Решение № 127 от 21.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 228/2012 г.

Решение № 127 от 21.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 228/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Бисер Троянов Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения Х. В. Х. за възобновяване на в. ч. н. д. № 158/2011 г. на Търговищкия окръжен съд, отмяна на въззивно решение № 102 от 8.08.2011 г. и връщане на делото за ново групиране на наказанията, наложени на осъдения. Искането се основава на съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Според осъдения Х. В. Х. кумулирането на отделните наказания не е извършено при най-благоприятното за него съчетание и настоява за приложение на института по чл. 27 от НК. В открито съдебно заседание осъденият не взема становище. Неговият служебен защитник поддържа искането, както и отмяната на приложения институт по чл. 24 от НК. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна, тъй като извършеното групиране е в най-благоприятния вариант за осъдения. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображенията в съдебно заседание и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С решение № 102 от 8.08.2011 г. по в. ч. н. д. № 158/2011 г. Търговищкият окръжен съд е потвърдил определение № 178 от 2.06.2011 г. по н. ч. д. № 156/2011 г на Поповския районен съд, с което на осъдения Х. В. Х. е наложено едно общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода, измежду наложените му по н. о. х. д. № 297/2010 г. и по н. о. х. д. № 69/2011 г. - и двете по описа на Поповски районен съд, което общо наказание увеличил по реда на чл. 24 от НК допълнително с още три месеца, което да се изтърпи в затвор при първоначален строг режим. За наказанието по н. о. х. д. № 472/2009 г., по описа на Поповски районен съд, било постановено отделно изтърпяване, също при първоначален строг режим. При изпълнение на наказанията съдът приспаднал времето на предварително задържане на осъдения по съответните наказателни производства. Процесуално допустимото искане е неоснователно. Данните по делото напълно потвърждават правилността на извършеното групиране на отделните наказания. Престъпленията, предмет на разглеждане по н. о. х. д. № 297/2010 г. и по н. о. х. д. № 69/2011 г. са били извършени преди влизането в сила на присъдите по тях, докато престъплението по н. о. х. д. № 472/2009 г. се оказва в реална съвкупност с това по н. о. х. д. № 297/2010 г., но и предпоставя деянието по н. о. х. д. № 69/2011 г. в рецидив. Затова съдилищата правилно и при най-благоприятното за осъдения съчетание са групирали по-тежките наказания (от две години лишаване от свобода, наложено по н. о. х. д. № 69/2011 г. и от три години лишаване от свобода, наложено по н. о. х. д. № 297/2010 г.) в една обща санкция от три години лишаване от свобода, докато наказанието от една година лишаване от свобода по н. о. х. д. № 472/2009 г. е предвидено да бъде изтърпяно отделно. Не е допуснато претендираното нарушение на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, включително и с приложението на института по чл. 24 от НК. Искането на осъдения Х. В. Х. за възобновяване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 от НПК.