Решение № 517 от 29.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1785/2013 г.

Решение № 517 от 29.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1785/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Производството е по реда на глава ХХХIII НПК. В срок е постъпило искане от страна на осъдения И. М. за възобновяване на ВНЧД № 939/12 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. Иска се да се измени постановеното по делото решение № 36 от 25.01.13 г., с което е потвърдено протоколно определение от 30.05.12 г. по НОХД № 696/12 г. на Пловдивския районен съд, в частта за режима на изтърпяване на наказанието и типа затворническо общежитие. Искането се поддържа в съдебно заседание. Прокурорът излага доводи за неоснователност на искането, поради което пледира за оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилото искане, постановените съдебни актове и становищата на страните, намира следното: С протоколно определение от 23.04.12 г., постановено по НОХД № 696/12 г., ОС - гр. Пловдив на осн. чл. 348, вр. чл. 382, ал. 7 НПК е одобрил постигнатото споразумение между РП - гр. Пловдив и подсъдимия И. М. за извършено от последния престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което при условията на чл. 54 НК му е определено наказание десет месеца лишаване от свобода, търпимо на осн. чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС при първоначален "строг" режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. След сезиране от прокурора, с протоколно определение от 30.05.12 г., постановено по делото по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК, районният съд е определил И. М. да изтърпи на осн. чл. 68, ал. 1 НК отделно и изцяло и наложеното му наказание с определение № 315 от 01.04.11 г. по НОХД № 2139/11 г. на РС - гр. Пловдив в размер на една година лишаване от свобода. На осн. чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 НК съдът е определил приведеното в изпълнение наказание да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален "строг" режим. С атакуваното пред настоящата инстанция определение е потвърден първоинстанционния акт. Искането на осъдения е НЕОСНОВАТЕЛНО: При постановяване на определението е действал новият ЗИНЗС. Съгласно същия закон, основен принцип при изпълнение на наказанието лишаване от свобода е първоначалният режим за изтърпяването му да преминава от по-строгия към по-лекия с оглед основната цел по чл. 65, ал. 1 ЗИНЗС и предпоставките по чл. 66, ал. 1 ЗИНЗС. Със споразумението по НОХД № 696/12 г. правилно е определен типа затворническо заведение и първоначалния режим за изтърпяване на наказанието, съгласно чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС, тъй като законът не изисква предходното наказание лишаване от свобода да е търпяно ефективно. Приведената в изпълнение условна присъда, в случая, се изпълнява първа, съгласно § 1, ал. 1 ЗИНЗС. Ако по нея не бе приложена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК при действието на новия закон, наложеното наказание лишаване от свобода следваше да бъде изтърпяно на осн. чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС в затворническо общежитие от открит тип при общ режим по чл. 60, т. 3 ЗИНЗС. С оглед на обстоятелството, че М. в изпитателния срок не се е поправил, а е извършил ново престъпление, той не може да се ползва от по-леките тип затворническо заведение и режим за изтърпяване на сбора от двете наказания. Този извод следва от регламентираните в чл. 2, т. т. 1 и 2 ЗИНЗС цели на изпълнението на наказанията и принципа на замяна на първоначалния режим в по-лек при реализирането на предпоставките по чл. 66, ал. 1 ЗИНЗС, в това число добро поведение и стремеж за поправяне. Водим от горното и на осн. чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,