Решение № 17037 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13517/2018 г.

Решение № 17037 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13517/2018 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Димитров, подадена срещу решение № 1624 от 25.07.2018 г., постановено по адм дело № 45/2018 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на касатора против решение № 427/12.12.2017 г. на Комисията за защита от дискриминация на Република България (КЗД). Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно. В допълнението към жалбата се сочат необоснованост и нарушаване на съдопроизводствените правила, без конкретни аргументи. Ответникът КЗД е изразил становище решението да се остави в сила. Ответникът Дирекция "Социално подпомагане" - Варна (ДСП) е депозирал писмено становище за неоснователност на подадената жалба. Ответникът Агенция за социално подпомагане оспорва жалбата чрез пълномощник. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Правилно съдът е приел, че оспореното пред него решение е постановено от компетентен орган - състав на КЗД, на който е разпределена преписката с разпореждане № 207/2017 г. на председателя на комисията съгласно изискванията на нормата на чл. 54 от ЗЗДискр., издадено е в изискуемата форма съгласно чл. 66 от ЗЗДискр., като съдържа наименованието на органа, който го е издал, фактическите и правните основания за издаването му, диспозитивна част, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. С това решение на КЗД е прието за установено, че спрямо Димитров не е осъществена дискриминация по признак "увреждане". Решението е правилно. Не са налице нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. За прилагане в производството за защита от дискриминация на оборимата презумпция по чл. 9 от ЗЗДискр. за нарушаване на принципа за равно третиране е нужно страната, която твърди, че е дискриминирана да установи в производството факти, въз основа на които да се изгради предположение, че спрямо нея е извършена дискриминация. В случая правилни са изводите на съда, че от събраните по делото доказателства не може да се обоснове предположение, че спрямо касатора е осъществена дискриминация от страна на Дирекция "Социално подпомагане" - Варна. С решението на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Варна, на Димитров е отказана добавка за обучение на основание чл. 27, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ) (отм.); , поради това, че лицето не представя документ, удостоверяващ продължителността на обучението и няма разходооправдателен документ. Действително таза разпоредба е отменена с решение на ВАС, но доказателства, че Димитров е третиран различно спрямо други лица, които са подали заявление и на които такава добавка е отпусната, не са събрани. Установено е, че за 2016 г. от ДСП - Варна са отпуснати 54335 броя месечни интеграционни добавки за социална интеграция по различни нормативни основания, като от тях две лица са поискали отпускане на месечна помощ за обучение по чл. 27 от ППЗИХУ, от които на едно е отпусната, тъй като е представило документ относно продължителността на обучението при подаване на заявлението, а на второто лице е отказано отпускането на тази добавка, тъй като не е удостоверило с документ продължителността на обучението при подаване на заявлението. Видно е, че до 30.09.2017 г. няма постъпило заявление и отпусната така добавка за обучение. Следователно липсата на установени по делото предпоставки, от които да се изведе предложение за осъществена спрямо жалбоподателя дискриминация по признак "увреждане" обуславя извод за неоснователност на жалбата, която правилно е отхвърлена от първоинстанционния съд. Предвид гореизложеното решението на решаващия съд е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила, тъй като не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК. Разноски от ответниците не са претендирани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,