Решение № 10350 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4078/2018 г.

Решение № 10350 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4078/2018 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "БКС – Х. НАНЕВ" ЕООД, ЕИК 131058508, гр. София срещу решение № 96/24.01.2018 година по адм. д. № 593/2017 година на Административен съд гр. Бургас, в частта с която съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по декларация № ИП 50/2011. 27-1/01.12.2016 година, издаден от главен експерт в дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Бургас в частта потвърдена с решение № 70-00-72/4/17.02.2017 година на директора на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Бургас за сумата от 3 489, 93 лева, от които 2 744, 68 лева главница за данък върху недвижимите имоти за периода 2011 – 2016 година и 745, 25 лева лихва върху главницата. Релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон. Размерът на данъка бил определен несправедливо от Административен съд гр. Бургас. В оперативната самостоятелност на общинската администрация било определянето на конкретен размер на данъка. Администрацията трябвало да извърши преценка доколко целият или част от държавния имот била необходима за ползване на сградите. В случая такава преценка не била направена нито от служителя на общинската администрация, нито в производството пред Административен съд гр. Бургас. Ползването на сградите на дружеството не изисквало ползването на целия държавен имот, което било многократно заявявано пред административния съд. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение.

Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Бургас, не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗМДТ установява задължение за заплащане на данъка по отношение на всички лица, които са собственици на сграда, построена върху държавен или общински имот, както и в случай, че идеална част от имота е собственост на частно-правен субект.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес.

Предмет на контрол за правилност пред настоящия съдебен състав е решение № 96/24.01.2018 година по адм. д. № 593/2017 година на Административен съд гр. Бургас, в частта с която съдът е отхвърлил жалбата на "БКС – Х. НАНЕВ" ЕООД, ЕИК 131058508, гр. София срещу Акт за установяване на задължения по декларация № ИП 50/2011. 27-1/01.12.2016 година, издаден от главен експерт в дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Бургас в частта потвърдена с решение № 70-00-72/4/17.02.2017 година на директора на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Бургас за сумата от 3 489, 93 лева, от които 2 744, 68 лева главница за данък върху недвижимите имоти за периода 2011 – 2016 година и 745, 25 лева лихва върху главницата. В останалата част съдебното решение е влязло в сила.

За да отхвърли жалбата срещу акта в тази част, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при правилно приложение на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.

Решението в обжалваната част е правилно.

Страните не спорят, че съгласно акт за публична общинска собственост № 2589/2000 година, на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) и чл. 156, ал. 3 от Правилника за приложение на Закона за държавната собственост (ППЗДС), кметът на община Бургас е актувал лесопарк "Росенец" – терен с площ 4 568, 47 дка, като общинска собственост, ведно с изградената инфраструктура, представляващ имот № 009002 в землището на гр. Бургас, местността "Отманли" (лист 7).

Със заповед № 3080/06.11.2013 година, на основание чл. 64, ал. 1, предл. първо от ЗОбС и решение гр. д. № 508/2010 година по описа на Окръжен съд – Бургас, кметът на общината е отменил акт за публична общинска собственост № 2589 от 2000 година (лист 21).

С нотариален акт № **** година на нотариус № 248 по регистъра на Нотариалната камара (лист 11), дружеството - жалбоподател е закупило от "Българска телекомуникационна компания" АД 688 м2 идеални части от поземлен имот с идентификатор 07079.831.42 по КК и КР на лесопарк "Росенец", с обща площ от 8 128 м? и трайно предназначение на територията -урбанизирана, с начин на трайно ползване – за вилна сграда, ведно с изградените в имота:

• триетажна курортна туристическа сграда с идентификатор 07079.831.42. 1, със застроена площ от 289 м2 и предназначение за "курортна туристическа сграда", която съгласно документ за собственост представлява "профилакториум";

• двуетажна курортна туристическа сграда с идентификатор 07079.831.42. 3, със застроена площ от 93 м2 и предназначение за "курортна туристическа сграда", която съгласно документ за собственост представлява "профилакториум", състояща се от 2 надземни етажа с РЗП 184 м2.

Страните също не спорят, а по делото са представени доказателства, че придобитата собственост е декларирана от купувача пред община Бургас с декларация № М1191/27.07.2009 година. Тази декларация е коригирана с декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 11201/30.06.2010 година (лист 56 - 63). Собственикът е посочил, че е придобил земята и сградите чрез покупко-продажба. Отбелязал е, че в имота и около него са налични електрификация и водопровод. Декларирал е, че в имота и около него няма канализация и топлофикация и че граничи с пътна мрежа с трайна настилка. Наличната сграда е определена като нежилищна търговска с 3 надземни етажа. Собственикът е отбелязал, че площта на притежаваната земя е 688 м2, а застроената площ е 388 м2.

В раздела за служебно попълване на информация няма вписвания (лист 61).

С акт за частна държавна собственост № 7638/03.05.2016 година областният управител на Бургаска област е актувал като държавна собственост 7402/8090 идеални части от поземлен имот с идентификатор 07079.831.42 в лесопарк "Росенец". Като съсобственик в имота е посочен "БКС – Х. Нанев" ЕООД със 688 ид. ч. от поземления имот, ведно със сгради с идентификатори 07079.831.42. 1 и 07079.831.42. 3 (лист 47 - 48).

С декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 5202014795/03.06.2016 година от Областна администрация – Бургас е декларирана собствеността на държавата върху имот с идентификатор 07079.831.42. Посочени са следните обстоятелства: начин на придобиване – чл. 2, ал. 3 и чл. 68, чл. 71 от ЗДС с АЧДС № 7638/03.05.2016 година; вид на имота – земя и сграда; местонахождение – лесопарк "Росенец"; налична електрификация в имота и около него; наличен водопровод в имота и около него; налична канализация в имота и около него; без топлофикация в имота и около него; имотът граничи с пътна мрежа с трайна настилка. В полето ползватели, за което в декларацията е изрично посочено, че се попълва единствено в случаите, при които е учредено вещно право на ползване, е посочено името на дружеството жалбоподател. Посочена е площта на имота 7402/8090, в т. ч. застроена площ 437 м2 Посочено е, че имотът не се ползва със стопанска цел от декларатора. Не е представен документ, с който да се удостовери учредяването на право на ползване на дружеството върху държавната идеална част от имота (лист 39 - 43).

В раздела за служебно попълване на информация е посочено, че имотът е национален курорт; представлява вилна зона до 10 км от брегова ивица; отстои до 1 км от републиканска пътна мрежа, ж. п. гара, въздушни или морски пътища; разположение спрямо строителните граници на населеното място – вилна зона I категория; извън строителни граници. С приложение част III към декларацията е посочена отчетната стойност на декларираната идеална част от поземления имот – 304 962, 40 лева (лист 44 – 45).

За установяване точния размер на задълженията на дружеството, от общинската администрация е изготвено служебно удостоверение за данъчна оценка на декларираната земя – 7402 м2 идеални части от поземления имот. Данъчната оценка е определена на 381 203 лева (лист 24).

С процесния АУЗД, главен експерт в дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Бургас е установил задълженията на ЕООД-то за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в размер на 3 489, 93 лева, от които 2 744, 68 лева главница и 745, 25 лева лихва. Задълженията са за периода 2011 – 2016 година.

В решение № 70-00-72/4/17.02.2017 година (лист 13) решаващият орган е посочил, че обект на облагане е недвижимият имот - земя, за който е подадена декларация № 5202014795/03.06.2016 година. Уточнил е че, целият имот е с площ от 8 090 м2, а задълженията в акта са установени за 7 402 м2. С оглед изложеното, при изчисленията за ДНИ за периоди 2011 – 2015 година, органът е уточнил, че като база за изчисление на дължимия данък следва да се приеме данъчната оценка на имота – 381 203 лева, което води до годишен ДНИ в размер на 552, 74 лева От тази сума жалбоподателят ще дължи 531, 02 лева, която съответства на притежаваните от него 96, 07 % застроена площ от общата застроена площ в имота 1 424 м2. Изтъкнал е, че в АУЗД установената сума е 442, 20 лева, което е по - малко от реално дължимото, но с оглед забраната на чл. 155, ал. 8 от ДОПК, с решението не може да се влошава положението на жалбоподателя.

Аналогичен е подходът възприет при изчисленията за ДНИ за 2016 година. Така при данъчна оценка за имота в размер на 381 203 лева, пълният размер на годишния данък за този период е определен на 667, 11 лева, а 96, 07% от тази сума е 640, 89 лева. Уточнено е, че отново е установена по-ниска сума, която с решението не може да се завишава.

В хода на съдебното производство първоинстанционният съд е допуснал, изслушал и прел като доказателства по делото съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза. Въз основа на фактите, установени по тези експертизи, съдебният състав на първоинстанционния съд е приел законосъобразност на оспорения акт в частта относно така посочения данък.

Касационната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд за валидност на обжалвания акт за установяване на задължения по декларация като издаден от компетентен орган и във валидна писмена форма.

Според чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.

Съгласно чл. 9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси се извършва по реда на чл. 4, ал. 1 – 5 от ЗМДТ от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Нормата на чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ сочи че в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители, а съгласно ал. 4 служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината.

Правилно, въз основа на така посочените норми, първоинстанционният съд е приел, че АУЗД като издаден от главен експерт в дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Бургас, съобразно правомощията, предоставени със заповед № 1681/01.07.2014 година на кмета на община Бургас (лист 66) е издаден от компетентен орган. Оспореният акт е издаден по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, съгласно който органът по приходите служебно издава АУЗД, при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В конкретния случай актът е издаден след като представител на Областна администрация – Бургас е подал декларация по чл. 14 от ЗМДТ с декларирани данни за процесния имот.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд в насока, че АУЗД е издаден в писмена форма и съдържа всички реквизити на писмения административен акт, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК.

Спорът между страните е относно приложението на материалния закон:

Както правилно е установил АС гр. Бургас, страните не спорят, че общата площ на поземления имот, в който са съсобственици държавата и жалбоподателя, е 8 090 м2. Не се спори и по размера на идеалната част, декларирана от името на държавата – 7402/8090 идеална част, върху която са определени задълженията на дружеството за ДНИ.

Правилно административният съд е установил, че спорът между страните касае възможността дружеството да бъде задължавано с ДНИ за идеалната част на държавата в поземления имот.

Касационната инстанция приема, че при решаване на спора по същество в тази част първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон:

Съгласно чл. 11, ал. 1 - 2 от ЗМДТ, данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот или съответната част от него.

Периодът, за които са установени задълженията обхваща 01.01.2011 година - 31.12.2016 година. През тези години, в действителност, без изменение в съдържанието, разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗМДТ (доп., ДВ бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) е действала в следната редакция – собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот или съответната част от него.

Правилен е изводът на Административен съд гр. Бургас, че преди изменението на разпоредбата, собствениците на сгради върху държавен или общински имот са били данъчно задължени за целия имот, без значение колко сгради и с каква разгърната застроена площ са притежавали.

След изменението на нормата от 2011 година, разпоредбата продължава да установява задължение за заплащане на данъка върху земята по отношение на всички лица, които са собственици на сграда, построена върху държавен/общински имот. Тълкуването на чл. 11, ал. 2 от ЗМДТ, в действителност сочи, че задължението следва да се определи върху размера на идеалната част, притежавана от държавата/общината, при съотношения на съсобственост, като се съобрази процентът застрояване на двамата съсобственици, така както е сторено в обжалвания АУЗД.

Правилни са изводите на АС гр. Бургас за неоснователност на възражението на жалбоподателя относно значението на декларираните с декларацията по чл. 14 от ЗМДТ факти. ДНИ се дължи по силата на закона и съобразно действителното фактическо положение. По делото са изслушани и приети като доказателства две експертизи, от които, както и от събраните писмени доказателствени средства, безспорно се установява, че дружеството е собственик на сгради, разположени в държавен или общински имот, при идеална съсобственост върху земята. При приложение на чл. 11, ал. 2 ЗМДТ, същото дължи ДНИ и за държавната земя спрямо общата разгъната застроена площ на всички негови сгради.

Видно от изготвената съдебна експертиза, данъчната оценка на идеалните части на държавата, коригирана с фактите, установени от вещото лице, е определена на 135 878, 51 лева.

Отчетната стойност на същите идеални части е заявена в размер на 304962, 40 лева (лист 44).

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2.

В процесния АУЗД, като база за определяне на данъка, е възприета отчетната стойност на декларирания имот.

Както в административното производство, така и в хода на делото – от назначения експерт – е установен идентичен процент на РЗП на сградите, притежавани от жалбоподателя, спрямо общата РЗП на всички сгради в поземления имот – 96, 07 %. Именно върху този процент и в съответствие с установения размер на данъчната ставка за всеки от данъчните периоди – 1, 45 ‰ за 2011 – 2015 година и 1, 75 ‰ за 2016 година – е определен конкретния размер на дължимия данък от жалбоподателя. Данъчната ставка е съобразена с определената в общинската Наредба за определяне на размера на местните данъци в различните й редакции, действали през различните данъчни периоди (лист 81 - 84).

Първоинстанционният съд на база писмените доказателства и изслушаните по делото експертизи не е установил изчислителни грешки при определянето на данъка, като правилно е отхвърлил жалбата на дружеството срещу акта в тази част.

Неоснователно е възражението на касатора, че в оперативната самостоятелност на общинската администрация е определянето на конкретен размер на данъка, както и че в случая от значение за определяне на данъка бил факта, дали ползването на сградите на дружеството изисквало ползването на целия държавен имот. При определянето на данъците компетентните органи действат при условията на обвързана компетентност. Нормата на чл. 11, ал. 2 ЗМДТ изрично посочва, че собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот или съответната част от него. Тъй като земята, върху която са построени сградите е при условията на съсобственост в идеални части, дружеството дължи ДНИ освен за собствените си идеални части от имота, и за идеалните части от същия, собственост на държавата спрямо РЗП –то на сградите, собственост на дружеството, построени върху тази земя.

Като е направил този извод, въз основа на прецизен анализ на доказателствата по делото, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт в обжалваната част, който трябва да бъде оставен в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав