Решение № 12720 от 14.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 355/2020 г.

Решение № 12720 от 14.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 355/2020 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и § 5, т. 38 и т. 80 от ЗУТ. Образувано е по касационна жалба от С. Воденичаров от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Димитрова, срещу решение № 6646 от 07.11.2019 г. по адм. дело № 6236/2019 г. на Административен съд София - град, 30 състав, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № РА – 30 – 118 от 04.04.2019 г. на Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община (ДОСК при СО), с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 225а ал. 1 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "стоманобетонова гаражна клетка № 3 с размери 3, 00/5, 00 м. и приблизителна височина 2, 00 м.", находящ се до спортно игрище в имот с идентификатор № 68134.606.607, кв. 31, м. "Хаджи Димитър", гр. София. С касационната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди неправилност на извода на съда, че спорният обект е в достатъчна степен индивидуализиран, като твърди, че това не е така, поради допуснати грешки в първия съставен констативен акт досежно номера на обекта, в който е посочен с № 39 в мотивите на заповедта, а не с верния № 3. Твърди и че поради неизясняване на годината на изграждане на обекта, тъй като е налице противоречие в административната преписка и две посочени години – 1996 и 1999 г., то не е установено търпим ли е строежа или не. Посочва и допусната грешка, тъй като от доказателствата се установявало, че имот идентификатор № 68134.606.607 е публична държавна собственост, а не общинска и съответно не е доказано, че строежа е в рамките на общинска собственост. Твърди и че същият е преместваем обект и изпълнява критерия за такъв, а не строеж, както е приел административният орган и съдът. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Директорът на ДОСК при СО с представен писмен отговор и чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови същото, съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, като при издаването й не са допуснати съществено нарушение на административно производствените правила. Посочил е, че е съставен един констативен акт, в който е допусната грешка относно местоположението на гаража, поради което е съставен втори констативен акт, при извършена нова проверка, в който е посочен верният гараж с установено местоположение, който именно втори констативен акт е връчен на жалбоподателя, като той е подал възражение срещу него. Посочил е и че именно този констативен акт е станал основа на издаване на оспорената заповед, поради и което не е налице основание да се приеме допуснато нарушение на административно производствените правила. Приел е и че административният орган е установил годината на построяване на обекта и е направил релевантна преценка относно приложимостта на § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ. Приел е и че заповедта е материално законосъобразна, тъй като безспорно е установен строеж, за който не са налице строителни книжа, както и същият не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като не е оборена констатацията в оспорената заповед и преписката по издаването й, че строежът е извършен към 1999 г. Приел е, че това е така и тъй като същият не отговаря на нормите по устройство на територията както към момента на извършването му, така и по сега действащите, тъй като не е доказано, че същият е допустим по действалия към извършването му или действащия ПУП за района. Приел е и че спорният строеж не представлява преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, тъй като предназначението й не е свързано със задоволяване на обществена нужда, каквото е изискването за преместваемите обекти, а обслужва частен интерес. Приел е, че това е така, тъй като спорната гаражна клетка не попада в нито една от посочените в чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ категории обекти, които са преместваеми. По тези съображения е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Правилно в оспореното решение е прието, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените. Правилно съдът е приел, че макар и да е налице по – ранен констативен акт, в който е допусната грешка относно номерацията и местонахождението на обекта, тази грешка като е установена по предвидения законов ред със съставянето на нов констативен акт е отстранена. Правилно съдът е приел, че не са нарушени правата на жалбоподателя, тъй като той е уведомен именно за съставения коректно констативен акт и е подал възражение срещу него, като и оспорената заповед е издадена и базирана на констативния акт с вярно отразяване на обекта. Не е налице липса на индивидуализация на обекта, тъй като в оспорената заповед същият е посочен с номера си, както в мотивите (с по – тъмен шрифт като гаражна клетка № 3), така и в диспозитива с един и същи номер – гаражна клетка № 3, като са дадени и други индикации за идентифицирането му. Наличието на допусната в заповедта едно място посочване на клетка № 39 е техническа грешка и не е обстоятелство, което да доведе до съмнение относно спорния обект, тъй като той е определен еднозначно на няколко други места, освен това на изпълнение подлежи диспозитива на заповедта, където обекта е коректно посочен. И другите твърдяни в касационната жалба нарушения на административно производствените правила не са такива, които да са от категорията на съществените и да обосноват незаконосъобразност на същата, като съдът в съответствие с доказателствата е приел и за установена годината на извършване на строежа – 1999 г., тъй като от доказателствата по делото не се установява да е извършен към 1996 г. Следва да се посочи обаче, че съдът не е допуснал нарушение като е извършил преценка на търпимостта на строежа и към двата посочени периоди и към 1999 г. и към 1996 г. и е изложил подробни мотиви защо строежа не е търпим, които се споделят от настоящата инстанция. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че е неправилен извода на АССГ, че спорната гаражна клетка представлява стоеж, а не преместваем обект. Разпоредбата на чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, посочват кои обекти са преместваеми, като чл. 56 и 57 от ЗУТ разграничават преместваемите обекти с оглед тяхното предназначение, а § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ с оглед на техните конструктивни особености. В тази връзка на първо място спорният гараж не изпълнява понятието за преместваем обект с оглед на неговото предназначение, а именно не е сред видовете обекти, изброени в посочените разпоредби, тъй като не е нито увеселителен, нито преместваем обект за търговски и други обслужващи дейности, нето за временно обитаване при бедствия, нито елемент на градското обзавеждане, нито пък е рекламен, информационен или монументално - декоративен елемент. При липсата на това условие правилно съдът е приел, че не се касае за преместваем обект, а за такъв по отношение, на който са били приложими разпоредбите на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и чл. 55 от ЗТСУ (отм.);. Във връзка с изложеното по вид и предназначение гаражната клетка по смисъла на закона е строеж по § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и тъй като задоволява частна, а не обществена нужда, от който характер са преместваемите обекти. Т. е извода на АССГ, че обекта – гаражна клетка - представлява строеж, а не преместваем обект, е законосъобразен, съответен на събраните доказателства и на закона. След като от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че спорният гараж е изграден и без строителни книжа, то е налице основанието за премахването му по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. На следващо място правилен е извода и в съответствие със събраните по делото доказателства, че спорният строеж не е търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, като и при алтернативно приемане и на двете посочени в преписката години на извършването му – 1999 г., която се подкрепя от доказателствата и която е приета за меродавна и в оспорената заповед, както и 1996 г. спорния обект не е бил допустим по правилата и нормите по устройство на територията, както и по действащите подробни устройствени планове, както към момента на извършването му, така и по сега действащите. Поради това е правилен извода на съда, че спорният строеж не е бил допустим по плавилата за устройство на територията, не е търпим и като такъв подлежи на премахване. Във връзка с гореизложеното оспореното решение на АССГ е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски по делото, а искането на ответника за присъждане на разноски за тази инстанция е основателно, които следва да бъдат присъдени във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,