Решение № 8786 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5292/2010 г.

Решение № 8786 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5292/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на кмета на Община Мирково против решение по адм. д. № 2006/2009 г. по описа на ВАС, IV отделение. Иска отмяна на решението като неправилно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на които делото е останало непопълнено с доказателства относно собствеността на земите и твърдението за нищожност на Решение № М-1 от 1.08.2005 г. на ОС на "ЗГ" гр. Пирдоп. Ответната страна министърът на земеделието и храните оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, I колегия, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, като извърши служебна проверка по допустимостта на съдебния акт, установи следното: Съдебното производство е образувано по жалбата на кмета на Община Мирково против Заповед № РД-46-1591/5.12.2008 г. на министъра на земеделието и храните, с която е открита процедура за провеждане на национален търг за продажба на земеделски земи - свободни имоти от държавен поземлен фонд, разположени в землище на Община Мирково. С Решение № 1729/10.02.2009 г. по адм. д. № 2006/2009 г. по описа на ВАС, IV отделение, първоинстанционният съд се е произнесъл по същество като отхвърлил жалбата като неоснователна. Жалбата пред първоинстанционния съд е недопустима. Съгласно чл. 126 от АПК съдебните производства започват по искане на заинтересовано лице или на прокурора в определените от този кодекс или друг закон случаи, а право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи и законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения - чл. 147 от АПК. Законодателят не е посочил административните органи сред субектите, които имат право на жалба срещу индивидуални или общи административни актове. Съдебното оспорване на административни актове е средство за решаване на спорове между гражданите и организациите, от една страна, и администрацията от друга, а не между държавни органи в това им качество - чл. 120 от КРБ и чл. 147, ал. 1 АПК. Административен орган може да се започне съдебно производство само в случаите предвидени в закон (например чл. 186, ал. 1 от АПК). В случая съдебното производство е по жалба на кмет на община против заповед на министър, който няма право на оспорване на административен акт на друг административен орган извън хипотезите на чл. 45 от ЗМСМА. Така е, защото правото на оспорване е процесуална възможност на всяко засегнато от административен акт лице да възрази срещу законността на този акт като повдигне спор и поиска защита чрез отмяна или обявяване на нищожност. Кметът обаче като административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК не представлява "заинтересовано лице" по смисъла на чл. 126 от АПК, защото е носител на властнически правомощия въз основа на ЗМСМА и не притежава като гражданите или организациите субективни права, свободи и законни интереси, които са или могат да бъдат засегнати. По смисъла на § 1, т. 2 от ДР и на основание чл. 136, ал. 3 от Конституцията на РБ общината като юридическо лице представлява "организация" и има право на собственост. Всички доводи в жалбата на кмета на общината до първоинстанционния съд са с довод, че държавата никога не е била собственик на 16 бр. имоти в землището на село Мирково, представляват пасища и мери общинска собственост, поради което заповедта за откриване на националния търг е незаконосъобразна. Жалбата обаче не е подадена от юридическото лице община Мирково, а от административен орган и е недопустима поради липсата на право на оспорване. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК от АПК, Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав