Решение № 583 от 15.10.2025 г. на ВКС по г.д. № 20258002101811/2025 г.

Производството е по реда на чл.307 ГПК. Образувано е по молба на К. Д. К. и С. Т. К. за отмяна на влязло в сила решение № 31/21.02.2025 г., постановено по гр.д.№ 413/2025 г. от състав на Окръжен съд – Ямбол, с което е потвърдено решение № 69/30.09.2024 г., постановено по гр.д.№ 27/2024 г. от Районен съд – Тополовград. Ответникът по молбата за отмяна на влязлото в сила решение не е представил писмен отговор, като в открито съдебно заседание оспорва молбата, като неоснователна. Молбата за отмяна е допусната до разглеждане с определение на състава на ВКС № 2550/20.05.2025 г. С решение № 69/30.09.2024 г., постановено по гр.д.№ 27/2024 г. от Районен съд – Тополовград, съдът е приел за установено че ответниците К. Д. К. и С. Т. К., в качеството им на длъжници по изп.дело № 2015878400287 по описа на ЧСИ Ирина С. Х. дължат солидарно на ЧСИ Ирина Х. следните суми присъдени в издадената срещу тях Заповед за парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 20232330102558 по описа на ЯРС, а именно: 4343, 99 лв./четири хиляди триста четиридесет и три лева и 99 ст./ съставляваща такси по изп.дело№ 2015878400287 по описа на ЧСИ Ирина Х., съгласно Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, ведно със законната лихва считано от 03.10.2023 г., до окончателното изплащане на сумата и 230, 12 лв./двеста и тридесет лева и 12 ст./ - лихва за забава, считано от 03.05.2023 г. до 02.10.2023 г.. С влязло в сила решение № 31/21.02.2025 г., постановено по гр.д.№ 413/2025 г. от състав на Окръжен съд – Ямбол, посоченото по-горе решение е оставено в сила. По основанието за отмяна на влязло в сила решение по чл.303, т.4 ГПК. Твърди се противоречие на влязлото в сила решение на Окръжен съд – Ямбол, с определение № 265/16.09.2015 г., постановено по ч.гр.д.314/2015 г. На първо място, хипотезата на чл.303, т.4 ГПК касае наличие на две влезли в сила решения, които си противоречат, като в случая се посочва като противоречие на решението, чиято отмяна се иска определение на съд, с което е спряно принудително изпълнение. Не са налице две решения, поради което не и налице соченото противоречие. На следващо място, предметът на двете дела е различен. С определението, посочено по-горе, съдът е преценил наличието на предпоставките за спиране на изпълнението, докато предмет на решението, чиято отмяна се иска, е съществуване на вземане против молителите. Различието в предмета, както и липсата на две противоречащи си решения, водят до липсата на соченото основание по чл.303, т.4 ГПК. По отношение на посочените две определения на Окръжен съд – Ямбол, постановени по т.д.№ 40/2015 г. следва да се посочи същото. Тези определения касаят прекратяване на производството по делото, поради постигната между страните спогодба, като страна по посоченото търговско дело не е ЧСИ Х., а молителите в настоящото производство и „Юробанк България“ АД, т.е. освен липсата на предпоставката за две противоречащи си решения, не е налице и идентичност на страните по делата. Твърди се противоречие на влязлото в сила решение на Окръжен съд – Ямбол с решение от 12.01.2015 г., постановено по гр.д.№ 6360/2012 г. от 39-ти състав на СРС и постановеното по реда на чл.258 и сл. по отношение на същото решение, въззивно решение от 30.12.2019 г. по гр.д.№ 4253/2018 г. от ІІ-в състав на СГС. Предмет на цитираните решения е прогласяване нищожност на клаузи от договор за потребителски кредит, а не вземане на съдебен изпълнител, във връзка с осъществени изпълнителни действия по изпълнително дело. Без значение е обстоятелството, че въз основа на този договор за потребителски кредит е издаден изпълнителен лист и взискателят по който е реализирал правата си по вземането по същото изпълнително дело, по което се дължат сумите, предмет на решението, чиято отмяна се иска. Липсва идентичност на предмета по делата, по които са постановени решение от 12.01.2015 г., постановено по гр.д.№ 6360/2012 г. от 39-ти състав на СРС и постановеното по реда на чл.258 и сл. по отношение на същото решение, въззивно решение от 30.12.2019 г. по гр.д.№ 4253/2018 г. от ІІ-в състав на СГС. По отношение на посочените две определения на Окръжен съд – Ямбол, постановени по т.д.№ 40/2015 г. следва да се посочи същото. По основанието по чл.303, т.5 ГПК. Не се твърди, че молителите не са участвали в производството по делото, решението по което се иска да се отмени по реда на чл.303 и сл. ГПК, а е налице твърдение, че поради разглеждането на делото в отдалечен град, същите не са могли пълноценно да упражняват своите процесуално права. Липсва твърдение за процесуално нарушение от една страна, от друга липсва и твърдение, че страните са били лишени от възможност да участват в делото, поради което не е налице соченото отменително основание. Предвид изложеното, не са налице основания за отмяна на влязлото в сила решение. Представената допълнителна молба от К. К. касае неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, което не е предмет на настоящото производство и не следва да се разглежда от настоящия съд. Водим от горното, състав на ВКС