Решение № 2494 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10102/2016 г.

Решение № 2494 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10102/2016 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. С. Н. срещу решение № 77/01.07.2016 г., постановено по адм. д. 56/2016 г. по описа на Административен съд-К. (АС Кърджали). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено ново, с което да бъде отменена оспорената заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът - директор на ОД на МВР-К., редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 77/01.07.2016 г., постановено по адм. д. 56/2016 г. по описа на Административен съд-К. е отхвърлена жалбата на Е. С. Н. против Заповед № рег. № 292з-171/04.02.2016 г. на директора на ОД на МВР-К., издадена на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 6, пр. 3 и чл. 204, т. 3 от чл. 197, ал. 1, т. 2, и чл. 204, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), с която му е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца, за това, че за времето от 03:26 часа до 04:09 часа на 23.09.2015 г. е спал на предната седалка на служебния автомобил, преустановявайки изпълнението на служебните си задължения, свързани с контрол по безопасност на движението. Административният съд е приел за установено, че оспорена пред него заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията на материалния и процесуалния закон. Така постановеното съдебно решение е правилно. Касационната жалба е подробна и обстоятелствена, но на практика в нея липсват същински касационни оплаквания, а се съдържат само доводи, които са насочени против оспорената пред АС-К., по които в първоинстанционното решение са изложени задълбочени мотиви. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон настоящата инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. В съответствие със събраните по делото доказателства административният съд е установил фактическата обстановка по спора и е достигнал до правилни правни изводи. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия. Нарушението, за което е наложено дисциплинарното наказание е конкретизирано по време и място и правилно е прието за установено по категоричен начин от всички събрани по делото доказателства, включително и с допуснатата и приета съдебна експертиза Неоснователно е възражението, че липсват доказателства, че Е. Н. е спал по време на наряда. Изводите на решаващият съд за това, че състоянието на жалбоподателя, установено от събраните по делото доказателства, е такова, че го възпрепятства да извършва контрол на безопасността на движението, включително и работа с технически средства за отчитане на скоростта, е напълно обоснован. В този смисъл аргументите, че не е сигурно дали Е. Н. е спал не могат да обосноват различен от направения извод, че е изпълнявал служебните си задължения за точно определен период от време, за което му е и наложено дисциплинарното наказание. На основание чл. 220 от АПК касационната инстанция следва да извърши проверка за спазването на материалния закон според установените от първата инстанция факти. В случая фактическата обстановка по спора е установена при правилно разпределение на доказателствената тежест и въз основа на правилен анализ на всички събрани по делото доказателства, поради което съдебното решение е обосновано. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е обосновал извод за законосъобразност на оспорената пред него заповед, издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма и процедура. Правилно е прието, че не са допуснати и нарушения на процедурата по издаването на заповедта, по отношение на която първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, като същите се възприемат и от настоящата инстанция. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон, следва да бъде оставено в сила. Ответната страна не е направила разноски, не е представлявана от юрисконсулт и не претендира разноски, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение