Решение № 16471 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10662/2012 г.

Решение № 16471 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10662/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Цветан Георгиев Петров, от гр. София против решение № 3136/11.06.2012 г. по адм. дело № 9465/2011 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 9, ал. 8, чл. 9а и чл. 70, ал. 3 - 5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - главният директор на Столично управление "Социално осигуряване" счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че решението на ръководителя на ТП на НОИ противоречи на разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО, която изисква произнасяне по същество и не допуска връщане на преписката на органа по чл. 98, ал. 1 от КСО с указания, така както е разпоредено в случая. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като прецени доказателствата по делото, оплакванията, становищата и заключенията на страните, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна по съображения, различни от изложените в нея. Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е решение № 488/29.09.2011 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване", с което е отменено разпореждане № 4404016481/21/24.06.2011 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ за преизчисляване на отпуснатата на Цветан Георгиев Петров, от гр. София лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и пенсионната преписка е върната на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО за издаване на акт в съответствие с мотивите на решението на горестоящия орган. С решение № 3136/11.06.2012 г. по адм. дело № 9465/2011 г. Административен съд София - град е отхвърлил оспорването на Цветан Георгиев Петров срещу решение № 488/29.09.2011 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" като е посочил, че спор между страните по фактите не съществува. Приел е, че спорът е обусловен от издирването и прилагането на относимите правни норми, които точно са съобразени в акта на горестоящия административен орган. Тези изводи на административния съд са обосновани, но с обжалваното съдебно решение не е съобразен точно постановения от горестоящия административен орган резултат. За да върне административната преписка, след като е изяснил фактите по спора и е съобразил материалноправните разпоредби, относими към неговото решаване, директорът на Столично управление "Социално осигуряване" е посочил като основания чл. 98, ал. 1 от КСО и чл. 12, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). С първата от посочените разпоредби законодателят определя материалната компетентност на органа по издаване на първичния административен акт в пенсионното производство, а с чл. 12, ал. 1 от НПОС са уредени правомощия при хипотези на явни фактически грешки, технически грешки, пропуски (когато не са взети предвид представени документи, имащи значение за определяне размера на пенсията) и други. Действията на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" по връщане на административната преписка не попадат в разписаните административнопроизводствени правила, касаещи административния контрол на актовете на пенсионните органи. Посочените като правно основание текстове от КСО и НПОС не обосновават фактически реализирания правен резултат. Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение може да отмени разпорежданията и да реши жалбите или исканията по същество. Това негово правомощие сочи, че в подобни хипотези след реализиран административен контрол не е налице изрична компетентност на по-долустоящия орган и директорът на ТП на НОИ е органът, задължен да постанови акт по същество след като отмени първичния административен акт. В останалите случаи по-горестоящият административен орган в развилото се контролно производство упражнява изчерпателно изброените правомощия по чл. 97, ал. 1 и ал. 3 от АПК - обявява оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен или отхвърля жалбата или протеста. Необходимостта от издаване на акт по същество е обусловен и от дефинирания с чл. 118, ал. 1 от КСО предмет на съдебен контрол, който определя решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт като предмет на оспорване. Визираните норми изискват произнасяне по същество и не допускат връщане на преписката на органа по чл. 98, ал. 1 от КСО с указания, така както е разпоредено в случая. Налице е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което налага да бъдат отменени първоинстанционното съдебно решение и решението на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване", след което преписката да се върне на последния за издаване на акт по същество. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд