Решение № 4688 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1403/2014 г.

Решение № 4688 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1403/2014 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Христо Петров Станчев от гр. София, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Румен Еленски от същия град, срещу решение № 14888 от 12.11.2013 г. по адм. дело № 10647/2013 г. на Върховния административен съд, шесто отделение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

I. От данните по делото е видно, че:

1. С решение по т. II. 1 на протокол № 1 от 26.01.2005 г. Висшият съдебен съвет на основание чл. 134, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ - обн., ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г., многократно изменян и допълван и окончателно отменен с § 1 към преходните и заключителни разпоредби на сега действащия Закон за съдебната власт, обн., ДВ, бр. 64 от 07.08.2007 г.) е дал разрешение за повдигане на обвинение на Христо Петров Станчев, ръководител на IV Териториално следствено отделение на Столичната следствена служба, поради наличие на достатъчно доказателства за извършено тежко престъпление по чл. 302, т. 1 и 4 във връзка с чл. 301, ал. 3 от Наказателния кодекс, а с решение по т. II.2. на същия протокол Висшият съдебен съвет на основание чл. 140, ал. 2 ЗСВ (отм.) е отстранил Христо Петров Станчев временно от длъжност до приключване на наказателното производство.

1. С присъда № 136 от 01.04.2009 г. по НДОХ № 1916/2005 г. Софийски градски съд, наказателно отделение, 12а състав, е признал подсъдимия Христо Петров Станчев за виновен в това, че в периода 12.02.2004 г. - 29.12.2004 г. в гр. София, като длъжностно лице - IV Териториално следствено отделение на Столичната следствена служба, приел предложение за дар и на 17.12.2004 г. и 29.12.2004 г. получил в дар съответно 1000 лв. и 4500 евро, които не му се следвали, за да упражни влияние при вземане на решения от длъжностни лица - следователи (разследващи органи по сл. дела № 657 и № 743 от 2003 г. по описа на Столична следствена служба) за осуетяване на наказателно преследване срещу лицето С. П. Я., поради което на основание чл. 304б, ал. 1 и чл. 54 от Наказателния кодекс (НК) го осъдил на две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

В тази й част присъдата е била потвърдена с решение № 481 от 20.12.2010 г. по ВНОХД № 763/2010 г. на Софийски апелативен съд, наказателно отделение, 5 състав.

С решение № 178 от 07.07.2011 г. по н. д. № 1096/2011 г. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, е заменил наложеното на Христо Петров Станчев наказание лишаване от свобода с глоба в размер на 3000 (три хиляди) лева, платима в полза на държавата.

1. По делото няма данни кога е било изпълнено това наказание, но на л. 23 от първоинстанционното адм. д. № 10647/2013 г. на ВАС - VI отд. се намира свидетелство за съдимост рег. № 36416 от 01.04.2013 г., с което Софийски районен съд удостоверява, че лицето Христо Петров Станчев не е осъждано, т. е. настъпила е реабилитация по право на Христо Петров Станчев за осъждането му, описано в предходната т. 2 (чл. 86, ал. 1, т. 3 НК).

1. Приемането на дар от административен ръководител на орган или на звено в съдебната система, за да упражни той влияние при вземане на решение от длъжностни лица при същия орган или същото звено на съдебната система, е действие, което накърнява престижа на съдебната власт и едновременно с това е нарушение на Кодекса за етично поведение на българските магистрати - дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 и 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), за което може да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1 ЗСВ след дисциплинарно производство, образувано най-късно на 07.01.2012 г. - арг. чл. 310, ал. 1 и 4 ЗСВ.

Дисциплинарното производство срещу Христо Петров Станчев е било образувано след изтичането на този срок, поради което с решение по т. 66 от протокол № 48 от 05.12.2013 г. Висшият съдебен съвет е прекратил производството по дисциплинарно дело № 18/2013 г.

1. С молба вх. № 11-08-019 от 09.07.2013 г. Христо Петров Станчев е заявил, че наложената му с реш. № 178 от 07.07.2011 г. по н. д. № 1096/2011 г. на ВКС - III н. о. глоба в размер на 3000 лв. е била заплатена от него на 19.09.2011 г. и на 19.09.2012 г. за това му осъждане е настъпила реабилитация по закон (виж по-горе т. 3). Мандатът му не е прекратен с дисциплинарно уволнение и поради това прави искане да бъде възстановен на длъжност следовател в Столична следствена служба и впоследствие да бъде освободен от тази длъжност поради пенсиониране.

1. С решение по т. 15 на протокол № 30 от 24.07.2013 г. Висшият съдебен съвет е оставил без уважение тази молба, като е приел, че в случая не са налице предпоставките по чл. 231 ЗСВ, тъй като при постановена присъда за тежко умишлено престъпление следва да се приеме, че лицето не притежава необходимите нравствени и професионални качества в съответствие с Кодекса за етично поведение на българските магистрати. В решението си Висшият съдебен съвет се е позовал и на съдебна практика на Върховния административен съд по прилагането на чл. 141 от отменения ЗСВ (адм. дело № 5746/2007 г.).

II. С посоченото по-горе решение тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, е отхвърлил жалбата на Христо Петров Станчев срещу този отказ да бъде възстановен на длъжността следовател, от която е бил временно отстранен. За да постанови този резултат, тричленният състав е приел, че:

1. "На основание чл. 231 от ЗСВ съдията, прокурорът или следователят, който е временно отстранен от длъжност, се възстановява и му се заплаща трудовото възнаграждение за периода на отстраняването при наличието на една от двете алтернативно предвидени предпоставки: прекратяване на наказателното производство, освен в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс; постановяване на оправдателна присъда. В разглеждания случай не е налице нито едно от двете материалноправни условия за възстановяване на длъжност "следовател" на жалбоподателя Станчев, който е осъден за извършено престъпление с влязла в сила присъда."

2 "Ирелевантна за прилагането на чл. 231 от ЗСВ е настъпилата по право реабилитация, която не е аргумент в подкрепа на становището относно притежаваните от лицето качества за изпълнение на длъжността "следовател" съгласно изискването на чл. 162, т. 3 от ЗСВ."

1. "Неотносимо към конкретния случай е решението на Върховния административен съд, петчленен състав, по адм. дело № 3470/2011 г., което е постановено по протест за нищожност на позитивно решение на ВСС, с което магистратът е бил възстановен на заеманата длъжност "следовател"."

1. "По тези фактически и правни съображения следва да се приеме, че оспореното решение (на ВСС) е взето от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Не са налице данни за превратно упражнена дискреционна компетентност от ВСС при вземане на решението, което е съответно на целта на Закона за съдебната власт."

III. Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Всички те са основани на следния аргумент:

"В административния процес не следва да се обсъждат морални качества. Той е формално производство и подобен извод, дори да беше доказан, а не просто хипотетично подхвърлен както е в случая, не може да бъде основание, а камо ли единствено, за постановяване на подобно решение. "Лични качества" е субективно понятие и не следва решение на върховен съд, чийто резултат е отстраняване на висококвалифициран и многократно доказал обективните си професионални качества магистрат от длъжност, да се базира на него, вместо на буквата на закона. Още повече, че чл. 162 ЗСВ (на който се е позовал ВСС в оспореното от Станчев решение) определя само и единствено критериите, на които трябва да отговаря новоназначен магистрат (а) в случая следовател Христо Петров Станчев (...) не желае да бъде назначен, а възстановен на длъжност (...) Той нито е осъден на лишаване от свобода, нито му е наложено дисциплинарно наказание освобождаване от длъжност. Ясно е, че след като дисциплинарното производство е прекратено, и то по давност, това (освобождаване от длъжност) няма как да стане. Следователно към настоящия момент Христо Станчев отговаря изцяло на всички императивно поставени условия за заемане на длъжността "следовател". В случая сме изправени пред един както юридически, така и житейски абсурд - Христо Станчев не може да бъде уволнен, но в същото време не е възстановен, следователно не може да изпълнява фактически служебните си задължения."

IV. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано), поради следните съображения:

1. Наказателното производство срещу Христо Петров Станчев е било образувано при действието на Закона за съдебната власт от 1994 г. (сега отменен - виж по-горе т. I. 1. от тези мотиви). По искане на главния прокурор, с посоченото по-горе в т. I. 1. решение Висшият съдебен съвет го е отстранил от длъжност на основание чл. 140, ал. 2 ЗСВ (отм.), а според тази разпоредба "при повдигнато обвинение срещу съдия, прокурор или следовател в случаите на чл. 134, ал. 1 Висшият съдебен съвет го отстранява временно от длъжност до приключване на наказателното производство".

Наказателното производство за престъпление от общ характер приключва:

а) когато влезе в сила актът, с който се постановява:

• прекратяване на някое от основанията по чл. 24, ал. 1 и 3 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), респ. чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК;

• прекратяване на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК;

• прекратяване на основание чл. 334, т. 4 НПК;

б) и когато влезе в сила

• присъда по чл. 303 или присъда по чл. 304 НПК;

• решение по чл. 378, ал. 4 НПК;

• решение по чл. 354, ал. 2 НПК.

Не се спори между страните, че образуваното през 2004 г. наказателно производство срещу Христо Петров Станчев е приключило с решение по чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК, с което наложеното му наказание две години лишаване от свобода за престъпление по чл. 304б НК (известно като търговия с влияние) е било заменено с глоба в размер на 3000 лева.

1. Според чл. 231 от сега действащия ЗСВ (приложим закон в процесния случай) съдия, прокурор или следовател, който е временно отстранен от длъжност, се възстановява и му се заплаща трудовото възнаграждение за периода на отстраняването:

а) при прекратяване на наказателното производство, освен в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 3 НПК, както и

б) при оправдателна присъда.

При приключено с решение по чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК наказателно производство очевидно тези предпоставки (правопораждащи юридически факти) не са налице, поради което за Висшия съдебен съвет не възниква задължение по чл. 231 ЗСВ да възстанови отстранения магистрат на съответната длъжност и да му изплати трудово възнаграждение за периода на отстраняването.

1. Съществените въпроси, които неизбежно възникват в такива случаи, са:

а) дали при приключване на наказателното производство с акт или на основание, различни от посочените в чл. 231 ЗСВ, следва да се счита за възстановен мандатът на магистрат, временно отстранен от длъжност по реда и при условията на чл. 140, ал. 2 ЗСВ (отм.), респ. по реда и при условията на чл. 230, ал. 1 или ал. 2 от сега действащия ЗСВ, който е придобил несменяемост преди отстраняването и който след това не е бил освободен от длъжност, вкл. и поради наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ;

б) а при позитивен отговор на този въпрос - следва ли в такива случаи да бъде издаван изричен акт (напр. на съответния административен ръководител или на ВСС) за заемане на длъжността от временно отстранения от нея магистрат;

в) може ли в такива случаи Висшият съдебен съвет направо (т. е. без изричен акт за заемане на длъжността) да издаде решение за освобождаването на магистрата от длъжност, когато той е направил такова искане;

г) има ли или няма правно значение обстоятелството, че от приключването на наказателното производство до настъпването на реабилитация по право за осъждането му, временно отстраненият от длъжност магистрат не е изразил воля да бъде допуснат да изпълнява задълженията по длъжността, от която е бил отстранен.

В процесния случай тези въпроси не са били поставени за обсъждане с оспорването (жалба вх. № 94-00-729 от 31.07.2013 г. по регистъра на ВСС), на което е даден отговор със сега обсъжданото съдебно решение, защото искането в жалбата е формулирано така: "С решението на ВКС не съм лишен от правото да заемам магистратска длъжност. Тъй като едногодишният срок (по чл. 86, ал. 1, т. 3 НК) е изтекъл отдавна и съм реабилитиран по право, считам, че са налице предпоставките за възстановяването ми на длъжност на основание чл. 231 от ЗСВ, тъй като отговарям изцяло на условията по чл. 162 от същия закон." Т. е. заявеният с жалбата правен спор е единствено по тълкуването и прилагането на чл. 231 ЗСВ. Този правен спор е разрешен от тричленния състав правилно - в процесния случай не са налице предпоставките (правопораждащите юридически факти) по чл. 231 ЗСВ. А за да бъде даден отговор на посочените по-горе съществени въпроси на първо място е необходимо те да са били включени в предмета на делото (арг. чл. 126 АПК) и на второ - да бъде направен извод, че е налице неуреден от ЗСВ случай по смисъла на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове и да се посочи разпоредбата, която се отнася до подобни случаи и затова следва да бъдат приложена, ако това отговаря на целта на ЗСВ.

По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че оспореното с касационната жалба съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, петчленен състав,