Решение № 10812 от 27.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8171/2021 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от В. Попов с адрес за кореспонденция в гр. Пловдив, чрез процесуален представител адвокат П. Терзиева против решение 840 от 23.04.2021г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 2716/2020г. С него се отхвърля жалба на В. Попов против отказ, обективиран в писмо, изходящ СЛ/Д-РВ-871-121/21.092020г. на директора на дирекция Социално подпомагане гр. Пловдив. С това писмо е уведомен В. Попов относно негови сигнали с вх. СИГ/Д-РВ/847 от 21.08.2020г., вх. СИГ/ДРВ/866 от 26.08.2020г. и входящ СИГ/Д-РВ/867 от 26.08.2020г. за неспазване на режима на контакти между него и дъщеря му Д.. Постъпила е касационна жалба и против решение 1259 от 21.06.2021г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 2716/2020г. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение 840 от 23.04.2021г. на Административен съд Пловдив по ад. Дело 0 2716/2020г. както следва: На стр. 2/горе/вместо изписаното по сигнали с вх. СИГ/Д-РВ/800 от 6.08.2020г. и вх. СИГ/Д-РВ/818 от 11.08.2020г. на жалбоподателя в настоящето производство, да се чете по сигнали С вх. СИГ/Д-РВ/847 от 21.08.2020г., вх. СИГ/Д-РВ/866 от 26.08.2020г. и вх. СИГ/Д-РВ/867 от 26.08.2020г. На стр. 2 /долу/ вместо изписаното за отработване на сигнал с вх. СИГ/Д-РВ/800 от 6.08.2020г. да се чете за отработване на сигнал с вх. СИГ/Д-РВ/847 от 21.08.2020г. Поддържат се доводи за неправилност на решенията вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на дирекция Социално подпомагане Пловдив, чрез процесуален представител взема становище в писмен вид за неоснователност на касационните жалби. Ответникът, З. Мушикова не взема становище по жалбите. Ответникът, Д. Попова не взема становище по жалбите. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационните жалби, подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледани по същество за основателни по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното писмо изх. СЛ/Д-РВ/871-121 от 21.09.2020г. на директора на дирекция Социално подпомагане Пловдив относно сигнали с вх. СИГ/Д-РВ/847/21.08.2020г., с вх. СИГ/ДРВ/866/26.08.2020г. и вх. СИГ/Д-РВ/867/26.08.2020г. Съдът е разгледал по същество жалбата, която отхвърли като неоснователна. С решението за поправка на очевидна фактическа грешка са поправени мотивите на решението като посочените на страница втора от мотивите към решението са поправени входящите номера и дати, като са посочени входящи номера и дати на сигнали, посочени в обжалваното писмо. При така извършената поправка е спорен въпросът налице ли е очевидна фактическа грешка в решението, и дали грешката е свързана с изводи от фактическа и правна страна, основани на писмени доказателства, отразяващи действия не свързани с настоящето административно производство и формираните изводи валидни ли са към доказателствата, относими към настоящето административно производство. По тези спорни предварителни въпроси в касационното производство съдът намира следното: Разпоредбата на чл. 172а, ал. 1 АПК предвижда съдържание на решението, като в ал. 2 е посочено, че към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Следователно решението на съда е диспозитива, а мотивите не са част от решението. Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 1 АПК съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Изводът, който се налага от цитираните разпоредби е, че поправка на грешки в мотивите е недопустима. Ако са налице такива, каквито съдът сам е приел, че има с поправката, то тези грешки са свързани с нарушение на съдопроизводствените правила като са обсъдени едни доказателства, не относими към спора, вместо относимите, а относимите не са обсъдени. Наред с това съдът е приел, че изводите му от фактическа и правна страна се прилагат еднакво както за тези които е обсъдил, така и за тези, които не е бил обсъдил, но е следвало да обсъди, което е недопустима правно техническа обосновка във връзка с фактите и доказателствата по делото. При така констатираното нарушение не е възможно да се ценят мотивите като годни да отразяват фактите по делото и правните изводи на съда, тъй като решението е постановено в хипотеза на липса на мотиви. В този случай са налице всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК като основания за отмяна на решението като неправилно и за връщането му на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК за ново разглеждане от друг състав на съда. Предвид изложеното Върховен административен съд шесто отделение