Решение № 9295 от 24.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1823/2013 г.

Решение № 9295 от 24.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1823/2013 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на областния управител на област Пловдив, в качеството си на административен орган против решение № 2339/29.10.2012 г. по адм. д. № 1092/2009 г. по описа на Административен съд- Пловдив. Иска отмяна на решението като неправилно и постановено в нарушение на материалния разпоредби. Макар да липсва изричен текст по АПК, който да е съответен на чл. 212 от ГПК счита, че данъчната декларация представлява "извънсъдебно признание" относно съдържащите се в нея факти и обстоятелства и като частен документ, подписан от главния секретар на областната администрация подлежи на "косвен контрол" по чл. 212 от ГПК. Претендира разноски. Ответната страна Община Стамболийски иска оставяне на решението в сила и развива съображения: Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 2055/2.12.2011 г. по адм. д. № 1092/2009 г. по описа на АС-Пловдив е прогласена нищожността на АЗД № 1/31.03.2009 г. за установяване на задължение за такси битови отпадъци в размер на 38 274, 52 лв. и лихви от 9 015, 52 лв. издаден от началник "МДТ" при община Стамболийски. Решението е влязло в сила. Върховният административен съд е бил сезиран с молба от страна на областния управител на Пловдивска област (жалбоподател срещу акта за установяване на задължение по декларация), наречена "касационна жалба" с искане за допълване на постановеното първоинстанционно решение. По тази молба е образувано адм. д. № 1453/2012 г. по описа на ВАС, VI отд. Молителят твърди, че още в първото по делото заседание е заведен инцидентен установителен иск по чл. 212 от ГПК, по съдът не се произнесъл. Поискано е изменение на решението в частта относно разноските. С определение от о. с. з. на 10.05.2012 г. по адм. д. № 1453/2012 г. Върховният административен съд, VI отделение, е прекратил касационното производство и върнал делото на Административен съд- Пловдив за да се произнесе по молба за допълване на съдебно решение С решение № 2339/29.10.2012 г. първоинстанционният съд е отхвърлил молбата за допълване на решението относно инцидентния установителен иск по чл. 212 от ГПК, тъй като искът бил недопустим. По отношение на молбата за изменение на решението относно разноските приел, че такива са присъдени в размер от 350 лева и няма основание да се изчисляват съобразно материалния интерес по чл. 161 от ДОПК. Решението е правилно като резултат в частта, в която е отхвърлена молбата за допълване на съдебно решение, но не по изложените от съда съображения: От съдебния протокол на първото проведено съдебно заседание по делото на 8.06.2010 г. е видно, че такъв инцидентен установителен иск по чл. 212 от ГПК не е предявяван. Съгласно тази разпоредба в първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да поиска съдът да се произнесе в решението си и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото. Предявяването на иск става при спазване правилата на чл. 127 и чл. 128 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК с искова молба, тъй като Административнопроцесуалният кодекс не съдържа разпоредби относно редовно упражняване на иск. Такава искова молба няма, следователно съдът не е сезиран с инцидентен иск, постановил е съдебен акт по цялото оспорване и молбата за допълване на решение е неоснователна. Като краен резултат отхвърлителното решение е правилно. Мотивите на съда обаче са неправилни. Съдът приема, че сезиран с такъв иск по чл. 212 от ГПК, но развива съображения, че не е допустим в съдебното административно производство по АПК. В производството по допълване на решение по чл. 176 от АПК, което започва по почин на съда или с молба за допълване, съдът проверява дали е налице непълнота на съдебното решение и ако прецени, че се е произнесъл по цялото оспорване отхвърля молбата. Ако обаче приеме, че е пропуснал да се произнесе по целия предмет на спор ( както съдът посочва в този случай), дължи произнасяне по допустимостта на иска или по неговата основателност. След като съдът намира, че производството по чл. 176 от АПК е допустимо поради непълнота на постановения съдебен акт, но инцидентният иск е недопустим, съдът е следвало да остави без разглеждане иска, а не да отхвърля молбата за допълване като неоснователна. Настоящата инстанция обаче намира, че непълнота няма, защото съдът не е бил сезиран с иск. Административният съд и не може да бъде сезиран от страна на административен орган, какъвто е областния управител, с такъв инцидентен иск, защото принципно административният съд не разрешава спорове между административни органи. Правилно е решението в частта, в която е отхвърлена молбата за изменение на решението в частта относно разноските. С влязло в сила решение в производство по чл. 145 от АПК е прието, че актът за установяване на задължение за местни такси е издаден от кмета на община Стамболийски, а към м. март 2009 г. компетентен административен орган са служителите на общинската администрация, които имат правата и задълженията на органи по приходите по реда на ДОПК. С тези мотиви е прогласена нищожност на административния акт на кмета на община Стамболийски поради материална некомпетентност. След като съдебното производство е по реда на АПК, съдът не е имал основание да приложи чл. 161 от ДОПК и да присъди разноски като юрисконсултско възнаграждение съобразно материалния интерес. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение