Решение № 10362 от 3.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2884/2018 г.

Решение № 10362 от 3.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2884/2018 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от И. Х. Ч., срещу решение № 35/11.01.2018 г., постановено по адм. дело № 636/2017 г. по описа на АС - Б., с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му против заповед № № I-С-127/28.07.2017 г. на кмета на О. П., с която, на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, е разпоредено премахване на незаконен строеж - "масивна сграда за железарски услуги", намиращ се в улица с о. т. 39-о. т. 39а по плана на гр. П., в имот с идентификатор 56126.602.1307 по КК на града. В жалбата се твърди незаконосъобразност на съдебния акт, иска се отмяната му, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на процесуалния закон - лишаване на жалбоподателя от правото му на защита в проведеното с. з. на 19.12.2017 г., когато е изслушана СТЕ, както и в противоречие със събраните по делото доказателства. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответната страна - Кмета на О. П., се представлява от ст. юрк. Здравкова, изразила становище за неоснователност на жалбата, по съображенията, изложени в представения отговор по нея и в писмена защита. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, представя се 1 бр. констативен протокол от 4.01.2018 г., удостоверяващ доброволното премахване на строежа именно от жалбоподателя Чангов. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, насочена е срещу неблагоприятен за нея, подлежащ на обжалване съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Приемайки законосъобразност на процесния административен акт, съдът е изложил подробни съображения, за да направи изводите, че е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при наличие на всички изискуеми реквизити, в т. ч. правни и фактически основания, мотивиран е, предметът на премахване е индивидуализиран от гледна точка на характеристики, начин на изпълнение и разположение, спазени са административнопроизводствените правила и е съобразен с материалния закон. Подробно са обсъдени направените от жалбоподателя възражения, преценени като несъстоятелни и необосновани - че не е възложител и изпълнител на строежа, осъществен без одобрен проект и разрешение за строеж, в противоречие с предвижданията на действащия ПУП, както и, че след като ЕТ е прекратил дейността си, правилно административният орган е посочил физическото лице като адресат на акта. Възражението, че договорът за наем на общински терен не е изтекъл, съдът не е коментирал, с преценката, че това обстоятелство е ирелевантно към законността на строежа. Решението е валидно, допустимо и правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Несъстоятелно е твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването на съдебния акт, които да съставляват касационно основание за отмяната му. Правото на защита на жалбоподателя не е нарушено при основателния отказ на съда да отложи делото по подадената повторна молба от пълномощника, поради служебна ангажираност - такава не е доказана, а липсват данни и за невъзможност на оспорващия да участва в с. з. на 19.12.2017 г., когато е депозирана СТЕ. Заключението е представено по делото своевременно - още на 28.11.2017 г. и не е имало пречка за запознаване с него и писмено изразяване на становище. Неоснователно е и оплакването за противоречие със събраните по делото доказателства . Първоинстанционният съд е постановил решението си след напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, въз основа на анализа на която е извел обоснования извод за наличие на незаконен строеж (по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ), осъществен от Чангов без разрешение за строеж, одобрени проекти и в нарушение на действащия подробен устройствен план. Обсъдени са възраженията на жалбоподателя, направени отново и в касационната жалба, които, като правилни и обосновани, се споделят изцяло и не следва да бъдат преповтаряни. Сключеният през 2007 г. договор за наем с общината и анекс от 2010 г., за ползване на общински терен - 54 кв. м., е с определен срок, а твърденията, че същият не е изтекъл, са ирелевантни по отношение законността на строежа и правилно не са изследвани от съда. След като едноличният търговец е прекратил дейността си и е бил служебно заличен, с основание административният орган е посочил единствения възможен в случая адресат на заповедта - физическото лице И. Ч.. Приобщеният допълнително протокол за доброволно изпълнение на заповедта преди започването на принудителни действия по нея, също е индиция за това. По несъмнен начин е установено в хода на делото, (с представени доказателства и изрични задачи на в. л.) и обстоятелството, че в процесната част от недвижимия имот, собственост на общината, е предвидено изграждането на обекти с публичен характер "Дом на покойника", "Благоустрояване подходи към Гробищен парк-П. и обособяване на паркинг", с осигурен финансов ресурс, от което е явно и противоречието с предвиждането на действащия ПУП. С оглед тези съображения, решението е правилно, следва да се остави в сила, като при този изход на процеса на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., поради което и Върховният административен съд, Второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,