Решение № 13375 от 28.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8563/2019 г.
ВАСII отделение28.10.2020 г.докладчик т Галина Солакова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 558/19.03.2019 г., постановено по адм. д. № 812/2018 г. на Административен съд - Варна. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 13375 от 28.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8563/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК по касационна жалба на А. Геков от [населено място], чрез адв. Василев, срещу решение № 558/19.03.2019 г., постановено по адм. д. № 812/2018 г. на Административен съд - Варна. С доводи за недопустимост на решението като постановено в производство по отношение на страна, за която липсва правен интерес от оспорване се иска неговото обезсилване. В условията на евентуалност се претендира отмяна на решението като постановено при съществено процесуално нарушение и неправилно приложение на материалния закон и се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски за всички инстанции, съгласно приложен списък. Ответникът – заместник-кмет на Община Варна, чрез юрк. Стамова, в писмено становище излага съображения за основателност на касационната жалба и моли за отмяна на решението. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на направените от жалбоподателя разноски. Ответникът - Н. Ташев, редовно призован се явява лично и поддържа касационната жалба. Ответниците - И. Петков, Л. Господинова, Н. Стойнова, З. Ковачева, В. Ковачев, П. Трайкова, Н. Пенчев, Д. Дочев, Е. Николов, В. Димитрова, Е. Атанасов, С. Тодорова, С. Стефанов, Г. Тодоров, Л. Стефанов, С. Доростолски, Г. Халачев, Е. Халачева, С. Стаматов и Д. Цвяткова, И. Витанова, Е. Маркова, Т. Петров, Н. Николов, А. Куртев, М. Грийн, И. Павлов, А. Боянов, И. Павлов, Й. Рачева, Р. Боюклиева, Р. Рачев, Община Варна и Г. Гълъбова, редовно призовани, не се явяват и не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Варна, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, е отменил по жалбата на И. Петков заповед № Г-187/04.07.2017 г. на зам-кмета на Община Варна, с която на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ, във вр. с чл. 128, ал. 10 ЗУТ, заповед № 623/28.11.2014 г. на главен архитект на Община Варна за допускане изработването на ПУП-ПРЗ, на основание чл. 124а, ал. 5 ЗУТ, чл. 16, ал. 1 ЗУТ, при условията на чл. 103, ал. 6 ЗУТ и задание по чл. 125 ЗУТ във вр. с чл. 124а, ал. 7 ЗУТ е одобрен ПУП- ПРЗ за УПИ I-4646, УПИ II-4648, УПИ III-4184, УПИ IV-1074, УПИ V-4185, УПИ VI-1075, УПИ VII-2248, УПИ VIII-2247, УПИ IХ-1072 "за жилищно строителство", кв. 1 и улична регулация от осова точка /о. т/ 1 до о. т. 10, по плана на с. о "Боровец-юг" /м. Патрабана/, землище Галата, гр. Варна, както е показано с черен, червен, зелен и син цвят в графичната част, представляваща неразделна част от заповедта и връща преписката на зам. -кмета на Община Варна за ново произнасяне по заявлението на настоящия касатор, съобразно тълкуването на закона, дадено в мотивите на решението. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Неоснователен е доводът на касатора, че обжалваното решение е постановено в недопустимо съдебно производство и подлежи на обезсилване по реда на чл. 221, ал. 3 АПК. Производството пред Административен съд – Варна е образувано по жалба на И. Петков, който обосновава активната си легитимация като собственик на имот с идентификатор 10135.5065.24 по КККР на гр. Варна /065024 по плана за земеразделяне в землището на кв. Галата, м. Патрабана, община Варна/, който имот въпреки, че не е сред имотите, които се урегулират с процесния план е засегнат от предвижданията му по отношение на уличната регулация. Правилно първоинстанционният съд е приел, че със оспорената заповед освен ПУП-ПРЗ за посочените девет имота се приема и улична регулация от о. т. 1 до о. т. 10 по плана на с. о "Боровец-юг" /м. Патрабана/, гр. Варна, което е видно от съдържанието на самата заповед. От графичната част към заповедта по отношение на плана за регулация се установява, че част от уличната регулационна линия в частта от о. т. 3 до о. т. 10 излиза извън контура на пунктираната черна линия, определяща границата на разработваната територия, като изчертаната в червено улична регулация в обхвата на о. т. 6 до о. т. 7 засяга имота на Петков, поради което същият се явява заинтересована страна по смисъла на т. 1 и т. 4, ал. 2, чл. 131 ЗУТ. От обяснителната записка към плана по част "Регулация" /л. 43-44; л. 168-172 от Приложение към адм. д. № 812/2018 г. / се установява, че с разработения ПР се осигурява транспортен достъп до поземлените имоти в новообразувания кв. 1, чрез обслужващи улици с ширина 9 м. и улична регулация от о. т. 1 до о. т. 10. Също така видно от представената административна преписка е, че Петков е бил участник и в административното производство и е посочен като заинтересована страна в списъка на заинтересованите лица по чл. 131 ЗУТ, непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП /л. 49-50 от Приложение към адм. д. № 812/2018 г. /, определен от административния орган като същият е подавал и възражения. Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал част от заключението на вещото лице, като го е приел за несъответстващо на графичната част на плана, както и на обяснителната записка към същия и приложените към плана схеми като е изложил подробни мотиви за това, които настоящият съд възприема изцяло. Следователно жалбоподателят попада в кръга на лицата по чл. 131, ал. 2 ЗУТ, тъй като се явява собственик на имот, непосредствено засегнат от предвижданията на плана. По изложените съображения се явяват неоснователни доводите на касационния жалбоподател, че обжалваното решение е постановено в недопустимо съдебно производство. Правилно съдът приема, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 129, ал. 2 ЗУТ и в предписаната от закона форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му, но при постановяване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият не съответства на материалния закон. Правилно съдът е установил, съгласно кредитираната част от заключението на вещото лице, че оспорената заповед за ПУП-ПРЗ е процедирана без да е налице валидна заповед за разрешаване изработването на проект за ПУП, който се явява първоначален по чл. 16, ал. 1 ЗУТ и предвид, че процесната територия на м. "Патрабана" не е урбанизирана, разрешението за изработване на проект на ПУП за въпросните девет имота, на основание чл. 124а, ал. 1 ЗУТ е следвало да бъде с решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината, тъй като се предвижда и нова улична регулация. По делото не е спорно, че имотът на Петков въобще не е включен в разрешенията, за които следва да се изработи проект за ПУП-ПРЗ, но одобреният с оспорената заповед ПУП-ПРЗ предвижда отнемане на площи от този имот във връзка с предвидена улица, което е недопустимо. С оглед изложеното при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна. С оглед на това правилно заповед № Г-187/04.07.2017 г. на зам. -кмета на Община Варна е отменена, както и правилно преписката е върната за ново произнасяне от административния орган, съгласно мотивите на решението. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите на решението, които настоящата инстанция споделя по реда на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,