Решение № 3045 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8944/2018 г.

Решение № 3045 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8944/2018 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Летище София" ЕАД, подадена чрез изпълнителния му директор В. Рапонджиев, против решение № 3537 от 28.05.2018 г. по адм. дело № 10780/2017 г. на Административен съд – София град. Поддържат се оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Твърди се, че неправилно съдът е решил въпроса по същество, като се е произнесъл относно дължимостта на сумата от 620, 24 хил. лева – летищни такси. Прави се искане за обезсилване, евентуално за отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу оспорения административен акт. По делото е постъпила и касационна жалба от главния директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация /ГД ГВА/. В жалбата се излагат съображения за неправилност на съдебното решение. Иска се от съда да отправи преюдициално запитване до СЕС, като са формулирани конкретни въпроси. Претендира се отмяна на оспорения съдебен акт. Ответната по жалбите страна - "България Ер" АД, чрез своя процесуален представител, в съдебно заседание оспорва жалбите. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. По касационната жалба на главния директор на ГД ГВА: Настоящата съдебна инстанция намира за недопустима така подадената касационна жалба поради следните съображения: Видно от доказателствата по делото с оспореното в първоинстанционното съдебно производство писмо на главния директор на ГД ГВА изрично е отказано разглеждане на направено от "България ЕР" АД искане относно признаването за недължима на сума, възлизаща на 623 000 лева и представляваща част от фактурираните на дружеството летищни такси в общ размер от 21 419 000 лева, като несъответстваща на разходите, направени от оператора. Отказът да се разгледа този въпрос представлява по съществото си изричен отказ за образуване на административно производство по направеното от "България Ер" АД искане за признаване на недължими летищни такси за периода 1.01.2016 г. – 31.12.2016 г. и подлежи на обжалване по реда на чл. 197 АПК. В същия смисъл е и определение № 9895/25.07.2017 г. по адм. дело № 7637/2017 г. по описа на ВАС, седмо отделение (лист 5, абзац 2-ри). Произнасянето на съда по жалба срещу изричен отказ за издаване на ИАА е регламентирано в чл. 197 – 202 АПК. В случая обстоятелството, че съдът е разгледал делото в открито съдебно заседание, както и че се е произнесъл с решение, вместо с определение е ирелевантно. Обжалваният съдебен акт, макар и неправилно наименован решение, има характер на определение по чл. 200, ал. 1 АПК. Инстанционен контрол за законосъобразността на съдебен акт, постановен в производство по реда на чл. 197 - 201 АПК може да бъде направен само, ако съдът е сезиран с жалба от страна, на която законът е предоставил право на обжалване. Член 200, ал. 2 АПК изрично определя правните субекти, които са носители на правото на обжалване на съдебния акт по чл. 200, ал. 1 АПК. Между тях не е административният орган, тъй като той не е страна в административното производство, чиито права и законни интереси са засегнати от произнасянето, а решаващ орган. Безспорно, съгласно чл. 15, ал. 1 от АПК, страна в административния процес може да бъде и административният орган, но това става само на фазата на съдебното, не и на фазата на административното производство. Поради това Главният директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" не е страна в административното производство по издаване на обжалвания отказ. Следователно същият не е активно легитимиран да подаде касационна жалба срещу постановения от първоинстанционния съд съдебен акт. Предвид изложеното подадената касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. В същия смисъл е и константната практика на настоящия съд (виж определение № 1022/24.01.2019 г. по адм. дело № 15326/2018 г., както и определение № 3957 от 27.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1061/2018 г. по описа на ВАС, VII о.) По касационната жалба на "Летище София" ЕАД: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. При служебно извършена проверка за допустимост на решението, съдът констатира, че обжалваното решение е недопустимо по отношение на "Летище София" ЕАД. Първоинстанционният съд в нарушение на разпоредбите на чл. 153, във вр. с чл. 197 АПК е конституирал като заинтересована страна в съдебното производство "Летище София" ЕАД. Това е така, защото в случая се обжалва обективираният в писмо изх. № 40-01-538/13.09.2017 г. отказ на административния орган за образуване на административно производство по искането на авиокомпания – ползвател, за коригиране размера на дължимите летищни такси за периода 1.01.2016 г. – 31.12.2016 г. въз основа на надвзет приход, дължащ се на разлики между прогнозни и действителни ценообразуващи елементи. Пред независимия надзорен орган са предявени счетоводни данни (приходи и разходи) от публикувания Годишен финансов отчет на "Летище София" ЕАД, които сочат несъответствие на определените прогнозни размери на летищните такси за периода с размера на извършените разходи, което е обосновало исканото редуциране на задълженията на дружеството. Производството по постановяване на отказа се е развило между заявителя и административния орган и в него "Летище София" ЕАД не участва като страна. Поради това за дружеството не е налице правен интерес от оспорване на постановения от главния директор на ГД ГВА отказ, нито този акт е благоприятен за него. Следователно в производството по чл. 197 АПК "Летище София" ЕАД няма качеството заинтересовано лице. Това качество би възникнало за него едва след образуване на административно производство по направеното от "България ЕР" АД искане. От изложеното следва, че в съдебното производство по обжалване на отказа на главния директор на ГД ГВА да образува административно производство, обективиран в писмо изх. № 40-01-538/13.09.2017 г. "Летище София" ЕАД няма качеството на заинтересована страна, и следователно неправилно е конституирано като страна в съдебното производство пред първата инстанция. Ето защо по отношение на него обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството в тази част - прекратено. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1, вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение