Решение № 4256 от 27.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12569/2013 г.

Решение № 4256 от 27.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12569/2013 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката. Образувано е по жалба, подадена от "ЧЕЗ Разпределение България" АД срещу решение № Ж-166 от 1.08.2013 г., постановено от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. С жалбата са релевирани доводи за нищожност на обжалвания административен акт като постановен извън рамките на материалната компетентност на регулаторния орган. Алтернативно са изложение доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - основания за оспорване на административен акт по чл. 146, т. 1, т. 3 и т. 4 от АПК. Оспорващата страна прави искане за отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно и алтернативно прави искане за обявяване на нищожност на оспорения акт. Ответникът Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, представляван в производството от юрк. Райков, излага доводи за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни Пламен Стоев Анакиев и Силвия Бойчева Иванова излагат доводи за неоснователност на оспорването, поради което правят искане за отхвърляне на подадената жалба. Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. За да се произнесе по жалбата, настоящият състав прие за установено следното от фактическа страна: Производството пред ДКЕВР е образувано във връзка с жалба вх. № Е-1П-00-33 от 28.02.2013 г. С подадената жалба се възразява срещу съставен констативен протокол от извършена проверка на средство за търговско измерване и начислени количества електрическа енергия по съставена корекционна сметка. В производството по подадената жалба е установено, че подателя на жалбата Пламен Анакиев е абонат на разпределителното дружество, като количеството консумирана енергия се отчита от електромер с фабричен № 50230332 и фактурира на абонатен № 9445110239 на "ЧЕЗ Разпределение България" АД и клиентски № 300037621346 на "ЧЕЗ Електро България" АД. Служители на "ЧЕЗ Разпределение България" АД са извършили проверка на СТИ и са установили нарушени пломби и нарушен холограмен стикер. При контролно измерване е установена грешка, с която СТИ измерва консумирана електрическа енергия. Съставен е констативен протокол, подписан от свидетел Ангелина Георгиева - представител на Федерация на потребителите. С оглед резултата от извършената проверка са коригирани сметките на абоната, като е начислена допълнително доставена, но неизмерена и незаплатена електрическа енергия в размер на 21113 kWh на стойност 3265,32 лв. При тази установеност по преписката, регулаторния орган е приел, че коригирането на количеството консумирана енергия е в нарушение на процедурата, предвидена в чл. 58, ал. 2 от Общите условия на договорите за ползване на електроразпределителните мрежи на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които съгласно чл. 49, ал. 2, т. 7 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката са неразделна част от лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004 г. ДКЕВР приема, че съгласно този текст, когато констативния протокол се съставя в отсъствие на потребителя, както е в случая, той се подписва от двама свидетели. В случая констативния протокол е подписан от трима служители на разпределителното дружество и от един свидетел, което го прави негодно доказателство за установените факти, дали основание за коригиране на количеството доставена, но неотчетена и незаплатена електрическа енергия. Само на това основание с оспореното решение са дадени задължителни указания на "ЧЕЗ Разпределение Българи" АД да отмени начислените количества електрическа енергия по съставена корекционна сметка на основание съставения констативен протокол. При така установената фактическа обстановка, настоящият състав стигна до следните правни изводи: Неоснователни са доводите на оспорващата страна, че регулаторния орган не е разполагал с материална компетентност да се произнесе по жалбата, тъй като в случая става реч за разрешаване на облигационен спор. Доводите на оспорващата страна са изведени с оглед разпоредбите на Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, отменена с разпоредбата на § 1, т. 1 от ПМС № 91 от 15.04.2013 г., обнародвано в Държавен вестник бр. 38 от 23.04.2013 г. При постановяване на оспореното решение приложимия ред е този, предвиден в Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, обнародвана в Държавен вестник бр. 33 от 5.04.2013 г. Доколкото в тази наредба липсва преходна разпоредба, която да предвиди реда по който се довършват, производства започнали при действието на отменената наредба, следва извод, че при постановяване на оспореното решение следва да се съобразят разпоредбите на действащия нормативен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗЕ регулаторния орган разглежда жалби на потребители срещу лицензианти във връзка с изпълнение на лицензионната дейност. Реда за разглеждане на жалбите е този предвиден в действащата Наредба лицензиране на дейностите в енергетиката. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1, т. 2 от Наредбата, Комисията разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия, свързани с изпълнение на задълженията им по Закона за енергетиката. Съгласно чл. 75, ал. 2, т. 1 от ЗЕ, Комисията провежда контрол за спазване на условията на издадената лицензия. В приложимата Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката - чл. 49, ал. 2, т. 7, е предвидено, че общите условия са неразделна част от лицензията. При това положение, настоящият състав приема, че част от регулаторната функция на ДКЕВР включва разглеждане на жалби на клиенти срещу лицензианти във връзка с изпълнение на задължения по издадената лицензия, в това число и предвидени в одобрени общи условия. Предмет на разглеждане в случая е била жалба на клиент срещу електроразпределителното дружество във връзка с установяване на количество доставена, но неизмерена и незаплатена електрическа енергия. Разглеждането на жалбата е в рамките на материалната компетентност на регулаторния орган, поради което постановения акт не е нищожен. Неоснователни са доводите на оспорващата страна, че при разглеждане на жалбата е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в конституиране на ненадлежен ответник в производството. Съгласно чл. 17, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро България" АД, продавача, въз основа на представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи и справки за начислена енергия начислява и коригира сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за минал период. От цитирания текст следва извод, че задължение на електроразпределителното дружество е да определи количеството електрическа енергия и въз основа на тези констатации електроснабдителното дружество издава фактура за потребената енергия. Предмета на жалбата е във връзка със съставен констативен протокол от електроразпределителното дружество, което е привлечено като ответник в производството, за установяване на количество електрическа енергия, доставена на потребител, но неизмерена и незаплатена. В рамките на регулацията, с обжалваното решение са дадени предписания на разпределителното дружество да отмени допълнително начислени количества електрическа енергия, за която се твърди че е потребена, но не е измерена и не е заплатена, тъй като основанието за начисляване на тези количества е констативен протокол, който не е съставен по предвидения в Общите условия ред. Издаването на дебитни известия към фактурите за установения период на неправилно отчитане на потреблението е функция от констатациите на електроразпределителното дружество. Поради тази причина с обжалваното решение са дадени задължителни предписания именно към разпределителното дружество - "ЧЕЗ Разпределение България" АД да определи количеството електрическа енергия в съответствие с регламентацията, дадена в Общите условия. Неоснователни са доводите на оспорващата страна за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, свързани с провеждане на процедурата по която е разгледана жалбата. Обжалваното решение е постановено след отмяната на цитираната в жалбата Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката, поради което в случая не са приложими изискванията за назначаване на работна група и съставяне на констативен протокол, който да се връчи на ответното дружество. Решението е постановено при спазване на процедурните правила, предвиден в действащата Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, която не предвижда възможност за продължаване на производства по отменените правила. Твърденията на оспорващата страна, че при съставяне на констативния протокол са спазени изискванията за Общите условия не се доказаха в хода на производството. От приложения констативен протокол № 1004237 от 3.02.2011 г. ясно личи, че протокола е подписан от трима служителя на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, а именно Валери Петков Дачев, Георги Василев Василев и Румен Георгиев Данчев и от един свидетел Ангелина Илиева Георгиева. Констативния протокол не е подписан от потребител, нито с подписи на свидетели е удостоверено, че потребител е присъствал, но е отказал да подпише констативния протокол. При това положение законосъобразно регулаторния орган е приел, че липсва годно правно основание за коригиране на количество потребена, но неизмерена и незаплатена електрическа енергия. С оглед на тези доводи, настоящият състав счете, че оспорения административен акт е законосъобразен. Решението е постановено в рамките на материалната компетентност на регулаторния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. При липса на основания за отмяна на оспореното решение, жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора оспорващата страна "ЧЕЗ Разпределение България" АД на основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва да заплати разноски по делото както следва на ответника в производството ДКЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв и на заинтересованите страни Пламен Стоев Анакиев и Силвия Бойчева Иванова платения адвокатски хонорар за процесуалното представителство в размер на 500 лв. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение