Решение № 7091 от 11.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3078/2021 г.

Решение № 7091 от 11.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3078/2021 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от В. Г. с адрес в гр. София срещу решение № 384 от 22.01.2021 г. на Административен съд София град по адм. дело № 7291/2020 г. С него се отхвърля жалбата му срещу решение № 2153-21-99/1.07.2020 г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № [ЕГН]/36/19.05.2020 г. на длъжностно лице по "ПО" в ТП на НОИ София град. Поддържа доводи за неправилност на решението като съдържанието на жалбата се извеждат като касационни основания необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ София град чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на В. Г. срещу решение № 2153-21-99/1.07.2020 г. на директора на ТП на НОИ София град. Възраженията са незаконосъобразност на решението и потвърденото с него разпореждане, с което му се отказва отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1-2 и чл. 9 а, ал. 2 КСО. Съдът е разгледал по същество жалбата, като от доказателствата по приложената преписка е установено, че със заявление от 13. 12. В. Г. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за което е приложил писмени доказателства. Във връзка с подадените документи административният орган е определил като недостигащ стаж в размер на 2 г. 11 м и 21 дни. С уведомително писмо от 28.01.2020 г., получено от Г. на 12.02.2020 г. последният е бил уведомен да внесе осигурителни вноски за не достигащия стаж. Във връзка с констативен протокол от 9.03.2020 г. е установено, че липсват данни за внасяне на осигурителните вноски съгласно уведомителното писмо. След повторна проверка по повод жалба на Г. е констатирано, че към датата на подаване на заявлението-13.12.2019 г. лицето е на [възраст], и че общият му осигурителен стаж от трета категория по документите и данните от регистъра на осигурените лица е зачетен в размер на 35 г., 8 м. и 9 дни. При тези констатации е издадено разпореждане от 19.05.2020 г., съдържащо отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, потвърдено с обжалваното решение на директора на ТП на НОИ София град. При установеното от фактическа страна съдът е извел правни изводи за законосъобразност на решението като издадено в предвидената форма и съдържание, в рамките на компетентността на органа, при отсъствие на нарушения на административно производствените правила и в съответствие с доказателствата по преписката и материалния закон. Съобразена е разпоредбата на чл. 68 КСО, която изисква навършена възраст и осигурителен стаж за да бъде признато правото на пенсия, като е прието, че установения осигурителен стаж от 35 г., 8 м. и 9 дни не е достатъчен при възрастта към подаване на заявлението, като не достигат 2 г., 11 м. и 21 дни. Прието е, че съгласно разпоредбата на чл. 9 а, ал. 1, т. 1 КСО за осигурителен стаж при пенсиониране, ако не е зачетен на друго основание, се зачита и времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, но за не повече от срока на обучение, а по ал. 2 за не повече от 5 години, ако за това време са внесени осигурителни вноски съгласно ал. 3. Жалбоподателят е бил уведомен за недостигащ стаж, за който може да бъдат внесени осигурителни вноски с посочен точно установен от органа размер. При бездействие от жалбоподателя този стаж не е бил зачетен. Съдът е разгледал и приел за неоснователни доводите на жалбоподателя и за други периоди при наличните доказателства и при съобразяване на приложимата правна уредба. При изводи от фактическа и правна страна за отсъствие на нарушения съставляващи отменителни основания по чл. 146 АПК съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. При разглеждане на спора по същество административният съд е извел фактическите си констатации в съответствие с приложените с преписката доказателства и установените с тях факти от съществено значение за правилното решаване на спора. Обсъдени са всички доводи и възражения на жалбоподателя във връзка и относими към упражненото право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Обсъдени са възраженията му против обжалваното решение на директора на ТП на НОИ София град. В тези свои мотиви съдът е извел обосновани изводи на доказателствата и в съответствие с материалния закон. Правилни са изводите относно възраженията на касатора, обсъдени и от административния съд, относно наличието на материалните предпоставки за упражняването на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Многобройните възражения за нарушения в административно производствените правила във връзка с упражняване на процесуалните му права не се установяват и поради това не е налице отменително основания по чл. 146 АПК за отмяна на административния акт, както правилно е приел и административния съд. Не е налице е поддържаното пред настоящата инстанция въвеждане в заблуждение от органа, тъй като по делото са налични писма между страните с указания към касатора при упражняване на правото на пенсия и представянето на доказателства във връзка с установяването на осигурителен стаж. Налице е изрично писмо относно недостигащия стаж, с указание за срока, размера на осигурителните вноски и основанието на което следва да бъде зачетен, като е даден и срок за изпълнение на тези указания, ведно с последиците от неизпълнението им. При проверка на решението с оглед на касационните основания за отмяна на се констатират такива, като се споделят напълно мотивите на първата инстанция на основание чл. 221, ал. 2 пр. последно АПК. При тези съображения решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37, от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение