Решение № 429 от 11.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1503/2017 г.

Решение № 429 от 11.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1503/2017 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 117 от 14.12.2016 г., постановено по адм. д. № 212/2016 г. Административен съд - Ш. е отхвърлил жалбата на И. И. М. срещу решение № 2153-27-28 от 5.07.2016 г. на директора на ТП на НОИ - Ш., с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-27-39/30.05.2016 г. срещу разпореждане № ОП-В-528#11/19.05.2016 г. на началника на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ - Ш.. Срещу това решение е подадена касационна жалба от И. И. М. от гр. Ш.. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание, касационната жалбоподателка се явява лично и с процесуалния представител адв. Камбурова. Ответникът - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Ш., главен юрисконсулт Л. Б. - Илиева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав обсъди направените оплаквания по делото и събраните писмени доказателства, прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и намира следното: Касационната жалба е подадена в 14-дневния преклузивен срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. Административното производство се е развило по подадено заявление вх. № ОП-В-528/16.01.2015 г. от И. М. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и чл. 9а, ал. 2 от КСО. При преценка на представените със заявлението доказателства, удостоверяващи осигурителен стаж и доход, пенсионният орган с разпореждане № ОП-В-528#11/19.05.2016 г. на началник отдел "Пенсии" при ТП на НОИ - Ш. е отказал на М. исканата пенсия, поради липса на основания по чл. 68, ал. 1 от КСО - липса на необходимия стаж, и на основанието по чл. 9а, ал. 2 от КСО за закупуване на осигурителен стаж - на М. не й достига осигурителен стаж в размер на 6 г. 08 м. и 19 д. Възрастта на заявителката към момента на подаване на заявлението е била 61 г. 03 м. и 11 д. Административният орган е преценил също, че не са налице и основанията по чл. 68, ал. 3 от КСО, поради това, че жалбоподателката няма необходимата възраст, за да се ползва от повелята на разпоредбата при недостигащ трудов стаж. Срещу посоченото разпореждане М. е подала жалба до директора на ТП на НОИ - Ш., с оплакване, че стажът, който следва да й се признае, е в размер на 27 г. 8 м. 9 д., като в допълнение е констатирала, че не й е признат осигурителният стаж за майчинството за първото й дете. С оспореното пред първоинстанционния съд решение № 2153-27-28/5.07.016 г. директорът на ТП на НОИ - Ш. е оставил без уважение жалба на М. по съображения, че от представените писмени доказателства, а именно трудова и осигурителна книжка, удостоверения УП-2 и УП-3, както и от данните в регистъра за осигурените лица, общият осигурителен стаж на жалбоподателката, превърнат по реда на чл. 104 от КСО възлиза на 28 г. 03 м. 11 д. Посочено е също, че при предишно подаване на заявление през 2014 г. от М., представеното от нея УП-2 № 16/16.01.2000 г., не съответства по съдържание на представеното със заявлението от 16.01.2015 г. УП-2 № 16/16.01.2000 г. и УП-3 № 12/16.01.2000 г. досежно данни за периода от 1.01.1994 г. до 31.12.1999 г. в СД "Р.-П. и Сие", поради което е било образувано досъдебно производство, приключило с постановление от 21.04.2016 г. на прокурор при РП - Ш., в което е отразено, че представените със заявлението от 16.01.2015 г. удостоверения са с невярно съдържание. С оглед посоченото, директорът на ТП на НОИ - Ш. е достигнал до крайния извод, че правилно не е зачетен от пенсионния орган осигурителният стаж в СД "Р.-П. и Сие", гр. Ш. за периода 1994 г. - 1996 г. Административен съд - Ш. е отхвърлил жалбата на И. М., подадена против процесното решение на директора на ТП на НОИ - Ш. и потвърденото с него разпореждане на началника на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ - Ш., като се е позовал на двете заключения на вещите лица по назначените в първоинстанционното производство съдебно-счетоводни експертизи. Обосновал е правилния извод за издаване на оспорения административен акт от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът е издирил и приложил правилно относимите към фактите материалноправни норми на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и чл. 1 и чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение, в сила до 31.12.1999 г. (НООЛУСПТРТП). Като се е позовал на безспорния факт, че М. няма сключен трудов договор за периода 1.01.1994 г. - 1.01.1997 г. и че не е самоосигуряващо се лице, удостоверено по законоустановения ред, при упражняването на търговска дейност от нея и съпругът й, (който в случая е бил самоосигуряващо се лице) съдът законосъобразно е приел, че за лицето не са внасяни осигурителни вноски и не е подлежало на осигуряване за същия период. Твърденията за внесени осигурителни вноски за целия период са оборени от заключението на вещото лице, което е констатирало, че плащаните от събирателното дружество осигурителни вноски са само по отношение на управителя и бивш съпруг на М. - П. Н. П., който е подал декларация приложение № 1 за започване на дейност и за начало на осигуряване като самоосигуряващо се лице. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 4 от Наредбата за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение (отм.)., задължението за осигуряване за пенсия за изслужено време и страст, пенсия за инвалидност поради общо заболяване, наследствена пенсия или за всички осигурителни случаи, без трудова злополука и професионално заболяване, възниква за физическите лица, когато съпругът (съпругата) и възходящите на работодателя (възложителя) и на съпругата (съпруга) му, работят в неговото предприятие или стопанство. С чл. 3, ал. 1 от цитираната наредба като начален момент на задължението е определен денят на започване или възобновяване на трудовата дейност. Това правнорелевантно обстоятелство упражняващите трудова дейност в предприятието на съпруга, са длъжни да удостоверят по реда на ал. 2 - чрез подаване на декларация. В разглеждания случай от фактическа страна не е спорно, че касаторката е съпруга на съдружник в СД "Р.-П. и Сие", регистрирано с решение от 6.12.1990 г. на Шуменския окръжен съд първоначално като Колективна фирма на граждани "Р.-Ш.". От учредителния договор от 12.11.1990 г. на посочената колективна фирма се установява, че И. М. (към този момент Петкова) също е била съдружник в "Р.-Ш.", като към този момент до 1994 г. същата е била осигурено лица, но не от фирмата, в която е била съдружник. По делото са налични декларации за започване на дейност - приложение № 1 от 15.04.1993 г., подадени само от бившия съпруг на М. - П. Н. П. и Н. П. Н.. По делото няма налични данни за подадена декларация приложение № 1 и от касаторката. Няма и сключен трудов договор с лицето преди 1.01.1997 г., което се потвърждава и от подаденото от М. искане за издаване на осигурителна книжка считано от 1.01.1997 г. Така заявеното основание за осигуряване, считано от 1.01.1997 г. е извършено по реда и във формата, установени от закона. Лицето само е поискало удостоверяването на осигурителния стаж за осъществявана трудова дейност да бъде от 1.01.1997 г., поради което е недопустимо в съдебноадминистративното производство да оборва собствените си искания и да удостоверява предходна начална дата на започване на трудова дейност в събирателното дружество, в което съдружник и единствено лице за което са внасяни осигурителни вноски от 1994 г. до 1997 г., е съпругът й, чрез разплащателни документи за плащания на осигурителни вноски от събирателното дружество, договор № 897 от. 23.06.1994 г. за продажба на електрическа енергия, както и свидетелски показания, удостоверяващи, че касаторката е изпълнявала трудова дейност в процесния период в павилиона, в който се е осъществявал семейният им бизнес. П. административен съд законосъобразно е приел за релевантни заключенията на съдебно-счетоводните експертизи, изготвени въз основа на всички представени по делото документи, за липса на данни за осъществявана трудова дейност от М. през периода 1994 г. - 1997 г. и за заплащани осигурителни вноски от дружеството за нея или лично от Миланова. По аргумент от чл. 2, ал. 5 от Наредбата, лицата по т. 4 на чл. 1 се осигуряват само по свое желание. В случая Миланова не е удостоверила това свое желание, поради липсата на подадена от нейна страна декларация, липсва и сключен трудов договор преди 1.01.1997 г., поради което при неудостоверена лична трудова дейност за времето от 1.01.1994 г. до 31.12.1996 г. по нормативно задължителния ред и начин, за физическото лице не е възникнало основание за осигуряване за същия период. В допълнение следва да се отбележи, че не се констатира внасяне на осигурителни вноски за касаторката от страна на управителя на събирателното дружество и неин съпруг - П. П., а заключението на вещото лице констатира, че за този период той е внасял осигурителни вноски само са себе си. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж изрично изисква осигурителният стаж да се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Ето защо като не е представила осигурителна или трудова книжка с удостоверен стаж за периода от 1994 г. до 1997 г., а е представила удостоверения УП-2 и УП-3, съдържащи неверни данни, както и с оглед всички факти по делото, коментирани по-горе в мотивите, към датата на подаване на заявлението - 16.01.2015 г., на касаторката не й достига повече от 5 години осигурителен стаж, от което следва, че не е налице основание по чл. 9а, ал. 2 от КСО, поради което правилно не й е отпусната пенсията по чл. 68 от КСО. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,