Решение № 4632 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2507/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

С решение № 11255 от 12.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1560/2025г., Административен съд Пловдив II-ри състав, е отхвърлил жалбата на Л. К. У., [ЕГН], от гр.Пловдив, [улица], против Ревизионен акт (РА) № Р – 16001624006294 – 091 - 001/20.03.2025г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – Пловдив, в изменената му част с Решение № 206/27.06.2025г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – Пловдив. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП разноски по делото в размер на 3 366,90лева.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Л. К. У., [ЕГН], от гр.Пловдив, [улица], чрез пълномощника му адв. Н. Апрахамова от АД „Адвокатско дружество Апрахамова и Апрахамов“. В същата се прави оплакване, че постановеното решение на Административен съд – Пловдив е неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и при необоснованост. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Пловдив и вместо него - да постанови друго такова, с което да отмени оспорения РА. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Г. Коева взема становище за неоснователност на жалба. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като съобрази фактите по делото и оплакванията в жалбите, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението си Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на Л. К. У., [ЕГН], от гр.Пловдив, [улица], против Ревизионен акт (РА) № Р – 16001624006294 – 091 - 001/20.03.2025г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – Пловдив, в изменената му част с Решение № 206/27.06.2025г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – Пловдив, с която на Л. К. У., [ЕГН], е вменена отговорност по чл.19 ДОПК за задължения на „ЛА.БОРСЕ “ ЕООД, ЕИК 205733453, в размер на 32 965 55лв., за данъчни осигурителни вноски, корпоративен данък, здравно осигуряване, вноски универсален пенсионен фонд, данък добавена стойност, данък върху доходите на физическите лица и данък върху представителни разходи за данъчни периоди 2019 – 2022г.

Решаващият съд е описал фактическата обстановка по провеждане на ревизията, в това число: издадените заповеди за възлагане и изменение на ревизията; констатациите относно задълженията на дружеството, възникнали по силата на подадените декларация по съответните материални закони, констатациите, поради които е вменена отговорност на задълженото лице по чл.19,ал. 2 ДОПК. В решението е описано и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.

Изложени са мотиви, че актът е издаден от компетентни органи, в предвидената за това форма, и при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до неговата отмяна.

Решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно законосъобразността на оспорения ревизионен акт са изложени на стр.4 и 5 сл. от решението. Прието е, че от събраните по делото доказателства се следва извод, че жалбоподателят има качеството на управител на задължено юридическо лице по чл.14,т.1 и 2 ДОПК, както и че последното има задължения за данъци и осигурителни вноски. Като безспорно обстоятелство е прието и това, че липсва счетоводна и търговска документация, съответно първични счетоводни документи, от които да е видно как, кога и за какви цели са изразходвани средства в размер на 32 965,55лв., с които е увеличена загубата на дружеството за 2022г., които са изтеглени от Л. У. и за които няма доказателства да са върнати по сметка на дружеството. Като спорно обстоятелство за установяване на отговорността на жалбоподателя е посочено това дали е налице недобросъвестно извършване на плащания в натура или в пари от имуществото на дружеството, съставляващи скрито разпределение на печалба. Възпроизведена е нормата на §1, т.5, б.“а“ ДР ЗКПО относно дефиницията на „скрито разпределение на печалба“, като е прието, че ревизираното лице не представя доказателства, че изтеглените суми са използвани във връзка с дейността на дружеството и че не е правено скрито разпределение на печалба. Изграден е извод, че по делото не са налице доказателства, че сумите от касовата наличност са използвани във връзка с дейността на предприятието, поради което следва да се приеме, че в случая е налице скрито разпределение на печалба. Изложени са мотиви, че от събраните по делото доказателства се налага извод за недобросъвестност на управителя на дружеството, тъй като той е знаел за съществуващите задължения на дружеството. Прието е още, че извършването на действия, несъобразени с икономическото състояние на дружеството, са довели в причинно-следствена връзка с намаляване на имуществото на същото, като това е препятствало заплащането на публичните задължения на лицето. Добавено е, че „ЛА.БОРСЕ “ ЕООД е разполагало с парични средства, с които да бъдат изплатени изискуеми задължения, но част от тях, в размер на 32 965,55лв. са отчуждени от Л. У., което е предпоставка за прилагане на отговорността по чл.19,ал.2 ДОПК.

Направен е краен извод за законосъобразност на ревизионния акт и неоснователност на жалбата.

Решението на Административен съд Пловдив e правилно и законосъобразно.

В касационната жалба на Л. К. У. против първоинстанционното решение се правят оплаквания за неправилност поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че необосновано на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че са налице елементите на фактическия състав на отговорността по чл.19,ал.2 ДОПК, в това число, че е налице скрито разпределение на печалба. На отделен ред се развиват оплаквания по отношение на изводите на първоинстанционния съд по отделните елементите на фактическия състав на чл.19,ал.2 ДОПК.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

По делото няма спор за по-голяма част от фактите и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд.

От доказателствата по делото се установява, че дружество „ЛА.БОРСЕ “ ЕООД, ЕИК 205733453, има публични задължения, описани подробно в таблица на стр.2 – 3 от решението на директора на Д „ОДОП“ по видове и периоди както следва:

1. за ДОО за периода 01.02.2021г. – 31.12.2022г. – 17 545,44лв. и лихви 6 142,85лв.;

2. за корпоративен данък за периода 01.02.2019г. – 31.12.2020г. – 1 830,54лв. и лихви 814,72лв.

3. За вноски за здравно осигуряване за осигурители за периода 01.02.2021г. – 31.10.2024г. – 8 075,56лв и лихви 2 652,01лвд.

4. за вноски за универсален пенсионен фонд да периода 01.02.2021г. – 31.12.2022г. – 3 782,44лв. и лихви 1 331,95лв.

5. за данък добавена стойност за периода 01.12.2019г. – 31.12.2022г. – 22 762,16лв. и лихви 9 737,78лв.;

6. за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода 01.02.2021г. – 31.10.2024г. – 8 096,20лв. и лихви 2 763,99лв.

7. данък върху представителни разходи за периода 01.02.2022г. – 31.12.2022г. в размер на 3 295,16л. и лихви 773,88лв.

Или дружество има общо задължения в размер 65 387,50лв. и лихви за забава в размер на 24 217,18лв.

Въпросните задължения на дружеството са възникнали на основание подадени декларации образец 1 и 6 за съответните периоди и декларация по чл.92 ЗКПО за 2019г. и 2020г.

За събиране на задълженията на дружеството е образувано изпълнително дело № 200936034/2020г. на дирекция „Събиране“ към ТД на НАП – Пловдив и са наложени съответни запори върху банкови сметки. Според справка на същата дирекция дружеството не притежава имущество, което да обезпечи събирането на публичните задължения и след последното постъпило плащане по банкова сметка дългът е квалифициран като „несъбираем“.

Установено е още, че задълженото лице Л. К. У. е бил управител на дружеството за посочените периоди и че същият е изтеглил от сметките на дружеството сумата от 32 965,55лв.

Органите по приходите са приели, че са налице елементите на фактическия състав на отговорността по чл.19,ал.1 и 2 ДОПК за посочените задължения на дружеството в пълен размер. С решението си директорът на Д „ОДЗОП“ – Пловдив е отменил ревизионния акт в частта му за реализирана отговорност за задълженията по чл.19,ал.1 ДОПК. По отношение на отговорността по чл.19,ал.2 ДОПК размерът на задължението е редуциран до сумата от 32 965,55лв.

По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че така направените констатации от органа по приходите са законосъобразни.

При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд относно наличието на елементите на фактическия състав на отговорността по чл.19,ал.2 ДОПК до посочения размер.

Доводите и аргументите в тази насока са следните:

Нормата на чл. 19, ал. 2 ДОПК определя, че управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: 1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

Тълкуването на разпоредбата налага извод, че същата има следните елементи на фактическия състав:

1. Субект на отговорността - управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник.

2. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК.

3. Извършване на определено действие – а/ извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент; б/ отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; в/ извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

4. Действието следва да е извършено недобросъвестно – лицето, което го е извършило, да е знаело за наличието на публични задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и да е извършило действието с цел намаляване на имуществото на задълженото юридическо лице.

5. Причинно - следствена връзка между извършеното действие, намаляване на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат погасени задължения.

6. Граници на отговорността – отговорността за непогасените задължения по ал. 2 и 3 е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

Между страните по делото няма спор, че Л. К. У. е бил едноличен собственик на капитала и управител на задълженото лице „ЛА.БОРСЕ “ ЕООД, ЕИК 205733453, за периода от регистрацията на дружеството през 2019 г. и по време на периодите, за които е ангажирана отговорността му за задължения на дружеството. Няма спор също, че дружеството има изискуеми публични държавни задължения за ДДС, корпоративен данък, данък общ доход, за задължителни осигурителни вноски и лихви за забава, като задълженията са възникнали по силата на подадени декларации съгласно изисквания на материалните данъчни закони.

Спорни по делото са останалите елементи от фактическия състав на отговорността - дали задълженото лице в качеството си на управител/съдружник е извършил действия, попадащи в хипотезата на ал. 2 на чл. 19 ДОПК и съществува ли причинно следствена връзка - между тези действия и невъзможността да могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски на дружеството. Предвид оплакванията в жалбата, като спорен момент по настоящето дело следва да се счита и въпросът притежава ли дружеството имущество, което да покрие задълженията му.

С ревизионния акт е прието, че през ревизираните периоди задълженото лице е извършило разпореждане със сумата от 32 965,55лв. от сметките на дружеството, което съставлява скрито разпределение на печалба по смисъла на чл.19,ал.2, т.1 ДОПК във вр. с §1, т.5, б.“а“ ДР ЗКПО. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е намерил тази констатация за законосъобразна и обоснована. В касационната жалба се поддържа оплакване, че неправилно съдът, и органите по приходите, са приели, че с тази сума се е стигнало до нарастване на имущественото състояние на задълженото лице, тъй като такова обстоятелство не е установено при проведена ревизия на Л. У. като физическо лице. Излагат се и аргументи, че по делото е установено, че въпросната сума е отразена в годишната данъчна декларация на дружеството за 2022г., в това число и възникналото задължение за данък по чл.204 ЗКПО във връзка с нея и това е установено в заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.

Направените оплаквания са неоснователни. По делото е установено по несъмнен начин, че въпросната сума от 32 965,55лв. е изтеглена от банковата сметка на „Ла.БОРСЕ“ ЕООД и е постъпила по банковата сметка на управителя Л. У.. В настоящото производство е от значение обстоятелството, дали е извършено плащане на пари от имуществото на задълженото лице /дружеството/. Дали това е довело до увеличаване на имущественото състояние на лицето, което е извършило плащането, е обстоятелство, което е неотносимо към настоящия спор. Без значение за спора е и обстоятелството, дали въпросната сума е посочена в ГДД на дружеството, предвид безспорния факт, че тя е изтеглена от управителя на последното и при липса на доказателства, че е използвана в икономическата дейност на дружеството. Дължимият данък по чл.204 ЗКПО, както и другите публични задължения, не са заплатени от дружеството, независимо, че същото е имало парични средства да разплати част от тях. При това положение няма как да бъдат приети за необосновани изводите на решаващия съд, че изтеглянето на сумата съставлява скрито разпределение на печалба.

В хода на ревизията органите по приходите са изискали информация и представяне на доказателства относно извършените разпоредителни действия с изтеглените паричните суми от сметките на дружеството, тяхното осчетоводяване и използването им във връзка с дейността на същото, но такива доказателства не са представени.

Съгласно чл.3,ал.2 от Закона за счетоводството /ЗСч/ предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на всички стопански операции, които водят до изменения на имущественото и финансовото им състояние, финансовите резултати от дейността, паричните потоци и собствения капитал, в хронологичен ред. Според алинея трета от същия чл.3, предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на документи по този закон.

Съгласно чл.10 ЗСч, лицата, които са съставили и подписали счетоводните документи и техническите информационни носители, носят отговорност за достоверността на информацията в тях.

Изводите на органа по приходите за извършени разпоредителни действия с парични суми от управителя на дружеството през посочените периоди са изградени на база на доказателства, събрани в хода на ревизията и неоспорени от жалбоподателя. Задълженото лице, в качеството си на управител на дружеството, е имал задължението да състави надлежни доказателства относно извършените от него разпоредителни действия с паричните суми от касата на предприятието /дружеството/. След като такива не са представени, а паричните средства не са налични, то следва логичен извод, че са извършени разпоредителни действия от негова страна, съставляващи скрито разпределение на печалба, което обуславя ангажиране на отговорността на третото лице. На практика задълженото лице се опитва да черпи благоприятни за себе си последици от неизпълнение на законовото му задължение за редовно водене на счетоводството на дружеството, което се явява неправомерно и не може да бъде толерирано.

Направените оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, свързано с нормата на чл.19,ал.10 ДОПК, също не могат да бъдат споделени. С последната се въвежда презумпция според което се смята, че е налице недобросъвестност по смисъла на ал. 2 и 3, когато действието е извършено след деклариране и/или установяване на задълженията до една година от декларирането и/или издаването на акта за установяване на задължението. От събраните по делото доказателства може да бъде обоснован извод, че презумпцията на чл.19,ал.10 ДОПК е приложима по отношение на немалка част от публичните задълженията, а по отношение на другата част от задълженията изводът за недобросъвестност се изгражда от обстоятелството, че управителят на дружеството е знаел за налични публични задължения и въпреки наличието на парични средства по сметките, не е предприел действия за тяхното погасяване.

Правилно е прието от първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства се установява наличие на причинно-следствена връзка между поведението на задълженото лице и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството. Л. У. в качеството си на управител на „ЛА.БОРСЕ“ ЕООД е бил длъжен да осъществява управлението на стопанската дейност на дейност на дружеството, в това число да осигурява и администрирането на публичните задължения на дружеството. Тези задължения са възникнали по сила на подадени декларации от самото дружество, т.е. знанието за тях е несъмнено, поради което няма как да не бъде определено като неправомерно поведение, насочено към разпоредителни действия с парични суми, имащо за последица невъзможност за погасяване на публичните задължения.

Другата група касационни оплаквания касаят изводите на административния съд за невъзможност на събиране на задълженията на дружеството от неговото имущество. Поддържат се доводи, че първоинстанционният съд е направил неправилни изводи за изчерпване на способите за събиране на публичните вземания от имуществото на „ЛА.БОРСЕ“ ЕООД.

Така направените оплаквания не могат да бъдат споделени. На база на събрани в хода на ревизионното производство данни ревизиращите органи са изградили извод, възприет и от първоинстанционния съд, че задълженото дружество не притежава имущество, което да послужи чрез принудително изпълнение за погасяване на публичните му задължения. В случая става въпрос за отрицателен факт, който е изграден на база на съждения/анализ на факти и обстоятелства от обективната действителност, поради което при проверка на правилността му следва да бъде съобразено дали са спазени правилата на формалната логика. След като от събрани в хода на ревизията доказателства е установено, че дружеството не притежава материални активи и парични средства по сметките си, то правилно е прието, че наличните публични задължения не могат да бъдат събрани от него.

Обратното, задълженото лице твърди положителния факт, че дружеството притежава имущество, което може да покрие задълженията му. Доказателства в тази насока не са ангажирани.

Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че са налице условията на чл.19,ал.2, т.1 ДОПК за ангажиране на отговорността на Л. К. У., [ЕГН], в качеството му на управител на „ЛА.БОРСЕ “ ЕООД, ЕИК 205733453, за данъчни осигурителни вноски, корпоративен данък, здравно осигуряване, вноски универсален пенсионен фонд, данък добавена стойност, данък върху доходите на физическите лица и данък върху представителни разходи за данъчни периоди 2019 – 2022г. в размер на 32 965,55лв.

Като е стигнал до извод, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен в посочената му част, Административен съд – Пловдив е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса на осн.чл.161,ал.1 ДОПК касатора Л. К. У. следва да бъде осъден да заплати на Националната агенция по приходите – София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза Д "ОДОП" – Пловдив, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на общо на 150евро, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,