Решение № 6875 от 19.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2427/2026 г.

Производството е по чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. В. Г. от гр. София, чрез адв. Н. Иванова срещу решение №42184 от 16.12.2025г., постановено по адм. д. №4942/2025г. на Административен съд -София-град (АССГ), с което е отхвърлено обжалването му срещу решение за налагане на финансова корекция № 10/06/3/0/06471/04/02 от 11.04.2025 г. издадено от директора на областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Благоевград. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът- директорът на областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Благоевград чрез юрисконсулт Д. Георгиев, с писмено становище изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност. В открито съдебно заседание не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице твърдените в нея касационни основания и моли да бъде оставено в сила оспореното решение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – София-град е било образувано по жалба на К. В. Г. против решение за налагане на финансова корекция № 10/06/3/0/06471/04/02 от 11.04.2025 г. на директора на областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Благоевград. С него на основание чл.20а, ал.2 и чл.27, ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), както и на основание чл.9, ал.1, т.1, т.2, т.4, т.5 и т.7 от административен договор №BG06RDNP001 -6.008-0186-С01 (Договора), сключен на 18.02.2022г. с ДФ „Земеделие“, във връзка с неизпълнение и на т. 33.1., т.33.2, т.33.4, т.33.5 и т.33.77 от раздел 2 „Финансово изпълнение на проектите и плащане“ от Условията за изпълнение на процедурата чрез подбор № BG06RDNP001 -6.008 по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. и чл.70, ал.1, т.7, във връзка с чл.72, ал.1 и чл.73, ал.1 от Закона за управление на средствата на Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) и влязло в сила решение №2138/10.12.2024г. постановено по адм. д. №379/2024г. по описа на Административен съд-Кюстендил е отказано изплащане на финансова помощ в размер на 9779 лева, представляваща второ плащане по договор № BG06RDNP001 -6.008-0186-С01 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и е определена финансова корекция в размер на 19 558 лева. С оспореното решение АССГ е отхвърлил жалбата на К. В. Г.. За да постанови този резултат съдът е приел, че процесното решение е издадено от компетентен административен орган, в предвидената форма и е мотивиран. Първоинстанционният съд е приел също, че оспореният административен акт е постановен при спазване на административнопроцесуалните правила. По отношение съответствието с материалния закон първоинстанционния съд е приел, че непостигането на заложените цели и специфичните резултати по одобрения за изпълнение бизнес –план представлява неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основанието на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ за извършване на финансова корекция. Както и е спазено изискването на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ за определяне на финансовата корекция по основание и размер с мотивирано решение. Административният съд е счел за неоснователни доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на издадения административен акт поради изтекла давност. Посочил, че производството по администриране на нередности и определяне на финансова корекция няма административнонаказателен характер и съответно Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) не се прилага, тъй като нормата на чл. 73, ал.1 от ЗУСЕФСУ е специална и според чл.27 ал.8 от ЗПЗП, при издаване на актове по ал. 6 и 7 се прилагат сроковете за давност съгласно Регламент (ЕО Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. Съдът направил извод, че с постановеното от Административен съд - Кюстендил решение, с което е отменен Актът за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ), не са разрешени със сила на присъдено нещо въпросите относно наличието на материалноправните предпоставки, обуславящи дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. Първоинстанционният съд е приел, че от доказателствата по делото е установено неизпълнение в бизнес плана показатели: 1) нарасналият икономически размер на цялото стопанство в евро към момента на извършване на административни проверки е под изискуемите 7999 евро; 2) липса на заявените категории овце /млечни и други/ в стопанството; 3) липса на три броя пчелни семейства; 4) не е постигнато увеличаване на икономическия размер на стопанството, спрямо първоначалния размер с най- малко 2000 евро, които представляват неизпълнение на разпоредби от договора и съответстват на основанието на чл.70 ал.1 т.7 от ЗУСЕФСУ. По отношение на размера на финансовата корекция, съдът приел, че е правилно определена на основание чл.37, ал.1, т.1, т.2, т.3 от Наредба №10 от 10.06.2016г. за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 -2020 г.“, съгласно която ползвателят на помощта няма право да получи второ плащане по чл.10 т.2 и дължи връщане на полученото по чл.10, т.1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ ведно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора. С тези фактически установявания административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона и е изложил мотиви, с които е отхвърлил жалбата против решение № 10/06/3/0/06471/04/02 от 11.04.2025 г. за налагане на финансова корекция на директора на областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Благоевград като неоснователна, присъждайки разноски в тежест на жалбоподателя. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд при правилно установена фактическа обстановка е извел обосновани и в съответствие с приложимия материален закон изводи за законосъобразност на оспорвания административен акт. Поддържаните касационни възражения са идентични със защитната теза на жалбоподателя пред първата инстанция, като същите правилно са отхвърлени. Правилно е прието, че оспорването на решение № 10/06/3/0/06471/04/02 от 11.04.2025 г. за налагане на финансова корекция на директора на областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Благоевград е неоснователно, като с оглед на тъждествените оплакванията в жалбите пред двете съдебни инстанции и непосочването на конкретен касационен порок на съдебното решение са налице основания касационната инстанция да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, чл. 221, aл. 2, изр. второ от АПК. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че съдът неправилно не е съобразил наличието на вече издаден АУПДВ за същото вземане и съответно приложимостта на действащите разпоредби на ЗУСЕФСУ. Със съдебно решение адм. д. №379/2024г. по описа на Административен съд-Кюстендил е отменен АУПДВ № № 10/06/3/0/06471 /3/01/04/01 от 07.06.2024 г. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не е налице идентичност на предмета на спора, макар и да е между същите страни, и доколкото процесният административен акт е постановен именно в изпълнение на окончателното съдебно решение №2138/10.12.2024г. на Административен съд-Кюстендил по цитираното дело. Първоинстанционният съд е съобразил изцяло спецификата на производството и предмета на правния спор, като е приложил правилно релевантните и действащи разпоредби на ЗУСЕФСУ. На основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл.73 ЗУСЕФСУ, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от същия закон. Неоснователни са и оплакванията на касационния жалбоподател, че налагането на санкция не може да бъде наложена поради изтекла давност съгласно разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. На първо място следва да се изтъкне, че цитираната разпоредба от ЗАНН е неприложима, тъй като е налице изрична правна уредба по този въпрос. Финансовата корекция не е административно наказание, а е административна мярка с възстановителен характер и с нея се отменя вече предоставеното безвъзмездно финансово подпомагане. Административната мярка винаги е насочена към последиците от неправомерното поведение, а не към личността на правонарушителя. Възстановителната мярка се прилага по отношение на този правен субект, който притежава правния инструментариум да я изпълни, защото целта е да се възстанови състоянието от преди правонарушението, т. е. да се възстанови "придобитата незаконно" сума според израза на член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. В случая се явява неприложима давността по ЗАНН, доколкото е налице специална уредба в посочения Регламент. В касационната жалба се прави изрично и възражение за изтекла давност. В тази връзка настоящия състав приема за обоснован и правилен изводът на първоинстанционния съд, че решението за налагане на финансова корекция е постановено в законово установения давностен срок. Неизпълнението на поетите договорни задължения от настоящия касационен жалбоподател, дали повод за възстановяване на помощта чрез определянето на финансова корекция, са форми на нередности по см. на чл. 1, § 2 от Регламент № 2988/95 на Съвета. Административният орган има правото и задължението, с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП да извърши необходимите проверки за да установи точното изпълнение в рамките на периода на мониторинг на поетите по силата на договорите за БФП задължения от страна на ползвателите, а в случай, че констатира нарушения - и да наложи съответните финансови корекции, с единственото правнозначимо за него законодателно ограничение, свързано с четиригодишния давностен срок по чл. 3, ал. 1 от Регламент /Е0/ 2988/95. В случая се касае за нарушения на договор, установени в рамките на неговото действие посредством проверките на място през 28.04.2023 г. и 09.02.2024г., следователно не е погасено правото на административния орган за образуване на производство за администриране на нередности и за налагане на финансова корекция. По делото са налице безспорни данни, че констатираните от органа нарушения са извършени от ползвателя на помощта. При проверка на подаденото второ плащане е установено, че не е представен задължителен документ-„Становище на областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), че животновъдните обекти (ЖО) в земеделското стопанство и дейността им отговарят на изискванията в областта на хигиената и хуманното отношение към животните и ветеринарните изисквания“. За констатираната нередност са изпратени две писма с изх. №07-014-6500/198 от 21.03.2023г. и №07-014-6500/246 от 12.05.2023г., като до момента на постановяване на административния акт, касационният жалбоподател не е представил визирания документ. Това представлява нарушение на чл.9, ал.1, т.1 и т.7 от Административния договор, респективно нарушение на т.33.1, т.33.7 от Условията за изпълнение. При извършена проверка на място на 28.04.2023г. е установено, че в животновъдното стопанство липсват 20 бр. овце-млечни, 1 бр. мъжко животно, 7 бр. пчелни семейства и един кошер. Нарасналият икономически размер на цялото стопанство в евро към момента на извършване на проверката за второ плащане е равен на 6 122,20 евро, т.е. под изискуемите 7 999 евро. При последваща проверка на 09.02.2024г. е установена пълна липса на заявените от касационния жалбоподател в заявката категории овце (млечни и други) в стопанството. Също така не са налични 3 броя пчелни семейства, като съгласно доклада на РТИ, от 25 кошера 3 не функционират. Началният икономически размер на цялото стопанство към момента на тази проверка е равен на 3 156.92 евро, което отново е под изискуемите 7 999 евро. Нарушението представлява неизпълнение на чл.9, ал.1, т.4 от Договора и т. 33.4 от Условията за изпълнение. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че горепосочените неизпълнения представляват нарушения и на чл.9, ал.1, т.2 от Договора, а именно: „не е изпълнил точно бизнес-плана, включително в частта на заложените цели и специфични резултати, съгласно Приложение 3“, където не е изпълнил цел 1 и цел 3, а именно „не е увеличил икономическия размер с минимум 2 000 евро с животни от Приложение 9“ и „не е достигнал съответствие със Стандартите на Общността по отношение на хуманното отношение към животните - не е предоставил Становище от ОДБХ. След като фактическите констатации на административния орган, послужили му като основание за определяне на финансовата корекция не са опровергани от К. В. Г. чрез допустимите за това доказателствени средства и същевременно се установяват от доказателствената съвкупност по делото, то отказаната финансова помощ за второто плащане и финансовата корекция е законосъобразно наложена в определения размер от административния орган. С оглед изложеното, твърденията в касационната жалба за неправилност на съдебния акт на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК са неоснователни. Не се установиха допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила и съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми. Решението е обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК ответникът в касационното производство има право на юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на 200 лева (102,26 евро) по осн. от чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,