Решение № 11696 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7859/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (AПK). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), чрез адв. Недялкова, против решение 2123 от 18.06.2025 г., постановено по адм. дело 298/2025 г. по описа на Административен съд - Плевен. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорената заповед. Претендира разноски. Ответникът З. Б. А., чрез адв. Найденов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 AПK. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменена заповед НК-14/05.12.2024г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на З. Б. А. на длъжност главен инспектор в отдел Здравеопазване на животните при Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) Плевен, е наложено дисциплинарно наказание уволнение за извършени нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на необходимата форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и неговата цел. Излага съображения за недоказаност на посочените в административния акт дисциплинарни нарушения, съставляващи неизпълнение на служебни задължения при осъществяваните от А. действия/бездействия в качеството й на началник отдел Здравеопазване на животните при ОДБХ - Плевен, квалифицирани като такива по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл. Решението е валидно, допустимо и правилно. От данните по делото е видно, че З. Б. А. заема длъжността началник на отдел Здравеопазване на животните при ОДБХ Плевен, с присъден ранг IV-ти старши от 11.11.2021 г., като от 25.09.2024 г. е преназначена на длъжността главен инспектор в същия отдел. Срещу служителката е наредено да се образува дисциплинарно дело по силата на заповед СОС-132/04.10.2024г. на изпълнителния директор на БАБХ във връзка с установени от длъжностни лица в същия отдел пропуски, допуснати несъответствия по повод изпълнение на служебните й задължения, както и превишаване на кръга на служебните ѝ правомощия като началник отдел Здравеопазване на животните, като се разгледат докладни записки с вх. 20395/30.09.2024 г. и вх. 20661/02.10.2024г., ведно с приложенията към тях. Законосъобразен е изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 5, ал. 3 ЗБАБХ във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на БАБХ. Заповедта е в изискуемата писмена форма, но не отговаря на изискванията по чл. 97, ал. 1 ЗДСл, тъй като не е мотивирана. Правилно съдът приема, че при издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по следните съображения: Съгласно чл.95, ал.1 от ЗДСл, във всяка администрация се създава дисциплинарен съвет (ДС) в състав от трима до седем редовни и двама резервни членове, които са държавни служители; най-малко един от редовните членове на дисциплинарния съвет трябва да е с юридическо образование. Видно от документите по делото ДС към БАБХ е назначен със Заповед РД-11-140/23.01.2023 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която са утвърдени и правилата за работа на съвета. Със заповеди на изпълнителния директор на БАБХ съставът на ДС е изменян на 10.05.2023 г., 20.07.2023 г. и 09.01.2024 г., като със Заповед РД-11-885/04.04.2024г. е определен актуалният му състав. Съгласно чл. 96, ал. 1 ЗДСл, преди да наложи дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 4 и 5, дисциплинарно наказващият орган взема становището на дисциплинарния съвет, който образува дисциплинарно дело по негово нареждане. С решение на ДС от 03.10.2024 г. срещу д-р З. А. е образувано дисциплинарно дело 16/2024 г., а на следващия ден, със Заповед СОС-132/04.10.2024 г., изпълнителният директор на БАБХ е наредил да се образува дисциплинарно дело 16/2024 г. за образуване на дисциплинарно производство срещу д-р А., с което е била нарушена процедурата по образуване на дисциплинарното производство ДС се е самосезирал, а ДНО е валидирал действията му с последващ акт, в нарушение на разписаните в закона правила. Съгласно чл.96, ал.2 от ЗДСл, дисциплинарният съвет изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, както и изслушва при необходимост обясненията на държавния служител и обсъжда представените от него доказателства. Видно от представеното писмо изх. ИД-462/17.10.2024г. на изпълнителния директор на БАБХ, в хода на дисциплинарното производство са допуснати съществени нарушения, които представляват самостоятелно основание за отмяна на заповедта. На проведеното заседание на 18.10.2024 г. ДС е взел решение документите, описани в цитираното писмо, издадено от ДНО ден по-рано, да бъдат изискани от директора на ОДБХ-Плевен, което представлява нарушение на закона. Дисциплинарният съвет в нарушение на императивното изискване на чл. 96, ал. 2 от ЗДСл не е изпълнил и задължението си да събере и оцени всички относими доказателства, съответно да изясни фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение. Изложената фактическа обстановка в становището на ДС не съдържа собствени фактически установявания и анализ и преповтаря съдържанието на двата доклада на директора на ОДБХ-Плевен. Настоящият състав споделя приетото от Административен съд-Плевен нарушение на процедурата, което е опорочило действията на дисциплинарния съвет и взетите от него решения. Допуснато е съществено нарушение на чл.95, ал.4 от ЗДСл, тъй като ДС съвет разглежда дисциплинарните дела в състав от всички редовни членове на съвета, като при отсъствие на редовен член, както и в случаите, когато срещу него е образувано дисциплинарно дело, органът по назначаването определя кой от резервните членове трябва да го замести. В случая, на проведените три заседания на 03.10.2024г. и 18.10.2024г. са участвали и взели решенията председателят му д-р И. Генчев, редовен член С. Кондова и резервен член д-р М. Поюжина, без в преписката да са налични заповеди на органа по назначаването, с които той да определи кой от двамата резервни членове да замести редовния, нито такива заповеди са цитирани в протоколите от заседанията. Споделими са изводите на съда и по отношение липсата в заповедта на конкретни нарушения на служебната дисциплина и във връзка с кои задължения е налице неизпълнение от страна на държавния служител. От документите по делото може да се направи предполжение, че като неизпълнени задължения се приемат липсата на започната процедура по заявлението на Северняшко пиле ЕООД от 09.08.2024г. до 16.09.2024г.; неиздаването на АУАН и акт за възбрана при проверката на 15.08.2024г. с оглед констатациите, че в нерегистриран обект се отглеждат птици, представляващо неупражняване на контрол върху отдел ЗЖ; неупражнен контрол при издаване на акт за възбрана на 18.09.2024г., издаден на дружество, което вече не извършва дейност в обекта, с което е нарушила вменените по длъжностна характеристика и законодателство права и задължения. В оспорения административен акт обаче липсва описание на действия и/или бездействия на служителя, конкретизирани по време и място на осъществяване, които органът е квалифицирал като неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл. Изводът на съда, че при издаването на заповедта не са индивидуализирани и задължителни правила за поведение, нарушаването на които да води до обосновано ангажиране на дисциплинарната отговорност, е правилен. В становището на ДС, възприето от ДНО, също липсват конкретни разпоредби на длъжностната характеристика на служителката, които да се сочат за нарушени. Посочено е, че при съмнение и констатиране на заразна болест, служителят незабавно отива на място, оказва методическа и организационна помощ за уточняване на диагнозата, извършва епизоотично проучване и налага възбрана, незабавно уведомява БАБХ, като изпраща протокол от проучването (съставляващо т.11 от раздел 5 Преки задължения). По делото не са налице данни в нерегистрирания обект да е имало заразни и паразитни болести, спрямо които служителят да не е предприела съответните действия. Предвид изложеното, правилно съдът достига до извод, че са налице основанията за незаконосъобразност на оспорената заповед по чл.146, т.2 и т.3 от АПК съставляват самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Изводът на съда, че заповедта противоречи и на материалния закон, също е правилен. В оспорения административен акт не са посочени конкретни действия и бездействия на З. А., като дисциплинарното наказание е наложено без да са налице основанията за възникване на дисциплинарна отговорност, предвидени в чл.89, ал.2 от ЗДСл. Настоящият състав споделя и изводите на решаващия съд, че дисциплинарните нарушения, вменени на З. А. с оспорената заповед, не са доказани, като изложените в тази връзка мотиви се споделят изцяло от настоящата инстанция, която препраща към тях по реда на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. В допълнение следва да се посочи, че дисциплинарно наказващият орган не изпълнява задължението си по чл. 91, ал. 1 ЗДСл при определяне вида и размера на наложеното дисциплинарно наказание да обоснове преценката си с оглед тежестта на нарушението, настъпилите от него последици за държавната служба и цялостното служебно поведение на държавния служител. Описаните в оспорената заповед факти сочат на поведение на служителя, което представлява неизпълнение на служебни задължения, съставляващо дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл. От наказващия орган не се коментират тежестта на допуснатите нарушения, нито възникналите от тях евентуални негативни последици за службата или гражданите. В заповедта единствено е констатирано, че нарушенията са извършени от служителя при ясно съзнаване на тяхното значение и свойствата им, както и на следващите се за държавната служба негативни последици, без да се обоснове този извод и без да са налице доказателства по делото в тази насока. Липсата на изложени съображения от издателя на заповедта по тези въпроси обуславя извод за немотивираност на заповедта, тъй като не е осъществена персонална преценка на цялостното поведение на конкретния служител. Не се установява същият по време на изпълнение на служебните си задължения в ОДБХ - Плевен до датата на издаване на заповедта да е наказван, а атестационните му оценки са високи и сочат на изпълнение на длъжността, надвишаващо и отговарящо на изискванията. В случая само е определен видът на дисциплинарното наказание, без да са обсъдени обстоятелствата по чл. 91, ал. 1 ЗДСл, с което е нарушена императивна норма на закона. Допуснатите съществени пороци във формата поради отсъствието на мотиви, обосноваващи налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание обуславят извод за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК на оспорения административния акт, съставляващо самостоятелно основание за неговата отмяна. Ето защо, като достига до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и отменя същата, съдът постановява решението си в съответствие с материалния закон. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото се явява основателно искането на ответника З. А. за присъждане на направените разноски в касационното производство, които Българска агенция по безопасност на храните следва да бъде осъдена да заплати в размер на 1000 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение съобразно договор за правна защита от 07.07.2025 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо и второ АПК, Върховният административен съд, второ отделение,