411/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 55/28.02.2012 г. по гр. д. № 652/2011 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 204/05.09.2013 г. по т. д. № 1158/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 55/03.04.2014 г. по гр. д. № 5712/2013 г. на ВКС, ГК, III г. о. и др. Лицето, което държи без правно основание чужда вещ, по силата на чл. 59 ЗЗД дължи на собственика й обезщетение за ползите от които го е лишил, като правно ирелевантно за пораждане на извъндоговорното му задължение е обстоятелството дали вещта реално е била ползвана, получени ли са от това приходи, усвоени ли са добивите – естествени или граждански плодове през исковия период. Съгласно реш. 378/2010 г гр. д. № 148/2009 ІV г. о и реш. № 131/2009 г по гр. д. № 268/09 І ТК, реш. _251/10 гр. д. № 366/09 ІІІ г. о, реш. № 398/2014 г по гр. д 1933/2013 г ІV г. о, реш. № 135/2017 г по т. д № 512/2016 г ІІ т. о на ВКС и др., без значение за основанието и доказването му е конкретната печалба на ответника, от конкретно реализирани добиви включително. Последният се е обогатил като си е спестил наем. Дължимото на основание чл. 59 ЗЗД е предвид установените за конкретния имот средни наемни пазарни цени. Както е обобщено в реш. № 398/2014 г по гр. д 1933/2013 г ІV г. о, ползването от несобственика на имота препятства възможността собственика лично да ползва или да отдава под наем/ на правно основание/ имота и да реализира имуществена облага и в този случай от едни и същи факти произтича обедняването на ищеца, което се изразява в лишаването му от възможността да ползва сам или да отдава под наем на другиго имота за процесния период от време, както и обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползване за процесния период. Фактическият състав на предявен иск по чл. 59 ЗЗД обхваща елементите – 1. ищецът да е собственик на имота/вещта/, 2. ответникът да ползва фактически имота без наличие на правно основание за това и 3. сумата, изчислена на база наемната цена на този функционален тип имоти, с която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му право за съответния период. Съответно различна е средната наемна пазарна цена за недвижими имоти с различно предназначение, поради което многократно е разяснявана и необходимостта от възлагане на съответната, /т. е, конкретна/ задача експертиза.

Когато е налице добив, който принадлежи на собственика на имота, последният разполага с иска по чл. 93 ЗС. Основанието обхваща вземания. Ако добивът е отчужден, употребен, разходван и не е наличен при недобросъвестния /обикновен/владелец, дължи се равностойност. В зависимост от естеството им добивите, естествени или "граждански плодове", също може да са получени за определен период, поради което да се претендират като сбор. Същевременно добив, който е могъл да бъде получен, според чл. 73, ал. 1 ЗС е основание за обезщетение, дължимо от обикновения/недобросъвестен/ владелец. Претенцията за получаване на наемите от вещта, собственост на ищеца, отдавана под наем от ответника, който по този начин я държи без основание, е за получаване на гражданските добиви от нея и е по чл. 93 ЗС /срв. и ТР 85-1968-ОСГК, ВС на РБ/. На същото правно основание е и претенцията за добива на дървесина от гора, извършен в собствен на ищеца имот без основание. Правилото, че при неоснователно обогатяване при иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за различните периоди се касае за различни вземания, като се дължи "ден за ден", не е приложимо при иска по чл. 93 ЗС за реален добив и е условно приложимо при предпоставките на чл. 73, ал. 1 ЗС, когато се търси обазщетение за възможния добив от имота. Съдът, като изхожда от фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на исковата молба, прилага правните норми, квалифицирайки по този начин материалното субективно право, предявено с иска. Размерът и стойността на полученото като добив, еднократно или за определен период, може да бъде установен и с помощта на съдебна експертиза, когато са налице предпоставките по чл. 162 ГПК. Задачата на екпертизата в този случай е различна от задачата, която съдът възлага при иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД при лишаване собственика от ползване на недвижим имот, тъй като подлежащите на изясняване /с помощта на вещо лице/ обстоятелства по двата иска са различни.

Когато собственик, претърпял увреждане вече е обезщетен на извъндоговорно основание за пропусната полза, съизмерима с неполучени добиви, това обезщетение подлежи на приспадане при извод за тъждество на добива, които отново се претендират от собственика с последващ иск. Обезщетение за пропуснати ползи на база добив, който ответникът е могъл да получи през един период от време, не подлежи на приспадане от стойността на последващо получен от последния добив. Касае се за различни вземания. Следва да се прави разлика между правнорелевантни за основанието на иска факти и фактите, доказващи вземането по размер, взети предвид от съда, респ. доказателствени факти в тази връзка. Вземането се индивидуализира с правопораждащите го факти, а не с доказателствата, ползвани от страните, или от съда за установяване на размера му.

Основанието на вземането за добиви по Закона за собствеността също е извъндоговорно, свежда се до недопускане на обогатяване без основание за чужда сметка, но като се отчита добросъвестността на владелеца. Като правна уредба, последваща спрямо чл. 57 ЗЗД, нормите на чл. 93 ЗС, вр. с чл. 73, ал. 1 ЗС сочат правното основание на претенция, съизмерима с добивите от имот, който собственикът не е ползвал при отнето му владение, но принципът да не се допуска неоснователно обогатяване се проявява в предвиждането присъщите разноски да се приспадат от стойността на добива, което обстоятелство е от значение за правилното прилагане на материалния закон. То е в доказателствена тежест на ответника по иска, без непременно да има формата на възражение за съдебно прихващане/материално потестативно право, упражнявано при определени процесуални предпоставки/. Приспадат се само тези разноски, за които се установи връзка с добивите, предмет на вземането.

Правилото на чл. 57 от раздел "неоснователно обогатяване" на Закона за задълженията и договорите е приложимо в случаите, когато липсва основание, на което се е държала вещта. Тогава плодовете от вещта, подлежаща на връщане се дължат от момента на поканването. Когато ответникът е владял вещта на правно основание, Законът за собствеността определя различен момент, от който се дължат плодовете в зависимост от това дали владелецът е бил добросъвестен, или не. Съгласно чл. 71 ЗС, добросъвестният владелец се ползува от вещта и получава добивите, които тя е дала до предявяването на иска за връщането и, а съгласно чл. 73, ал. 1 ЗС, недобросъвестният владелец дължи на собственика добивите, които е получил и които е могъл да получи, както и обезщетение за ползите, от които го е лишил/като се приспаднат направените за това разноски/ т. е. дължи връщане на плодовете и без покана за това.

Недобросъвестният /обикновеният/ владелец дължи и тези добиви, които е могъл да получи, както е разяснено в вреш. № 818/2011 г по гр. д № 804/2010 І г. о и решение № 222 от 07.03.2002 г. по гр. д. № 579/2001 г. на ВКС, ІV г. о., ако ищецът претендира такива и докаже възможността. В случая от собствениците се претендира дял от стойността на реалния, получен от държавно предприятие, чрез неговото териториално горско стопанство добив от дървесина в имот частна собственост, представляващ горска територия със стопанско предназначение. Възприетата постановка в Тълкувателно решение № 1 от 1995 г. ОСГК ВС, съгласно която собствениците на одържавени имоти не могат да искат пропуснати ползи и добиви от имотите за времето, през което са били одържавени, но не дължат и разноските, които са били направени за поддържане или подобряване на имота, е приложима най-късно до приключването на реституционното производство, легитимиращо собственика. Същото важи и за специалното правило на чл. 9, ал. 2 ЗВСГЗГФ относно вида и реда за обезщетение при ползвана дървесина. Ползването на гори със стопанско предназначение се изразява основно в добива на дървесина съгласно горскостопанския план. Съгласно чл. 111, ал. 1 Закона за горите, ползването на дървесина от горските територии представлява добивът на дървесина и/или разпореждането с нея. Дървесината съставлява добив, за който правилото на чл. 93 ЗС е приложимо, извън уредените от специалния Закон от горите случаи, когато добивът от дървесина може да принадлежи и на несобственик. Държавно предприятие, което задържа и ползва за дърводобив реституирана по ЗВСГЗГФ гора-частна собственост чрез своите териториални поделения/Държавни горски стопанства /, вкл. чрез трети лица без да има основание за това, не е в положението на добросъвестен владелец и дължи добивите на собственика, следващи му се съгласно чл. 93 ЗС във вр. чл. 73, ал. 1 ЗС, или чл. 80 от ЗГ, но при основателност на иска, по възражение на ответника на приспадане подлежат разноските за тази дейност.

Касационната жалба е основателна

Претендира се добив от ответника, при условията на отнето без основание владение на недвижим имот, съизмерим с реално получения /а не възможния добив/. По отношение квалификацията на иска следва да се има предвид посоченото в отговора на въпроса. На две инстанции предавения иск е разгледан, като страните и съда са обсъждали обстоятелства, касаещи добива и разноските заявени за приспадане от него, а не обстоятелства от значение за основанието на субсидиарния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Институтът на неоснователното обогатяване /който в случая е принципно приложим/ е изтъкван относимо, доколкото при потребени естествени плодове, представляващи добив се дължи равностойност, но се приспадат разноските. Предмет на спора /пред въззивната инстанция и понастоящем/ са добивите за периода след м. април 2011 г до края на 2013 г претендирани като стойност, тъй като безспорно дървесината е реализирана по предназначение, т. е не е налична при ответника. Ищците предявяват претенция и за мораторни лихви, след като са отправили покана. След връчването й се претендират последиците на забавата.

Обжалваното решение е допустимо и постановено по предмета на спора, но решаващите изводи на съда по основателността на иска са неправилни, предвид превратно възприети от въззивната инстанция правопогасяващи факти. По делото е установено, че Я. К. Х. и Д. К. Х. са преки низходящи наследници по закон на К. Я. Х., който е един от наследниците на Я. Х. Последният, също починал, е пряк низходящ наследник на П. Х., а последният от своя страна е наследник на Н. Я. /наследник на Я. Х. /. Както правилно е прието и от въззивната инстанция, неоснователно е оспорването от ответника на наследственото правоприемство на ищците от сочените като техни по- далечни наследодатели Н. и Я. хаджигеоргиев, притежавали /съгл. крепостен акт № 36/1898/11 дяла от 135 части гора с площ 814 дка в м. К.. С договор за доброволна делба от 25.01.1956 г са били поделени имотите на П. Х., като в дял на неговия син Я. Х. /дядо на ищците/ е определен дял, който дава основание за извода на въззивния съд за притежавани от двамата ищци общо 277, 5/814 ид. част от процесната гора в землището на [населено място], след нейното реституиране по заявление на Г. Х. в реални граници от 814 дка. в м. " Баш и кара мандра", в полза на наследници на Н. и Я. Хаджигеоргиеви. След отмяната на първоначалния отказ на ПК Я. да възстанови имота съгласно реш. № 377/2000 по гр. д № 453/2000 г на РС Разлог и въз основа на същото съдебно решение, ПК Я. е възстановила правото на собственост в реални граници - Протоколно решение № 4/15.08.2000 г и реш. № 1/2001 г на основание чл. 13, ал. 5 от ЗВСГЗГФ. С възстановявянето в стари реални граници по чл. 4, ал. 1 от ЗВСГЗГФ на правото на собственост за имот № 723001 по картата на възстановената собственост/КВС/ върху гори и земи от горския фонд, което решение не е обжалвано и е влязло в сила, а въз основа на същото е издадена и скица № 01187/16.02.2002 г, имотът – залесена горска територия е възстановен на собствениците с всички последици относно собсвеността, независимо че не е осъществено предаването на владението му от съответните държавни органи, на които това е възложено със закон. Последващо постановеното от ПК Я. решение през 2015 г. на същото основание/ чл. 13, ал. 5 от ЗВСГЗГФ/и последващо издадената въз основа на него нова скица, дублират вече постановеното през 2001 г положително съдебно решение /легитимиращо собственост съгласно изискванията на ЗВСГЗГФ в тогава действалата негова редакция/ поради това те нямат ефекта на актове по приключване на реституционното производство/ чл. 13а от ЗВСГЗГФ/. Както правилно е приел и въззивния съд, в решението на органа по реституцията от 2001 г. е посочено, че е придружено със скица, което съответства и на начина на описване на имота, който се възстановява: "имот № 723001 по картата на възстановената собственост в землището с площ 814. 003 дка, представляващ залесена горска територия, находящ се в м. "Баш и кара мандра"и няма съмнение за индивидуализацията на гората в стари реални граници, каквато е целта на скицата. Собствеността е била възстановена окончателно, а не както твърди ЮЗДП, едва с решение от 2015 г. Няма основание за извод, че до 2015 г държавата, чрез своите органи и стопански структури по Закона за горите е имала право върху добивите от процесната гора, за исковия период включително. Съгласно закона, в този случай добивите принадлежат на собственика и специалното правило на чл. 9, ал. 2 ЗВСГЗГФ не сочи обратното. Също така ответникът ЮЗДП - държавно предприятие, създадено с влизане в сила на Закона за горите, не може да се позовава на вещно право на държавата, произтичащо от включването на гората в държавния фонд и изключващо основанието за нейната реституция. Държавата, фактически предоставила съответната горска територия на ЮЗДП да я стопанисва и управлява без законово основание, е обвързана от решението на съда по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ или чл. 13, ал. 6 от ЗВСВГЗГФ, както е разяснено в Тълкувателно Решение № 5 по т. гр. д. № 5 от 2011 г. на ОСГК на ВКС. В случая, за ответното държавно предприятие не съществува правно основание и като държател на имота. Правното му положение включва отговорността за отнето от собственика владение при условията на чл. 73, ал. 1 ЗС.

Неоснователно е възражението на ЮЗДП, че търсената от него отговорност следва да се възложи единствено на съответното териториално поделение ТП ДГС Я., доколкото последното осъществявало стопански дърводобива в процесния имот за исковия период. Държавното горско стопанство е териториално поделение на ответното държавно предприятие с уреден от ЗГ статут. Макар да не е правосубектно юридическо лице, то встъпва в правоотношения от свое име и за своя сметка и има специална процесуална легитимация да води дела за вземанията си - чл. 174, ал. 1, т. 5 ЗГ. Правно и логически неизводимо от тази уредба е обаче възражението на ответника за изключване на неговата материалноправна легитимация, свързана с добива, който добив именно владелецът дължи на собственика. Възраженията на ответника неправилно са изтъкнати от Благоевградски окръжен съд като основание за отхвърляне на иска. Обстоятелството, че само част от остойностените добиви са отчислявани като тарифни такси за ЮЗДП/закл на в. л. Г. по приетата ССЕ/също не е основание за отхвърляне на иска. С чл. 163, ал. 1 от ЗГ, в сила на 09.04.2011 г, за управление на горските територии - държавна собственост, които не са предоставени на ведомства или юридически лица, се създават държавни предприятия- юридически лица, със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от ТЗ. Съгласно § 9. ал. 2 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за горите, от датата на вписването в търговския регистър тези държавни предприятия са правоприемници на активите и пасивите, както и на архива на съществуващите към деня на влизане в сила на закона държавни горски стопанства, които занапред имат статута на техни поделения. По отменения ЗГ тези държавни горски стопанства са правоприемници на бившите държавни лесничейства. При уреждане на последиците от задържане на владението, свързани с добивите от реституиран имот, правното положение на правоприемника от държавата е идентично с това на държавата.

Неоснователно е и възражението на ответника, че ищците са изцяло или частично обезщени за добива на дървен материал, който претендират с иска за периода от м. април на 2011 г до края на 2013 г. В отговора на касационната жалба и в своята защита, ответникът не отчита разликата между правопораждащи и доказателствени факти при влязло в сила съдебно решение със задължителен характер, произнесено по вземане, , съизмеримо с добиви от имот.

Ищците Хаджигеоргиеви са депозирали пред Европейския съд за правата на човека /ЕСПЧ/ жалба № 41064/05 г., по която е постановено решение на Съда от 16.7.2013 г. /основно решение / и на 13.1.2015 г решение в производство по чл. 41 от Конвенцията /за справедливо обезщетение/. -.

В решението по същество от 16.7.2013 г. на ЕСПЧ е постановено, че е налице нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 от Конвенцията от страна на Р. България по отношение на Хаджигеоргиеви, относно ползването на притежанията. Претенцията на двамата жалбоподатели /уточнена/, е отграничена в р. ІІІ, б. А, вреди, § 74, б. "б" и по този начин е приета за предмет на производството за обезщетение, искано в размер от 269 962 евро, представляващи пропусната полза от използването на процесния реституиран имот /гора от 814 дка/, за периода 2000 до 2011 г. Касае се за искане с предмет, посочен по идентичен начин в т. 5 от становището на представителя на жалпоподателите, депозирано пред ЕСПЧ на 14.02.2014 г в производството по чл. 41 от Конвенцията, последвало основното решение по признаване на нарушението. Според правната квалификация на ЕСПЧ, претедираното е обезщетение на имуществена вреда, следствие от невъзможността за упражняване правото на собственост и невъзможността жалпоподателите да ползват и получават плодове /добиви/ от имота - пропуснати ползи за посочения в жалбата период на увреждането 2000-2011 г. Претенцията е заявена като поддържана именно така, след като съдът е приканил/§ 78 страните да представят становищата си по въпроса за имуществени и неимуществени вреди.

В § 13 на решението от 13.1.2015 г искането е разгледано от ЕСПЧ. Мотиви за определеното по § 1. i от решението обезщетение за имуществените вреди от общо 8000 евро на двамата жалбоподатели, съответно за отхвърлянето на претенцията им в останалата част, са изложени в § 19. Изводът, налагащ се задължително от тези мотиви и решението на ЕСПЧ като единно съдържание е, че ЕСПЧ е присъдил / с препращане към § 13 от мотивите/обезщетение за пропуснати ползи на двамата жалбоподатели между 2000 и 2011 г, като за целта на производството /определяне на справедливо обезщетение/ за този период е взел предвид данни, представени от жалбоподателите: експертен доклад от 2005 г, според който е възможно приходите от продажба на дървен материал, добит от имота/целия парцел/ за четири години, 2000-2004 да са еквивалентни на 6120 евро на година /48 000 лв., равняващи се на 24 490 евро/, но е взет предвид и информационен документ, представен допълнително от жалбоподателите. Касае се за представената и по настоящето дело "остойностена справка", издадена от директора на ТП ДГС Я. за добити количества дървесина от имот 723001, за "периода 2000-2014 г" по цени към 04.02.2014 г. Според този оценяван от ЕСПЧ документ, в периода 2000-2014 г дървения материал, действително добит от парцела се оценява на 31680 евро. Съдът е отбелязъл, че горните изчисления се отнасят за целия парцел, а жалбоподателите имат право на дял от 37, 5% от него/според § 7 от основното решение/. Тези са изложените от ЕСПЧ съображния, в § 20 от решението съдът да определи за присъждане общо 8000 евро и да отхвърли като прекомерна претенцията за остатъка по обезщетението за пропусната полза, прета за поначало съизмерима с оценката на добивите от дървен материал, но съразмерно на притежаваната от жалбоподателите част в имота/парцела/ и за периода на претенцията, макар данните явно да не са се отнасяли само за този период.

При така изяснените обстоятелства

неправилен е извода на въззивния съд, че присъденото от ЕСПЧ обезщетение за пропуснати ползи от общо 8000 евро /не се спори, че държавата ги е изплатила на жалбоподателите/, подлежи на приспадане от размера на иска им, предмет на разглеждане във въззивната инстанция.

Следва да се има предвид, че когато поради непозволено увреждане се дължи обезщетение за пропуснати ползи в рамките на период, за който същото се претендира като съизмеримо с добиви от имот, от значение е реалният възможен, а не реалният получен от ответника /или от трето лице/ добив, което следва от принципа на пълното обезщетяване. Обезщетението за пропуснати ползи присъдено от ЕСПЧ за времето до 2011 г не подлежи на приспадане от стойността на вземането за добивите, установено получени през 2013 г, независимо какви доказателства е ползвал ЕСПЧ, за да определи размера му. Задължителната сила на решението на ЕСПЧ в единното му съдържание е пречка в последващ спор да се допуска, че Съдът по Конвенцията е обезщетил имуществена вреда, представляваща пропусната полза за период извън изрично посочения - какато от страната /жалбоподател/, така и в самото негово решение. Компетентността на ЕСПЧ също така е пречка да се допуска, че с решението си по чл. 41 от Конвенцията Съдът ще задължи договаряща държава да обезщетява такава имуществена вреда, която може да констатира и без да е сезиран.

Предявеният иск е основателен в спорния пред настоящата инстанция размер и правопогасяващи вземането факти не са установени. Претендира се дял от конкретно получен добив. Идентификацията на процесните 814 кв горска територия е от решаващо значение за установяване на иска по размер. За остойностяването на добивите по делото са приети две заключения - на вещото лице М. по лесо-техническата експертиза/ЛТСЕ/ и счетоводна експертиза /ССЕ/ на в. л Г.. ССЕ не съдържа относими изводи по горния въпрос, а единствено осчетоводените разноски за добивите при ТП ДГС Я. с които като цяло ответникът е претендирал приспадане от дължимото чрез възражение, прието в процесуалната форма на възражение за прихващане.

Различите крайни стойности за добива се дължат на различния предмет и метод на проверката по двете експертизи, обусловен от различната компетентност на двете вещи лица. Правилно е възприето заключението на ЛТСЕ по отношение на релевантното за спора остойностяване на добива от имот 732001 предвид неговото количество - 762, 52 куб м. на стойност 54 442, 16 лв, тъй като единствено тази експертиза компетентно е съобразила, че следва да се индивидуализира добива от обект № 1317 в отдели 167 а и167 б и от обект № 1316, но само с отдел 136 г, а отдел 136 в, е извън имота на ищците. След като добиви от този отдел не следва да се присъждат, съответно разходите за тях не следва да се приспадат. Посочените добиви от 845, 31 куб. м на стойност 67718 лв вещото лице по ССЕ е определил на база включването и на отдел 136 в в сметката -както за добива, така и за разноските, тъй като в поделението са осчетоводявали дейностите си общо за двата отдела на об. № 1316.

Защитата на ищците Хаджигеоргиеви неоснователно счита, че приспадането /прихващането /е завишено над сумата от 1508, 37 лв по всеки иск заради сборуване с разноски от период 2006-2011 г с които срещу добива за периода след м. април 2011 до 2013 г не може да се прихваща. Според доводите в жалбата, за този по- ранен период ответникът е освободен /поради отхвърляне на иска/ от задължението за добивите, следователно не може да противопоставя възражение за разноските за същото време.

В решението по делото съдът не се е водел от подобно правило и не го е прилагал, а и същото не би могло да бъде безусловно възприето като приложимо при настоящия иск за добиви. Решаващо за приспадането на разноски при реален добив, е връзката им с него, а не времето на извършването на разноските.

По същество от настоящата инстанция следва да бъде разрешен спора за следващия се размер приспадане на разноски от стойността на добивите по направеното от ответника възражение / чл. 73, ал. 1 ЗС/ в спорната му част. Съдът на първа инстация е приел да се осъществява съдебно прихващане, като в една част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила / относно намаляването с 1568, 37 лв на всеки от исковете /

За остатъка възражението на ответника е неоснователно.

Крайните изводи по заключението на вещото лице Г., сборували разходи в размер на сумата 22 245, 80 лв не може да се възприеме, но не поради това, че тази стойност е сбор от съотносимите към основанието на иска разходи за периода 2006-2011 г, както счита защитата на ищците. В действителност, за период до 2011 г никакви разноски не са осчетоводявани, проверявани и посочени. Сумата по заключението е сбор от разходи/в счетоводен смисъл/ само за проверяваното териториялно поделение на ЮЗДП, които са отнасяни към различни хронологични аналитични сметки в счетоводството му /което се води самостоятелно за ДГС / и са три вида: разходи за добив, разходи за маркиране на дървесина и отчисления в полза на ответника /т. нар. такси/. Проверени са първичните счетоводни документи/основанията/ за период 2012-2013 г и всички извършени плащания, установени по дати, са за периода 2012-2013 г. Посочено е/съгласно предмета на задачата/, че с тях се изчерпват установените разноски в счетоводството на ТП ДГС Яколуда за целия исков период Разноски за дърбодобив, маркиране и нормирани отчисления за периода преди м 04 на 2011 г не са установени, не са посочени и сборувани от счетоводната експериза, като причините за това са ясни. Счетоводството в ТП ДГС не е база за установяване добивите, нито разноските за тях преди влизането на новия ЗГ в сила от м. април, 2011 г. Също така според счетоводните записвания, сумата от 13 866, 50 лв. е отразена като разход и представлява тарифни такси, отчисления за фонд "Инвестиции в горите". Заключителните изводи на в. л Г. за разходи по добива "за целия исков период"в размер на 22 245, 80 лв не следва да се възприемат и поради това, че в сбора са включени отчисленията по т. нар. тарифни такси /ПМС № 343/15.12.2011г/, превеждани от поделението ДГС Яколуда по сметка на юридическото лице на предприятието -ответник, т. е за последния тези суми нямат естеството на разноски, свързани с добива. Те могат да бъдат разглеждани счетоводно като разход, но само за целите на осчетоводяването им по превода от сметката на ТП ДГС към ЮЗДП, съответно не са разноски на ЮЗДП по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗС

Както вече се изтъкна, ЮЗДП дължи добивите на собственика, тъй като е в положение на недобросъвестен/обикновен/ владелец, който ползва /стопанисва и управлява/ без основание, като чрез свое поделение извлича и добивите от процесната гора. Не е от решаващо значение какви са били постъпленията от отчисления по негова сметка, направени от стопански самостоятелното поделение. Процентът на отчисленията /такси /, определен от подзаконовата нормативна база не е определящ за отговорността на съответното държавно предприятие, когато на собственика се дължи добив. Тези отчисления по естеството си не са и разход за ответника ЮЗДП.

Заключението на ССЕ е компетентно и следва да се възприеме по отношение на изводите и констатациите, че действително са извършени следните разноски, подлежащи на приспадане от добива /в съотношение 722, 5/814/, а именно:

1. Разходи за маркиране на сеч, по две фактури от 2012 г. в общ размер на 1106, 41, извършено в отдели 167 а, 167 б от обект № 1317 като горска територия със стопанско предназначение. Този разход е доказан в установения от ССЕ размер. По заключението на ЛСТЕ посочените от в. л М. разходи от 0, 848 лв при маркиране на един кубик дървен материал е базиран на отчетите пред ИА по горите и не е конкретен. В отдел 163 г на обект № 1316, също относим като горска територия към правото на ищците на добиви, а следователно и към приспадане на съответните разходи, не е отчетено маркиране на дървесина. Липсва осчетоводяване в поделението на ответника.

1. Разходи за добив на дървесина в отдели 167 а, 167 б от обект № 1317, установени от ССЕ по седем бр. фактури от 2013 г в общ размер на 7272, 89 лв. Дървесината е добивана през този период и разходите са във връзка с добива

Най- значителен по обем и стойност добив има в обект № 1316, включващ част от имота на ищците в отдел 163 г, където е продавана дървесина "на корен" т. е поделението в [населено място] няма същински разходи за дърводобив. През 2013 г поделението е извършвало единствено отчисленията /тарифни такси / в полза на ответника ЮЗДП. Същите са посочени от ССЕ в размер на 6534, 75 лв. Добивът е на стойност 33489, 96 лв /виж закл на в. л. М., таблица № 4. /, който величина настоящият съд приема за определяща дължимото. По -високата стойност /38 842, 13 лв без ДДС/ по заключението на в. л. Г. е съотносима към обема на добива от отдели 163 г и 163 в като цяло /тъй като по този начин дейността е осчетоводявана в ТП ДГС / Както вече се изтъкна, крайните изводи на ССЕ не ползват съда относно стойностните показатели, по високи от посочените в заключението по приетата ЛТСЕ. Въззивният съд правилно е отхвърлил възраженията на ответника за отразена в ССЕ брутната счетоводна печалба от 45 472, 76 лв при повече куб. м., / 845, 31 куб. м. / и че ако се примет за продадени 762, 52 куб. м., печалбата ще бъде по-ниска от дължимия размер, за който РС е приетл иска за основателен. Сумата от 45 472, 76 лв. е посочена от вещото лице-счетоводител като икономически ефект от продажбите, след като е приспаднал приетите от ССЕ разходи, които счетоводството на ДГС -Я. е включило, т. е и начислените такси, превеждани на ЮЗДП.

Като жалбоподатели ищците не поддържат, че дължимият добив надвишава стойността, посочена от агро-техническата оценителна експертиза. Като жалбоподатели ищците не оспорват и основанието да се приспадат разноски до размера, в който не са обжалвали решението в частта за прихващането.

За остатъка по възражението на ответника. Установява се добив на дървесина от процесната гора за времето от м. април 2011 г до края на 2013 г. Този добив е осъществен стопански през 2013 г, през 2011 и 2012 г дървесина не е добивана, което се констатира и от двете приети експертизи по делото. Остойностен при условностите, релевантни за основанието на иска, този добив е 54442, 16 лв., до размера на частта от 277, 5/814, възлиза на 18 559, 83 лв и се следва по равно на двамата ищци, или по 9279, 91 лв за всеки от тях. Установените от ответника разноски през 2012/за маркиране/ и 2013 г / свързани с процесния добив на дървесина/ са в размер на общо 8379, 30 лв по заключението на в. л. Г.. Това са разноските, които подлежат на приспадане от определеното в полза на ищците вземане, пак в съотношение от 277, 5/814. Ако така определената сума 2856, 57 лв се приспадане по равно /по 1428, 28 лв/, или от сумата 9279, 91 лв за всеки от ищците се приспаднат 1428, 28 лв, остават 7851, 63 лв, които се доказват като дължими на предявеното със субективно съединените искове основание.

Следва да се отчете, че ищците не са обжалвали извършеното от районния съд прихващане с разноски по добива от 1568, 27 лв по всеки иск. Едни и същи разноски не могат да се приспадат два пъти от един и същ добив. Поради това, по същество няма сума за приспадане по настоящето решение.

На всеки от двамата ищци следва да бъде присъдена сумата 7711, 54 лв неполучен добив от имота им - гора със стопанско предназначение съобразно правата им на собственост, за времето от м. април на 2011 г до края на 2013 г.

По изтъкнатите вече съображения, уважаването на иска до този размер и за посочения период от време не накърнява общия принцип, че за една вреда ищецът не може да бъде обезщетяван два пъти, не следва да се присъжда два пъти едно и също обезщетение при неоснователно обогатяване и повторно не може да му се присъжда един и същи добив.

Върху главниците се дължи лихва за забава на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и на двамата ищци, тъй като поканата от 23.02.2015 г е отправена общо за вземането на двамата и от името на двамата. Изчислена върху главниците, съгласно чл. 162 ГПК, /при ползване на стандартизирани програмни продукти за изчисление законна лихва / мораторната лихва върху сумата 7711, 54 лв до завеждане на исковата молба възлиза на 609, 30 лв, колкото е поискано от ищиците при обжалване на решението. Исковете и в тази част следва да бъдат уважени.

По разноските. Касаторите основателно претендират присъждане разноските за всички инстанции с оглед изхода на делото в настоящата инстанция, като за разносите им пред въззивната и настоящата инстация следва да се съобрази определянето им съобразно ограничения от жалбата им предмет на иска спрямо първоначалната искова претенция - обжалваната част на първоинстанционното решение, в една част влязло в сила. За разноските пред първа инстанция, включително тези които ответникът е заявил за присъждане в това производство и му се дължат поради отхвърляне на иска в една част, следва да се съобрази чл. 78 ГПК Решението на РС за присъждането разноски е отменено с решението на въззивния съд поради правилото на чл. 81 ГПК. Предвид изложеното и съгласно чл. 81, вр чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат съразмерно разноски от 918, 22 лв. Ищците, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК имат вземане за разноски пред всички инстанции съобразно уважената част от иска /частта е различна пред първа инстанция, както се изтъкна /, в общ размер на 4668, 71 лв/ сбор от 2203 лв, 1280, 71 лв и 1185 лв за трите инстанции, като ответникът дължи разноските им за въззивна и касационна инстанции/. Адвокатското възнаграждение не е прекомерно. При компенсация, общо на двамата ищци следва да се присъдят разноски в размер на 3750, 49 лв за всички инстанции.

Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг. о.