Решение № 9564 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3077/2019 г.

Решение № 9564 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3077/2019 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК, във връзка с чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Георгиев от [населено място], чрез адв. Д. Левиева против решение № 7542/12.12.2018 г. по адм. дело № 3054 по описа за 2017 година на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт № Р-22220415008529-091-001/09.12.2016 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, в частта потвърдена с решение № 344/7.03.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-София за установена на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК отговорност в качеството му на управител на "Мейн Кънстракшън" ЕООД, с наименование "СПХ Инфраструктура" ЕООД към периода на ревизиите за задължения на дружеството за корпоративен данък за 2010 г., както и за данък върху доходите от трудовите и приравнени на тях правоотношения, както и за вноски за ДОО, ЗО и УПФ за осигурители за периодите от 1.12.2009 г. до 30.12.2010 г., заедно със съответните лихви. В касационната жалба се съдържат съображения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени са доводи за това, че изводите на съда не са съобразени със събрания доказателствен материал, поради което са необосновани. Изрично са оспорени размерите на сумите по отразените плащания в ревизионния доклад и общия размер по години, отразен в ревизионния акт, който препраща към ревизионния доклад, т. е. установени разминавания в сумите, които не са съобразени и от съда, а са погрешно приповторени. Съдът неправилно е интерпретирал заключението на вещото лице. Решението е неправилно в извод за законосъобразност на установената отговорност по чл. 19 ДОПК. По изложени в жалбата съображения се иска отмяна на съдебното решение, след което да се постанови друго, с което да се отмени процесния акт. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна – Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София чрез юрк. Василева оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, тъй като не са налице обосновани предпоставки по чл. 19 ДОПК за ангажиране на отговорността на касатора – физическо лице за задължения на дружеството, на което е бил управител. С оспорения пред административния съд ревизионен акт в тежест на ревизираното физическо лице е вменена отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК за задължения на "СПХ Инфраструктура" ЕООД, сега преименувано в "Мейн Кънстракшън" ЕООД за задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Първоначално РА е със задължения от вменена отговорност на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения на фирмата за задължителни осигурителни вноски, данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения и корпоративен данък в общ размер на 398 944, 87 лв., главница в размер на 220 664, 60 лв. и лихви в размер на 178 280, 27 лв., за ревизираните данъчни периоди от 01.06.2008 г. до 31.01.2011 г. При обжалване по административен ред, с решение № 344/7.03.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София ревизионният акт е обявен за нищожен в частта на установените задължения за данък върху доходите от трудовите и приравнените на тях правоотношения за периодите от 1.08.2009 г. до 30.11.2009 г., вноски за ДОО и ЗО за периодите от 1.06.2008 г. до 30.11.2009 г., вноски за УПФ за периодите от 1.03.2009 г. до 30.11.2009 г., вноски за фонд ГВРС за периодите от 1.06.2008 г. до 31.12.2010 г., както и отменен в частта му на установените задължения за данък върху доходите от трудовите и приравнените към тях правоотношения и вноски за ДОО, ЗО и УПФ за м. 01.2011 г. Пред първоинстанционния съд предмет на обжалване са потвърдените задължения и е ангажирана отговорност по чл. 19 от ДОПК на Г. Георгиев за задълженията на "Мейн Кънстракшън" ЕООД за корпоративен данък за 2010 г., както и за данък върху доходите от трудовите и приравнените на тях правоотношения, както и за вноски за ДОО, ЗО и УПФ за осигурители за периодите от 1.12.2009 г. до 30.12.2010 г., заедно със съответните лихви. Основното възражение поддържано от жалбоподателя, включително и в касационната жалба е за неустановеност и необоснованост на размера на задълженията и съществено разминаване в посочените в РА, РД като приложение към него, както и в съдебното решение. В тази връзка е и приетото от съда заключение на експерт по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което в голямата част съдът не възприема. От една страна, органите по приходите са направили извода, че входящите и изходящи парични потоци от сметките на дружеството в голямата си част са присъщи за дейността на дружеството, обстоятелство което е било установено в резултат на преглед на декларираните от дружеството доставки в регистър "дневник за покупките" и в регистър "дневник за продажбите". От друга страна е прието, че изходящите и входящи парични потоци от посочените сметки с основания "плащане" са били извършени към свързани по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ДОПК лица с Г. Георгиев, а именно "Строително предприемачески холдинг" ЕООД, на което дружество Г. Георгиев е едноличен собственик на капитала, "Пирин Титан" ЕООД, на което Г. Иванов е едноличен собственик и управител и "МИВ Кънстракшън" ЕООД, на което управител е И. Георгиев, син на Г. Георгиев. При съобразяване на тези обстоятелства органите по приходите са направили извода, че дружеството е извършило отклонение на парични средства към свързани лица, като за извършените плащания по банковите сметки на свързани с дружеството лица не е установена относимост към извършваната независима икономическа дейност. Направен е извода, че физическото лице, имащо качеството на управител на дружеството недобросъвестно е извършило плащания в пари от имуществото на дружеството, като по този начин е затруднило плащания на дружеството, свързани с данъци и задължителни осигурителни вноски. По отношение наличието на причинно-следствена връзка между декларираните резултати по декларации и несъбираемостта на задълженията, органите по приходите са приели, че чрез описаните действия, извършени от управителя, той е съзнавал и целял укриването на данъчни задължения чрез изграден от него механизъм за избягване на данъчно облагане. Приет е за реализиран фактическия състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, както и хипотезата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Основният спор между страните е свързан с квалифицирането на установените факти, като основание за ангажиране отговорността на управителя по чл. 19, ал. 2 ДОПК, а именно: като отговорност на физическо лице за задължения на дружеството като задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК, когато недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или т. 2 от ДОПК, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски. След анализ на установените факти, настоящият съдебен състав счита, че не е налице основание за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Приложимата разпоредба предполага кумулативното наличие на следните елементи, за да бъде ангажирана тази отговорност: На първо място следва да се установи качеството на лицето на управителен орган на задължено юридическо лице към момента на извършване на разпоредителните действия. Не е спорно, че лицето е бил управител на дружеството през ревизирания период и именно в това си качество е нареждал и извършвал периодични плащания в полза на свързани с дружеството лица. На следващо място е необходимо да се установи дали извършените от ревизираното лице плащания в полза на свързаните лица са представлявали скрито разпределение на печалбата на дружеството. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО "скрито разпределение на печалба" са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б". След като в случая не е обоснован извода на органите по приходите, че извършените плащания към свързани лица не са пряко свързани с основната дейност на дружеството, необоснован е изводът, че е налице скрито разпределение на печалбата, съответно – недобросъвестност на ревизираното лице. На последно място, за да се ангажира отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК следва да се установи дали в резултат на извършените плащания имуществото на задълженото лице е намаляло и именно по тази причина главното задължено лице не е в състояние да заплати данъците си или задължителните си осигурителни вноски. Наличието на причинно-следствена връзка между разпоредителните действия на лицето и имущественото състояние на задълженото дружество, също не е безспорно установена в оспорения РА. Посоченото поведение на управителя следва да е единствената причина за обсъжданата несъбираемост на публичните вземания, като в тази насока липсват обосновани мотиви в издадения акт от органите по приходите. Съвкупната преценка на доказателствата по административната преписка и по делото води до извод за неосъществен фактически състав за отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Съществено възражение на ревизираното лице, което е поддържано в хода на административното и съдебно обжалване на РА и което е основателно е, че е налице съществено разминаване в посочените суми в РА и в РД, в табличен вид. Не е доказан поради необоснованост в РА размерът на задълженията, за който управителят на дружеството следва да носи отговорност по реда на чл. 19 ДОПК. Отделно, не е установена връзка между поведението на управителя и несъбирането на данъчните задължения на представляваното дружество, т. е. че посоченото поведение на управителя е единствената причина за обсъжданата несъбираемост на публичните вземания. Тези констатации опровергават извода за наличието на последната предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, а именно недобросъвестно поведение на съответното физическо лице. Извършените плащания в полза на свързани лица не са самостоятелно основание, за да се приеме, че същите не са свързани с икономическата дейност на дружеството. Самостоятелно основание за отмяна като незаконосъобразен РА е, че размера на посочените суми в ревизионния акт не съвпада с размера на тези суми, посочен в таблицата на ревизионния доклад. Въпреки установените съществени разминавания в посочените суми, за което се съдържат мотиви в първоинстанционното решение, съдът неправилно е приел, че това обстоятелство не се отразява на законосъобразността на ревизионния акт и на определените в същия задължения по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Разминаванията в сумите установени в РА и в РД, както и тези установени в хода на съдебното производство с приетата експертиза, води до извод за необоснованост на установените задължения на ревизираното лице и е самостоятелно основание за отмяна на РА като незаконосъобразен. С оглед на изложените мотиви, оспореното съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него следва да се постанови друго по същество, с което да се отмени РА в обжалваната част като незаконосъобразен. При този изход на спора, в полза на касатора се дължат разноски за двете съдебни инстанции, съобразно представените документи за внесени държавни такси и възнаграждение на вещо лице, общо в размер на 2889 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,