Решение № 684 от 23.1.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция по заетостта, чрез юрисконсулт Я. Костов, против решение 3012/04.05.2021 г., постановено по адм. дело 948/2022 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която е уважена исковата претенция на СИС ИНДУСТРИЙС ООД и е осъдена Агенция по заетостта да му заплати сума в размер на 262 926,74 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в размер на 5538,83 лева. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Ответната страна СИС ИНДУСТРИЙС ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адвокат Д. Енчев, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на разноски, съгласно представен списък на същите. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Не са налице отменителни касационни основания. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на оспорената част от решението на наведените касационни основания, намира касационната жалба за допустима. Производството пред административния съд е образувано по искова молба на СИС ИНДУСТРИЙС ООД против Агенция по заетостта за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 262 926,74 лева, вследствие отмяната на на Писмо рег. 2116-00-32#4/27.04.2016 г., издадено от Главен директор на ГД ЕФМП при Агенция по заетостта. По съществото си посоченото писмо съдържа искане за възстановяване на изплатени средства по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с бенефициент ищеца, издаден от главния директор на ГД ЕФМП при Агенция по заетостта, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва за забава в размер на 5039,83 лева от деня на забавата - 31.07.2020 г. до датата на подаване на исковата молба. С обжалваното решение съдът е уважил исковата претенция за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, като е приел, че са налице всички елементи на фактическия състав на ЗОДОВ за уважаване на исковата претенция. От фактическа страна съдът е приел, че между Агенцията и СИС ИНДУСТРИЙС ООД е бил сключен Договор за безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект Ефективно бъдеще, в който допустимите разходи за изпълнение на Проекта възлизат на 466 983,20 лева, като предоставяната от Договарящия орган безвъзмездна финансова помощ възлиза на 70% от общите приемливи разходи и безвъзмездната финансова помощ не може да надхвърля 326 888,24 лева. С Писмо рег. 2116-0032-#2 от 25.03.2016 г., Главен директор на ГД ЕФМП-ръководител ДО при Агенция по заетостта уведомил ищеца, че следва да възстанови средства в размер на 251 919,96 лева. Против това писмо било депозирано възражение, което обаче било отхвърлено с Писмо рег. 2116-00-32#4/27.04.2016 г. на Договарящия орган на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2007-2013 към Агенция по заетостта. Поради това се стигнало до възстановяване на сумите, като искането на СИС ИНДУСТРИЙС ООД това да става на разсрочено плащане било уважено. Ищецът е оспорил Писмо рег. 2116-00-32#4/27.04.2016 г., издадено от Главен директор на ГД ЕФМП при Агенция по заетостта и актът бил отменен от съда. За изясняване на обстоятелствата по делото, съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза. Въз основа на така установеното, АССГ е приел, че исковата молба в частта ѝ относно претендираните 262 926,74 лева, ведно със законната лихва е основателна. Посочено е, че в процесния случай са налице всички предпоставки за уважаване на исковата претенция налице е отменен акт Писмо рег. 2116-00-32#4/27.04.2016 г., издадено от Главен директор на ГД ЕФМП при Агенция по заетостта, настъпила вреда върнатите пари, както и причинно-следствената връзка между акта и настъпилата вреда. По отношение на претендираните 5039,83 лева като мораторна лихва за забава, съдът е приел, че исковата молба е неоснователна, поради и което я отхвърлил. В тази си част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Така постановеното решение е правилно. Административният съд е изложил правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица. В случая, както правилно е приел решаващият съд, безспорно е установено наличието на всички предпоставки за основателност на исковата молба на СИС ИНДУСТРИЙС ООД в частта на претендираната главница. Писмо рег. 2116-00-32#4/27.04.2016 г., издадено от Главен директор на ГД ЕФМП при Агенция по заетостта е отменено при повторно разглеждане на делото с решение 1944/21.03.2019 г., постановено по адм. дело 6601/2018 г. по описа на АССГ, оставено в сила с решение 10590/31.07.2020 г. по адм. дело 7733/2019 г. по описа на ВАС, поради и което правилно е прието от административния съд наличието на незаконосъобразен административен акт, издаден от държавния орган, и отменен от съда. Въз основа на събраните доказателства, както и от заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, действително е установено, че ищецът е понесъл вреда от горепосоченото писмо, изразяваща се във възстановяване на сума в размер на 262 926,74 лева, която вреда безспорно е следствие от отмененото писмо. Първоинстанционният съд е посочил, че разходите за възстановяване на неоснователно заплатени суми и издаденото Писмо са типични и присъщи и безспорно са пряка и непосредствена последица от издаване на отмененото Писмо рег. 2116-00-32#4/27.04.2016 г., издадено от Главен директор на ГД ЕФМП при Агенция по заетостта, и ако това Писмо не е било издавано, то СИС ИНДУСТРИЙС ООД не би превело горепосочената сума и съответно не би претърпяло имуществени вреди. Обосновано административният съд е уважил исковата претенция на СИС ИНДУСТРИЙС ООД за присъждане на имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба. Както правилно първоинстанционният съд е посочил, издаденото Писмо рег. 2116-00-32#4/27.04.2016 г., издадено от Главен директор на ГД ЕФМП при Агенция по заетостта и заплатените от СИС ИНДУСТРИЙС ООД суми се намират в отношение на обуславяща причина и следствие ако не бе издадено писмото, нямаше да бъде одобрен Погасителен план за разсрочено плащане и ищецът не би възстановил сумата в размер на 262 926,74 лева. Както е посочено - издаването на акта и заплащането на сумите от ищеца не прекъсва причинно-следствената връзка между незаконосъобразния акт на държавния орган и претърпяната вреда. Писмото е единственото фактическо основание за извършване на разходите за възстановяване на сумите. Следва да се посочи, че разпоредбите на специалния закон - Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, не съдържа разпоредби, които да уреждат реда за възстановяване на средства на бенефициента след отменена финансова корекция. Законът урежда реда за администриране на нередности при усвояването на безвъзмездната финансова помощ от съответните бенефициенти, както и извършването на финансовата корекция при липса на доброволно плащане. Същият този закон не урежда правата на бенефициентите след отмяна на финансова корекция, още по-малко когато тя не е извършена с формален акт, а с писма от управляващия орган. Поради това, при липсата на норми в специалния закон, следва да се приложи общият ред за обезщетение на лицата след отмяна на незаконосъобразен административен акт, издаден по реда на ЗУСЕФСУ. Поради това, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с приложимия закон и съдебното решение следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на адвокатско възнаграждение. Същите са заявени в размер на 15 600 лева, съгласно представени Договор за правна защита и съдействие от 23.11.2022 г., Фактура 51/05.12.2022 г., както и платежно нареждане за кредитен превод от 07.12.2022 г. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от страна на ответника е неоснователно. Заплатеният адвокатски хонорар е в минимален размер по чл. 7, ал 2, т. 5 от Наредба 1 за адвокатските възнаграждения. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, състав на трето отделение,