Решение № 5524 от 8.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2140/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община, подадена чрез процесуалния представител юрк. Захариев, срещу Решение 59 от 04.01.2024 г., постановено по адм. дело 2714/2023 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед 18-273/07.01.2022 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ София и е осъдена общината да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението поради противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд приема, че в случая е налице спор за материално право, поради подадени възражения от заинтересованите страни. Според касатора наличието на несъответствие не представлява задължително спор за материално право, а предполага проверка и установяване на действителното и подлежащо на отразяване положение по административен ред. Възразява се още, че заинтересованите страни не доказват противопоставими права върху процесната площ. Твърди се още, че констатираното несъответствие от вещото лице, изразяващо се в това, че нанесената граница не съвпада с кадастралния и регулационен план, представлява грешка, поради което са осъществени предпоставките за изменение на кадастралната карта с нанасяне на проектния имот по имотните граници. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалните представители на ответниците. Ответникът началник на Службата по геодезия, картография и кадастър София, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Ответниците Т. Башева, П. Николов, И. Илиев, К. Тодорова и Й. Йорданов, редовно призовани, чрез процесуалния представител адв. Александрова, оспорват касационната жалба и изразяват становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмен отговор. Претендират присъждане на разноски по делото. Ответниците Т. Донева и М. Николова, редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на кмета на Столична община срещу заповед 18-273/07.01.2022 г. на началника на СГКК София, с която на основание чл. 54, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. София, одобрена със заповед РД-18-4/09.03.2016 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, в частта за поземлени имоти с идентификатори 68134.609.244, 68134.609.249 и 68134.609.250, находящи се в гр. София, район Подуяне. Изменението е поискано със заявление вх. 01-456107/16.08.2021г. от Столична община, район Подуяне, и се изразява в коригиране граници на имоти с идентификатори 68134.609.244, 68134.609.249 и 68134.609.250 по западната граница на УПИ Х 244, кв. 35, м. Левски Зона В по действащия регулационен план, одобрен с Решение 121 по Протокол 24/30.03.2001 г. на Столичен общински съвет /СОС/, съгласно документи за собственост. В хода на съдебното производство е приета съдебно-техническа експертиза, съгласно коятопри изработването на кадастралната карта границите на имоти с идентификатори 68134.609.249 и 68134.609.250 са отразени в съответствие със съществуващите на място граници - огради и стени на масивни сгради, с изключение на границите им с процесния имот с идентификатор 68134.609.244, която е показана в кадастралната карта като нематериализирана граница, като останалите три граници на имот 68134.609.244 съответстват на имотните и регулационните граници от действащия план. Констатирано е от вещото лице, че площите на имотите след изменението с проекта са: имот 68134.609.249 - 300 кв.м; имот 68134.609.250 - 263 кв.м; имот 68134.609.244 - 446 кв.м., което е в съответствие с данните за имотите съобразно кадастралния план на гр. София, кадастрален лист 321 /в рамките на допустимите отклонения по Наредба РД-02-20-5/15.12.2016г./. В заключението се сочи още, че за границата на имот с идентификатор 68134.609.244 с имоти с идентификатори 68134.609.249 и 68134.609.250 не се установява съответствие с материализирана граница или с имотната и регулационна граница от действащия план за местността, като в съдебно заседание вещото лице уточнява, че при изработването на кадастралната карта границата на имот с идентификатор 68134.609.244 със съседните имоти не е нанесена в съответствие с действащия кадастрален и регулационен план, както и в съответствие със заснета на място граница. Според вещото лице регулационната линия между процесните имоти съвпада с имотната граница от кадастралния план, т. е. няма неуредени сметки по регулация, като разминаването се е получило вследствие на изработване на кадастралната карта, а не заради неуредени сметки по регулация. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с относимата материлно-правна разпоредба. Позовавайки се на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съдът е обосновал извод за законосъобразност на заповедта, като е приел, че въпреки установеното материализиране на границите между имот с идентификатор 68134.609.244 и имоти с идентификатори 68134.609.249 и 68134.609.250, както и липсата на неуредени сметки по регулация, е налице спор за материално право, като основателността на възраженията в тази насока следва да се установят в производство по установяване правото на собственост по общия исков ред. Според съда дори и да е налице допусната грешка при отразяването на западната граница на УПИ Х-244, кв. 35, в каквато насока е и заключението на вещото лице, правото на собственост следва да се установи по общия състезателен гражданско-правен, исков ред, и едва след това може да се пристъпи към изменение на КККР по искания от жалбоподателя начин. Административният съд приема за неоснователно искането за установяване и отстраняване на грешка в кадастралната карта по реда на чл. 54 от ЗКИР преди да бъде проведена съответното съдебно производство по установяване правото на собственост на Столична община по отношение на частите от имоти, собственост на заинтересуваните страни. Предвид изложеното съдът намира, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон и с правилата на чл. 35 от АПК. Решението е постановено в нарушение на закона касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните норми към изяснената по делото фактическа обстановка. Законосъобразни са изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган началника на СГКК София. Правилно съдът приема също така, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и при спазване на административно-производствените правила. Неправилни обаче са изводите на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването им е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние - чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Според легалното определение, дадено в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, непълноти или грешки са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Съгласно чл. 54, ал. 2, изр. 1 от ЗКИР, когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред, като в тази хипотеза началникът на службата по геодезия, картография и кадастър не следва да одобри, а да откаже изменението на кадастралната карта и регистри. В случая от приетите по делото писмени доказателства, включително скица-проект 15-1038347/23.09.2021 г., се установява, че с процесното изменение се предвижда промяна на западната границата между имот с идентификатор 68134.609.244 собственост на касатора, и имоти с идентификатори 68134.609.249 и 68134.609.250 собственост на част от ответниците в касационното производство заинтересовани страни в първоинстанционното производство. При така процедирането изменение на кадастралната карта западната граница на имот с идентификатор 68134.609.244 се коригира в съответствие с регулационната граница на УПИ X - 244, кв. 35 по действащия регулационен план на м. Левски Зона В, гр. София, одобрен с Решение 121 по Протокол 24/30.03.2001 г. на СОС. От доказателствата по делото, включително и от приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, се установява също така, че регулационният план за м. Левски Зона В е одобрен с Решение 121 по Протокол 24/30.03.2001 г. на СОС, като с това решение е одобрен и кадастрален план, съгласно който за процесните имоти са отредени УПИ XIV 249, УПИ XV 250 и УПИ X 244, както и че при урегулирането на имоти с пл. 249 и пл. 250 е предвидено отнемане и придаване на площи за обособяване на улица, а регулационните граници на УПИ X 244 съвпадат с имотните и няма неуредени сметки по регулация. Видно от заключението на вещото лице, документите за собственост на имоти с идентификатори 68134.609.249 и 68134.609.250 са съставени по данни от кадастралния план на гр. София, послужил за изработване на предходния и действащия регулационен план на местността, като акта за частна общинска собственост 2324/24.04.2008 г. е съставен за УПИ X 244, кв. 35, отреден по имотните граници на имот пл. 244 от кадастралния план. По делото се установява също така, че при изработване на кадастралната карта през 2016 г. границите на имоти с идентификатори 68134.609.249 и 68134.609.250 са отразени в съответствие със съществуващите на място материализирани граници, с изключение обаче на границата им с имот с идентификатор 68134.609.244, която е показана в кадастралната карта като нематериализирана граница, поради което според вещото лице същата е следвало да бъде отразена в съответствие с графичните материали за процесната територия действащ кадастрален и регулационен план. При така установеното неправилно административният съд е обосновал извод, че в случая са налице предпоставките за постановяване на отказ за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, поради наличие на спор за материално право относно процесната границата между трите имота, предмет на изменението. В случая, обратно на приетото от първоинстанционния съд, установеното по делото отразяване на процесната западна граница в одобрената кадастрална карта като нематериализирана и липсата на неуредени сметки по регулация не налага извод, че е налице спор за материално право. Тези установявания по делото, както и че границата на имот с идентификатор 68134.609.244 със съседните два имота при одобряване на кадастралната карта през 2016 г. не е нанесена в съответствие с действащия кадастрален и регулационен план, безспорно сочат на грешка по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР. Действителното състояние в случая се определя по действащата редакция на чл. 14, ал. 1 от Наредба 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /отм./ към момента на одобряване на първоначалната кадастрална карта и кадастрални регистри, а това е критерият по т. 3 на цитираната разпоредба, а именно: кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ или отменения ЗТСУ, на § 40 от преходните и заключителните разпоредби /ПЗР/ на Закона за изменение и допълнение на ЗКИР /ДВ, бр. 36 от 2004 г./, и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Видно от приетато по делото съдебно-техническа експертиза процесната западна граница между имот с идентификатор 68134.609.244 и имоти с идентификатори 68134.609.249 и 68134.609.250 при изработване на кадастралната карта не е нанесена в съответствие с действащия кадастрален и регулационен план на м. Левски Зона В, гр. София, одобрен с Решение 121 по Протокол 24/30.03.2001 г. на СОС, както и в съответствие със заснета на място материализирана граница. Това от своя страна сочи на допусната грешка в кадастралната карта, одобрена през 2016 г. - несъответствие в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта спрямо действителното им състояние към момента на одобряването й, изразяващо се в допусната грешка при отразяване на западната граница на имот с идентификатор 68134.609.244. В тази връзка следва да се има предвид, че целта на предвидената в ЗКИР процедура е да установи реално съществуващите граници на имотите, а не да размества вещни права, каквото в случая по делото разместване не се установява, доколкото процесната граница на имотите се поставя в съответствие с действителното фактическо положение и съобразно одобрените с Решение 121 по Протокол 24/30.03.2001 г. на СОС кадастрален и регулационен план за процесната територия. Поради което не може да се приеме, обратно на приетото от административния орган и първоинстанционния съд, че в случая е налице спор за материално право, още повече, че видно от заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, документите за собственост за имоти с идентификатори 68134.609.249 и 68134.609.250 са съставени по данни от кадастралния план на гр. София, който е послужил при изработването на предходния и на действащия регулационен план за местността. Предвид изложеното, съдебното решение се явява неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по същество, с което се отмени като незаконосъобразна оспорената заповед и преписката се върне на административния орган за ново произнасяне по заявлението за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри при съобразяване мотивите на настоящото решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,