Решение № 9472 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1981/2014 г.

Решение № 9472 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1981/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Съвета на първичното научно звено на отдел "Технология и екология на фуражните култури" в Института по фуражите култури, гр. Плевен, ул. "Ген. Владимир Вазов" № 89 срещу решение № 754 от 30.12.2013 г. на Административен съд, гр. Плевен, постановено по административно дело № 790/2013 г.

С обжалваното решение съдът отменил решение по протокол № 22 от 5.07.2013 г. на разширен състав на първично научно звено на отдел "Технология и екология на фуражните култури" в Института по фуражните култури, обективирано в писмо, изх. № 174 от 16.07.2013 г., върнал преписката на директора на института за продължаване на производството, осъдил института да заплати 210,00 лв. разноски по делото.

Касационният жалбоподател - Съветът на първичното научно звено на отдел "Технология и екология на фуражните култури" в Института по фуражните култури, счита обжалваното решение за недопустимо. Съдът се произнесъл при нередовност на оспорването, тъй като в искането липсва конкретизация на оспорения акт, по смисъла на чл. 150, ал. 1, т. 7 АПК. Посоченото писмо е уведомителен акт на директора на Института по фуражните култури, който няма компетентност да направи властническо волеизявление на първичното научно звено по смисъла на чл. 39, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за развитие на академичния състав в Република България (ППЗРАСРБ).

Алтернативно поддържа доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че наличието на специален административен ред за контрол от министъра на образованието и науката по чл. 31, ал. 2 на Закона за Развитие на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) прави неприложими чл. 91 и 99 АПК. В нарушение на чл. 39, ал. 1 ППЗРАСРБ и чл. 69, ал. 2 Правилника за прилагане на Закона за развитие на академичния състав в Република България в Селскостопанска академия (ППЗРАСРБССА), съдът приел, че решенията на първичното научно звено трябва да бъдат взети от неговия разширен състав. Неправилен счита извода на съда за незаконосъобразност на протокол № 22 от 5.07.2013 г. поради противоречие на чл. 66, ал. 3 ППЗРАСРБССА с чл. 12, ал. 4 ЗРАСРБ. Съдът не отчел, че в случая е налице неуредена от закона хипотеза, т. е. празнота, поради което и с оглед на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове приложение намират чл. 12, ал. 4, чл. 24, ал. 1, т. 3, чл. 29, ал. 1, т. 3 ЗРАСРБ. Незаконосъобразен - в противоречие с чл. 37 и 39 ППЗРАСРБССА, счита извода на съда, че констатираните в обжалвания акт плагиатство, нарушение на съавторство и повторение на материали от хабилитационния труд за заемане на академична длъжност "професор" са неотносими към преценката на първичното научно звено за готовност за защита на дисертационния труд пред научно жури. Сочи, че липсата на такава оценка би възпрепятствала следващия етап от процедурата.

Моли съда да обезсили, респективно да отмени обжалваното решение. Представя писмо, изх. № 18-91 от 17.03.2014 г. на министъра на образованието и науката до председателя на Селскостопанската академия, в което е изразено принципното му становище по Закона за развитие на академичния състав в Република България. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Камелия Донкова, Адвокатска колегия, гр. Плевен.

Ответникът по касационната жалба - Тодор Симеонов Кертиков, счита същата за неоснователна. Обжалваното решение е допустимо. Съдът правилно приел, че жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е процесуално допустима. Правилно съдът приел, че е налице индивидуален административен акт - решение на първичното научно звено в Института по фуражните култури, който препятства придобиването от Кертиков на научна степен "доктор". Съдът правилно приел, че първичното научно звено не е имало право да преразглежда взетото по съответния ред свое решение по протокол № 19 от 19.03.2013 г. Правилно съдът преценил и законосъобразността на акта с оглед на чл. 142, ал. 2 АПК и установил липса на правно основание за неговото приемане. Правилен счита и извода на съда, че не е налице непълнота на закона, която да бъде запълнена чрез прилагане по аналогия на правни норми. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Пенка Константинова, Адвокатска колегия, гр. Плевен.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилен е извода на съда, че решението на първичното научно звено има характер на индивидуален административен акт, който възпрепятства придобиването на научна степен от ответника. Законосъобразен е и изводът на съда, че първичното звено не е имало право да преразглежда собственото си решение, както и че приложима е нормата в редакция от 8.11.2012 г. Съдът правилно изтълкувал и приложил разпоредбите на чл. 29, ал. 1, т. 3 ЗРАСРБ във вр. с чл. 60, ал. 1, т. 3 и чл. 92, ал. 1, т. 3 ППЗРАСРБ.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. Тодор Симеонов Кертиков притежава образователна и научна степен "доктор" и научно звание "старши научен сътрудник I степен" по смисъла на чл. 13 от Закона за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ отм.) във вр. с § 1, ал. 2 и 3, т. 3 ЗРАСРБ, в съответствие с които заема академична длъжност "професор" в Института по фуражните култури, отдел "Технология и екология на фуражите".

1. На 4.02.2013 г., с доклад вх. № 34, Кертиков подал до директора на Института по фуражните култури за обсъждане дисертационен труд за присъждане на научна степен "доктор на науките" по научна специалност "Растениевъдство", шифър 4.01.14, на тема "Двуоткосно прибиране на зимуващ фуражен грах (Pisum sativum L., ssp. Arvense)".

1. На 18.02.2013 г. директорът на института издал заповед № 10, с която разпоредил провеждане на 19.03.2013 г. на разширено заседание на първичното научно звено (отдела) за обсъждане на представения дисертационен труд за разкриване на процедура за присъждане на научна степен "доктор на науките" и предложение за избор на научно жури.

1. На 19.03.2013 г. било проведено разширено заседание на първичното научно звено - отдел "Технология и екология на фуражните култури":

а) с дневен ред: 1. Обсъждане на готовността за защита на дисертационен труд на тема: "Двуоткосно прибиране на зимуващ фуражен грах (Pisum sativum L., ssp. Arvense)" с автор проф. д-р Тодор Кертиков; 2. Предложение за научно жури.

б) на заседанието присъствали десет от общо дванадесет членове на първичното научно звено;

в) с девет гласа "за" и един "против" първичното научно звено решило:

да бъде разкрита процедура по защита на дисертация на тема "Двуоткосно прибиране на зимуващ фуражен грах (Pisum sativum L., ssp. Arvense)" с автор проф. д-р Тодор Кертиков;

да се предложи на научния съвет на Института за фуражните култури определения състав на научното жури.

г) за заседанието бил изготвен протокол № 19.

1. На 29.03.2013 г. Кертиков подал заявление до директора на Института по фуражните култури за откриване на процедура за защита на дисертационен труд на тема "Двуоткосно прибиране на зимуващ фуражен грах (Pisum sativum L., ssp. Arvense)"за придобиване на научна степен "доктор на науките".

1. На 1.04.2013 г. ръководителят на отдел "Технология и екология на фуражните култури", доц. д-р Иван Пачев, сезирал председателя на научния съвет на института с искане да бъде разкрита процедура за защита на дисертационния труд на проф. д-р Кертиков.

1. На 3.04.2013 г. директорът на Института по фуражните култури издал заповед № ОЗ-14, с която поради неизпълнение на негова заповед № ОЗ-14 от 19.04.2011 г. и писмо на Селскостопанската академия, вх. № 23 от 22.01.2013 г., "довело до невъзможен достъп за членовете на първичното научно звено" "до хабилитационния труд на проф. Кертиков и съпоставянето му с разглежданата дисертация за по-голяма обективност при изразяване на съответните становища по дисертацията" наредил провеждането на заседание на първичното научно звено, на което да "се съпостави разделът "Изследване възможностите за двукратно прибиране на зимуващ фуражен грах" от хабилитационния труд с дисертацията и се отговори на въпроса има ли дублиране на таблици и текст от хабилитационния труд за присъждане на научно звание ст. н. сътр. I ст. (професор) на Т. Кертиков с тези от дисертацията на проф. Кертиков, колко и до каква степен и в допустими граници ли са."

1. На 30.04.2013 г. било проведено заседание "на отдел "Технология и екология на фуражните култури":

а) с дневен ред:

Обсъждане на процедурата относно дисертация на тема "Двуоткосно прибиране на зимуващ фуражен грах (Pisum sativum L., ssp. Arvense)", представена от проф. д-р Тодор Кертиков за присъждане на научна степен "доктор на науките", съгласно заповед № ОЗ-14 от 3.04.2013 г. на директора на Института по фуражните култури.

б) на заседанието присъствали пет от шестимата членове на отдела;

в) след обсъждане били приети следните решения:

1. Съгласно заповед № ОЗ-14 от 3.04.2014 г. членовете на отдел "Технология и екология на фуражните култури" констатират дублиране на материали от хабилитационния труд (текст, таблици, фигури и изводи) на проф. д-р Кертиков и кандидат дисертационния труд на проф. д-р Кертиков, което дублиране съставлява над 50%.

1. Констатираното дублиране на материалите в двата труда е в нарушение на чл. 66, ал. 3 и чл. 92, ал. 1, т. 3 ППЗРАСРБ.

1. Във връзка с изискванията на чл. 69, ал. 2 ППЗРАСРБ първичното научно звено констатира липса на годност за защита на дисертацията пред научно жури и препоръчва на кандидата да преработи дисертационния си труд.

г) решенията се взети с пет гласа "за" и нула - "против";

д) за заседанието е съставен протокол № 21 от 30.04.2013 г.

1. На 10.06.2013 г. директорът на Института по фуражните култури издал заповед № ОЗ-29, с която наредил първичното научно звено на отдел "Технология и екология на фуражните култури" да даде до 10.07.2013 г. отговор на въпроса: "Достоверни ли са констатациите, отразени в протокол № 21/30.04.2013 г., които са в противоречие с изискванията на чл. 66 (3) и чл. 92 (3) от ППЗРАСРБ при ССА, а именно:

преповтаряне на таблици и текст от хабилитационния труд "Проучвания върху агрономическите аспекти при фуражния грах и фий" за присъждане на научно звание ст. н. сътр. I ст. (професор) на Т. Кертиков в дисертационния труд "Двуоткосно прибиране на зимуващ фуражен грах (Pisum sativum L., ssp. Arvense)" за присъждане на научна степен "доктор на науките" от проф. Тодор Кертиков;

използвани в дисертационния труд публикации от хабилитационния труд;

използвани в дисертационния труд публикации от конкурси за предходни академични длъжности на проф. д-р Тодор Кертиков;

взаимствани пасажи и страници от дисертационните трудове на д-р Валентин Косев и на д-р Наталия Георгиева. "

1. На 24.06.2013 г. директорът на Института по фуражните култури издал заповед № ОЗ-32, с която наредил на 5.07.2013 г. да се проведе заседание на първичното научно звено - отдел "Технология и екология на фуражните култури" в разширен състав за "потвърждаване или отхвърляне на решението и констатациите по изпълнение на изискванията на ППЗРАСРБ при ССА при разглеждане на дисертационен труд на тема "Двуоткосно прибиране на зимуващ фуражен грах (Pisum sativum L., ssp. Arvense)" за присъждане на научна степен "доктор на науките" от проф. Тодор Кертиков (протокол № 21/30.04.2013 г).

1. На 5.07.2013 г. "разширен състав на отдел "Технология е екология на фуражните култури" провел заседание:

а) с дневен ред:

1. потвърждаване или отхвърляне на решението и констатациите по изпълнение на изискванията на ППЗРАСРБ при ССА при разглеждане на дисертационен труд на тема "Двуоткосно прибиране на зимуващ фуражен грах (Pisum sativum L., ssp. Arvense)" за присъждане на научна степен "доктор на науките" от проф. Тодор Кертиков (протокол № 21/30.04.2013 г.)

1. Други.

б) на заседанието присъствали седем от дванадесетте членове на разширения състав на първичното научно звено;

в) участващите в заседанието констатирали пет нарушения:

1. Плагиатство на седем страници от дисертационния труд за присъждане на образователна и научна степен "доктор" на доц. д-р Наталия Георгиева;

1. Плагиатство на седем страници от дисертационния труд за присъждане на образователна и научна степен "доктор" на доц. д-р Валентин Косев;

1. Повторение на материали от хабилитационния труд (текст, таблици, фигури, изводи и публикации) на проф. д-р Кертиков в неговия дисертационен труд, което дублиране съставлява над 50%.

1. Повторение на девет публикации от представените общо петнадесет публикации, свързани с дисертацията, с публикации от хабилитационния труд

1. Към останалите шест публикации, свързани с дисертацията, е извършено нарушение чрез незачитане на съавторство на колега, участвал в извеждането на експериментите, на основата, на които са написани съответните статии. Въпросът е поставен за разглеждане от етичната комисия към Селскостопанската академия.

г) взето било следното решение:

"Във връзка с констатирани нарушения в дисертационния труд на тема "Двуоткосно прибиране на зимуващ фуражен грах (Pisum sativum L., ssp. Arvense)" за присъждане на научна степен "доктор на науките" на проф. Т. Кертиков, които са в нарушение на чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗРАСРБ, чл. 60, ал. 1, т. 3 от Правилника за прилагане на ЗРАСРБ, чл. 66, ал. 3 и чл. 92, ал. 1, т. 3 от правилника за прилагане на ЗРАСРБ в ССА и съгласно изискванията на чл. 62, ал. 2 от Правилника за приложение на ЗРАСРБ, първичното научно звено констатира липса на готовност за защита на дисертацията пред научно жури и препоръчва на кандидата да преработи дисертационния си труд. "

д) решението е взето със седем гласа "за" и нула - "против".

е) за заседанието е изготвен протокол, на който не е поставена дата.

1. На 16.07.2013 г., директорът на института издал писмо, изх. № 174, адресирано до Тодор Кертиков, в което са посочени констатираните от първичното научно звено нарушения и решение.

1. В хода на съдебното производство били разпитани свидетелите Атанас Петров Кирилов, Иван Дянков Пачев и Наталия Георгиева Анастасова, които дават показания досежно хабилитационния и дисертационния труд на проф. Кертиков и наличието на хабилитационния труд в пакета, представени на научното звено документи.

При така установените по делото факти съдът приел от правна страна, че предмет на оспорване е решението на Съвета на първичното научно звено, не уведомителното писмо на директора на института. Първичното научно звено е орган на научната организация и с оглед на чл. 32 ЗРАСРБ актовете му подлежат на обжалване, когато засягат права и интереси на адресата. Приел, че за Кертиков е налице правен интерес от оспорване на решението като жалбата е подадена в срок.

Приел, че предвиденият в чл. 30 и 31 ЗРАСРБ специален административен контрол прави неприложим общия контрол по административен ред, уреден в Административнопроцесуалния кодекс. Приел, че при актове, издадени по реда на Закона за развитие на академичния състав в Република България не е приложим чл. 91 АПК, ако съответният орган не е сезиран от министъра на образованието и науката. Приел, че не е налице възможност органът, пред когото продължава процедурата, да отменя или изменя акта на предходния орган - може само да вземе различно решение, поради което първичното научно звено няма горестоящ орган по смисъла на чл. 91 и 99 АПК. По тази причина и производството по чл. 99 АПК е неприложимо. Приел, че дори и да е имал право на възобновяване на производството първичното научно звено е пропуснало срока по чл. 102, ал. 1 АПК по отношение на чл. 99, т. 1 АПК, а другите точки на чл. 99 АПК са неприложими.

Приел, че решението противоречи и на материалния закон, тъй като преценката на акта се извършва към датата на издаването му - чл. 142, ал. 1 АПК. Към датата на вземане на решението по протокол № 19 - 19.03.2013 г., е била в сила редакция на чл. 66, ал. 3 ППЗРАСРБССА, съгласно която дисертационният труд "не може да повтаря буквално темата и значителна част от съдържанието на представения за придобиване на образователната и научна степен "доктор". Такива твърдения в оспорения акт не се съдържат. Приел, че установеното плагиатство и нарушено съавторство могат да бъдат преценени на следващия етап от процедурата - от научното жури. Приел, че едва редакцията на чл. 66, ал. 3 ППЗРАСРБССА от 25.04.2013 г. съдържа изискване дисертационният труд да не "съдържа публикации, които са били използвани в хабилитационен и/или монографичен труд, както и при конкурси за предходни академични длъжности.

Приел, че решението по протокол № 22 е незаконосъобразно, тъй като чл. 66, ал. 3 ППЗРАСРБССА противоречи на чл. 12, ал. 4 ЗРАСРБ, посочените чл. 29, ал. 1, т. 3 ЗРАСРБ, чл. 60, ал. 1, т. 3 ППЗРАСРБ и чл. 92, ал. 1, т. 3 ППЗРАСРБССА касаят условия и ред за заемане на академична длъжност "професор" и са неотносими към придобиване на научно звание "доктор на науките".

Приел, че липсата на датата на оспорения акт, макар и да е нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК, се установява от доказателствата по делото и не е спорна между страните - 05.07.2013 г. Приел, за съществено нарушение липсата на диспозитив за отмяна на предходното решение по протокол № 19, което с оглед на това е влязъл в сила акт. Приел, че не е налице празнота в закона, тъй като чл. 12 и 29 ЗРАСРБ са ясни и приетото от органа ограничение е недопустимо допълване на закона.

Въз основа на това съдът направил извод, че оспореното решение е прието от компетентен орган, но при липса на надлежно сезиране, при съществени нарушения на производствените правила, в противоречие с материалния закон, поради което го отменил.

Изводът на съда, че оспореният акт е унищожаем е неправилен. Актът е нищожен.

С оглед на доводите на касатора предмет на настоящото съдебно производство е допустимостта на обжалваното съдебно решение и неговата правилност.

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е недопустимо, тъй като съдът се произнесъл по една нередовна жалба - липса на конкретизация на оспорения акт по смисъла на чл. 150, ал. 1, т. 7 АПК, и съответно по законосъобразността на акт, който няма белезите на индивидуален административен и не подлежи на съдебен контрол. Този довод на касатора е неоснователен.

С обжалваното съдебно решение съдът се произнесъл по законосъобразността на решение по протокол № 22 от 05.07.2013 г. на Съвета на разширения състав на първичното научно звено на отдел "Технология и екология на фуражните култури" в Института за фуражните култури. От жалбата, въз основа на която е образувано първоинстанционното съдебно производство е безспорно видно, че именно това решение оспорил Тодор Кертиков като посочил, че то е обективирано в писмо № 174 от 16.07.2013 г. на директора на института. Жалбата ясно означава оспорения акт и не оставя каквото и да било съмнение за предмета на спора. С оглед на това жалбата не е била нередовна и съдът не е следвало да я остава без движение и да дава указания за отстраняване на нередовност, както твърди касаторът.

Именно защото жалбата е била редовна, с определение № 657 от 5.08.2013 г., с което определил предмета на спора и конституирал страните по него, съдът изрично посочил, че предмет на оспорване е решението на Съвета на първичното научно звено - отдел "Технология и екология на фуражните култури". Същият предмет на съдебното производство съдът посочил изрично и в първото по делото съдебно заседание - 23.09.2013 г., в което касаторът бил надлежно представляван. Тъй като доводът за недопустимост на съдебното производство поради оспорване на неподлежащ на съдебен контрол акт - писмото на директора, е бил поддържан от касатора в първоинстанционното съдебно производство, съдът изрично посочил в мотивите на съдебното решение, че предмет на оспорване е решението на Съвета на първичното звено, не уведомителното писмо на директора на института. Касационната инстанция счита за правилен и съответен на доказателствата по делото извода на съда за административния акт, с чието оспорване е бил сезиран. За никакво оспорване на уведомителното писмо не става въпрос, а за оспорване на решението на Съвета на първичното научно звено.

Решението на Съвета на първичното научно звено, както обосновано приел и съдът, е индивидуален административен акт. Той е приет от орган, натоварен по силата на закон - чл. 39 ППЗРАСРБ във вр. § 9, ал. 2 ЗРАСРБ и чл. 69, ал. 2 и 3 ППЗРАСРБССА, да проведе процедура по предварително обсъждане на дисертационния труд и се произнесе по готовността му за защита пред научно жури, т. е. да реши определен материалноправен въпрос и чрез акта си едностранно да предизвика промяна в правната сфера на адресата. Вярно е, че решението на Съвета на първичното научно звено не е завършващ процедурата по придобиване на научната степен "доктор на науките" акт, но производството по придобиване на научна степен е сложен фактически състав, поредица от актове на различни органи на научната организация - § 1, т. 6 ЗРАСРБ. И макар да е част от процедурата по придобиване на научната степен, този акт не е акт по чл. 21, ал. 5 АПК, защото когато обективира решение на Съвета на първичното научно звено за неготовност на дисертационния труд за защита това означава прекратяване на процедурата, а когато обективира решение за готовност на дисертационния труд за защита е основание за преминаване към следващия етап на процедурата, т. е. и в двата случая актът води до пряко засягане на права и законни интереси на лицето, чийто дисертационен труд е предмет на оценка.

С оглед на това и в съответствие с чл. 32, ал. 2 ЗРАСРБ съдът правилно приел, че актът на Съвета на първичното научно звено подлежи на съдебен контрол. Липсва разпоредба, която да изключва от съдебен контрол решенията на Съвета на първичното звено по чл. 39, ал. 3 ППЗРАСРБ, поради което и с оглед на чл. 120, ал. 2 от Конституцията във вр. с чл. 32, ал. 2 ЗРАСРБ това решение подлежи на съдебен контрол тогава, когато засяга права и законни интереси на съответното лице. В случая, решението на първичното научно звено по протокол № 22 засяга права и законни интереси на Тодор Кертиков, тъй като фактически препятства възможността за защита на дисертационния труд - per argumentum a contrario от чл. 39, ал. 3 и 4 ППЗРАСРБ.

Видно от изложеното съдът е бил сезиран с редовна жалба и се произнесъл по законосъобразността на индивидуален административен акт, който засяга права и законни интереси на ответника по касационната жалба, поради което обжалваното съдебно решение е допустимо.

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно. Макар да сочи и трите отменителни основания по чл. 209, т. 3 - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът сочи доводи единствено за порока нарушение на материалния закон.

Първият довод на касатора в подкрепа на твърдяното отменително основание нарушение на материалния закон е за неправилно приложение от съда на чл. 39, ал. 1 ППЗРАСРБ и чл. 69, ал. 2 ППЗРАСРБССА, въз основа на които приел, че решенията на съвета на първичното научно звено трябва да бъдат взети от неговия разширен състав.

Институтът по фуражните култури е научно звено (организация) на Селскостопанската академия по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Закона за Селскостопанската академия във вр. с чл. 15, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1, приложение т. 2.22. С оглед на чл. 12, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Селскостопанската академия, институтът е постоянно структурно звено на академията. Това означава, че Институтът по фуражните култури е постоянно структурно звено по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ППЗРАСРБССА. Съгласно § 1, т. 6 ЗРАСРБ първично звено е катедра във факултет на висше училище или съответна на нея структура в научна организация. Отдел "Технология и екология на фуражните култури" е именно такова първично звено на научна организация.

Съгласно чл. 69, ал. 1 и 2 ППЗРАСРБССА "Процедурата за предварително обсъждане на дисертационния труд включва представяне на труда и на автореферата към него от кандидата пред Съвета на първичното научно звено на ПСЗ" (постоянно структурно звено) и именно "Съветът на първичното научно звено взема решение за готовността за защита на дисертацията пред научното жури". Вярно е, че нито Законът за Селскостопанската академия, нито Законът за развитие на академичния състав в Република България, нито Законът за висшето образование и съответните подзаконови актове по прилагането им дават легална дефиниция на състава на съвета на първичното научно звено. Но с оглед на § 1, т. 6 ЗРАСРБ и в съответствие с целта, заради която съществува съвета на първичното звено - да бъде колективен орган за научно ръководство на това звено, то безспорно е, че състава на съвета на първичното звено ще включва целия научния състав на структурната единица (отдела) на научната организация, а не само нейния щатен състав. Именно поради това и самият директор на института насрочил първото представяне на дисертационния труд в "разширения" състав на първичното звено. Именно поради това и председателят на Селскостопанската академия в писмото си от 20.05.2013 г., изисква "материалите да бъдат разгледани повторно от разширения състав на ПНЗ, провело заседание на 19.03.2013 г.". Именно поради това и самите решения, които са взети на 30.04.2013 г. не са обективирани като решения на съвета на първичното научно звено, а като решения на "членовете на отдела".

Следователно правилно съдът приел, че само и единствено т. нар. "разширен" състав е Съвет на първичното научно звено - отдел "Технология и екология на фуражните култури", по смисъла на чл. 39, ал. 2 ППЗРАСРБ и чл. 69, ал. 2 ППЗРАСРБССА, и е компетентен да се произнесе по готовността на дисертационния труд за защита. Отделът, като първично структурно звено на научния институт, няма компетентността по чл. 39, ал. 3 ППЗРАКРБ, съответно по 69, ал. 2 ППЗРАСРБССА. Такава има неговият съвет.

Касаторът твърди, че съдът неправилно приел неприложимост на чл. 91 и 99 АПК в конкретната хипотеза с оглед на чл. 31, ал. 2 ЗРАСРБ. Този довод на касатора е неоснователен по отношение на чл. 91 АПК и основателен по отношение на чл. 99 АПК. Законодателят е създал в чл. 30 и 31 ЗРАСРБ правна възможност министърът на образованието и науката да бъде сигнализиран или да се самосезира за допуснати нарушения при провеждането на процедура по придобиване на научна степен, както и е установил компетентността му, ако прецени, да спре процедурата. Но министърът не е горестоящ административен орган нито на научния институт, нито на първичното звено, нито на неговия съвет, поради което засегнатото от решението на съвета на първичното научно звено лице може да подаде до министъра само сигнал. Това означава, че то не разполага с правно средство за защита срещу отказа на министъра да упражни правомощията си - аргумент от чл. 124, ал. 2 АПК.

Но не това обстоятелство обосновава невъзможността съветът да преразгледа акта си в условията на чл. 91 АПК. Отзивът, или възможността органът да преразгледа акта си, е правна възможност, която органът има тогава, когато съществува административен ред за оспорване на издадения от него акт. Научният съвет на първичното звено няма горестоящ административен орган, поради което и не е възможно оспорването на решението му по чл. 39, ал. 3 ППЗРАСРБ по административен ред. Това прави невъзможен и отзивът. Органът може, при условията на чл. 156, ал. 1 АПК, ако и когато актът е оспорен по съдебен ред, да го оттегли. Но в случая, решението на съвета от 19.03.2013 г. не е оспорено по съдебен ред и за органа не е била налице възможност да преразгледа акта си в условията на чл. 91 АПК. С оглед на това правилен е изводът на съда, че чл. 91, ал. 1 АПК е неприложим по отношение на оспореното решение от 5.07.2013 г. по протокол № 22. Отделен е въпросът, че и органът не твърди да е приложил чл. 91 АПК.

Що се отнася до възможността органът да възобнови производството на основание чл. 99 АПК, следва да се посочи, че тази възможност за първичното научно звено съществува. Тя не е ограничена от възможността засегнатото лице да сигнализира министъра на образованието и науката, нито от възможността министърът да спре на основание чл. 32, ал. 2 ЗРАСРБ процедурата по защита на дисертационния труд. Спирането на процедурата е правен способ да не продължи провеждането на една процедура, за която министърът е констатирал нарушение и е правно основание за отстраняване на установеното от него нарушение. Така, ако министърът установи, че при вземане на решението по чл. 39, ал. 3 ППЗРАСРБ съветът на първичното научно звено е допуснал нарушение, той би могъл, ако прецени да спре процедурата по присъждане на научна степен и по силата на закона допуснатото нарушение следва да бъде отстранено. Но тази правна възможност не изключва възможността органът сам, при условията на чл. 99 АПК, да отмени акта си. Без да е налице изрична законова разпоредба, която да изключва приложението на чл. 99 АПК в процедурите по присъждане на научна степен и без да са налице нормативно установени факти, които биха направили фактически невъзможно приложението на чл. 99 АПК, не може да се приеме, че органът не би могъл, ако са налице предпоставките на чл. 99 АПК, да възобнови производството и отмени акта си. Двете производства не се намират в условия на алтернативност, а на кумулативност. Органите, които могат да ги проведат са различни, различни са и правните предпоставки, при които могат да бъдат осъществени.

Макар съдът да приел, че чл. 30 и 31 ЗРАСРБ изключват приложението на чл. 99, т. 1 АПК, той алтернативно посочил, че дори и да е приложим чл. 99 АПК в конкретния случай не са налице предпоставките за неговото приложение. Този му извод е правилен. Както обосновано сочи в мотивите си съдът приложима в случая, с оглед на фактите по делото, би могла да бъде единствено евентуално хипотезата на точка 1 на чл. 99 АПК - наличие на съществено нарушение на някое от изискванията за законосъобразност на акта. Факти или поне твърдения за наличие на някоя от другите хипотези на чл. 99 АПК по делото няма. Но чл. 102, ал. 1 АПК установява преклузивен срок за възобновяване на производството на основание чл. 99, т. 1 - три месеца от влизането в сила на акта, който в случая е изтекъл преди датата на приемане на решението по протокол № 22. Решението по протокол № 19 е взето на 19.03.2013 г. Като неоспорено е влязло в сила на 3.04.2013 г. Тримесечният срок, с оглед на чл. 60, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, изтекъл на 03.07.2013 г. Решението по протокол № 22 е взето на 5.07.2013 г. Наличието на преклузивен срок за упражняване на компетентността означава, че правомощието на органа е ограничено във времето и с изтичането на срока, органът престава да има компетентност да се произнесе. Липсата на компетентност, в нейното времево измерение, прави постановения акт нищожен. Съдът е следвало не да приеме акта за незаконосъобразен, а да обяви нищожността му. Впрочем, съдът няколкократно в мотивите си посочва, че органът "не може да се произнася отново", "не може да отменя свой влязъл в сила акт", което безспорно сочи на липса на компетентност.

Тъй като оспорения акт - протокол № 22, е нищожен, то не би могло да се извършва проверка за съобразеността му с материалноправните разпоредби. Нищожният акт е правно нищо и не поражда правни последици, които съдът да трябва да провери дали съответстват на материалния закон. С оглед на това доводите на касатора за неправилно тълкуване и приложение от съда на чл. 37, 39 и 66, ал. 3 ППЗРАСРБССА не следва да бъдат обсъждани. Ирелевантен е и факта, че самият орган не се позовал в акта си на чл. 99, т. 1 АПК. Непосочването на правното основание, на което е издаден един акт, се отразява на неговата унищожаемост, но при наличие на липса на времева компетентност е налице нищожен акт и това обезсмисля проверката за наличие на други пороци. Правното нищо не може да бъде законосъобразно.

Тъй като съдът не обявил нищожността на оспорения акт, а го отменил ката незаконосъобразен, съдебното решение в тази част, като постановено в нарушение на материалния закон, за спазването на който касационната инстанция е длъжна да следи и служебно - чл. 218, ал. 2 АПК, следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна и не се налага установяването на факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. Макар да твърди касационно основание съществени процесуални нарушения касаторът не сочи конкретни такива, а съдът не установи допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения. С оглед на това съдът следва да постанови решение, с което да обяви нищожността на решението на Съвета на първичното звено - отдел "Технология и екология на фуражните култури", взето по протокол № 22 от 5.07.2013 г., с което е констатирана липса на готовност за защита на дисертационен труд "Двуоткосно прибиране на зимуващ фуражен грах (Pisum sativum L., ssp. Arvense)" от проф. д-р Тодор Кертиков и е препоръчано на кандидата да преработи дисертационния труд. В останалата част - с която преписката е върната на директора на Института по фуражните култури за продължаване на процедурата по присъждане на научно звание и в частта за разноските, съдебното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника по касационната жалба искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Института по фуражните култури, юридическото лице, в чиято структура се намира органът - касатор, да заплати на Тодор Симеонов Кертиков направените по делото разноски. Размерът на същите е 200, 00 лв. адвокатско възнаграждение, платено в брой, видно от договор за правна защита и съдействие № 6413 от 28.02.2014 г.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 във вр. чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд