Решение № 3434 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13226/2019 г.

Решение № 3434 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13226/2019 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, чрез процесуален представител, срещу решение № 5423 от 21.08.2019 г., постановено по административно дело № 1830/2019 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменена негова заповед № 17/22.01.2019 г. С посочената заповед е прекратено служебното правоотношение с Х. Зарев, на длъжност "главен експерт", в отдел "Оторизация на плащанията по прилагане на мерки за развитие на селските райони", ДФЗ, с ранг I младши, на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, във вр. с утвърдено със заповед на ИД на ДФЗ длъжностно разписание, поради съкращаване на длъжността. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба и писмени бележки. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба– Х. Зарев, чрез процесуален представител оспорва същата. Съображения излага в писмен отговор. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли касационната жалба като неоснователна. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение Административен съд София-град е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в несъответствие с материалния закон и неговата цел. АССГ е извършил съпоставка на структурата в ДФЗ и длъжностните разписания за процесната дирекция "Оторизация на плащанията по прилагане на мерки за развитие на селските райони", действали до 22.01.2019 г= и от 23.01.2019 г., сравнение на длъжностните характеристики за длъжностите "главен експерт", заемана от оспорващия, и "старши експерт" в отдел "Оторизация на плащанията по публични проекти", вр. с публикуваното непосредствено след прекратяване служебното правоотношение на Зарев обявление за открита процедура за подбор и назначаване на служители за длъжността "старши експерт" в отдел "Оторизация на плащанията по публични проекти", и след съответен с гореизложеното анализ на поредицата от заповеди на ИД на ДФЗ за промени в утвърденото длъжностно разписание от 21.01.2019 г. до 22.01.2019 г., при непроменен общ щат на дирекцията от 99 щ. бр. за длъжности по служебно правоотношение, и е достигнал до извод, че в случая не са ангажирани доказателства материалноправното основание по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл да е съществувало към момента на издаване на оспорения акт за прекратяване на служебното правоотношение, като е приел, че не са налице нито фактическите нито правните основания за издаване на оспорената заповед, и същата е издадена в нарушение принципа за съразмерност и при преследване на цел различна от законната, а именно- прекратяване правоотношението с нежелан от органа по назначаване служител. Решението е правилно като краен резултат. От приетите по делото доказателства се установява, че: -Зарев от 12.01.2015 г. е заемал длъжност "главен експерт" в отдел "Оторизация на плащанията по прилагане на мерки за развитие на селските райони", отдел "Оторизация на плащанията на частни проекти". -със Заповед от 19.12.2017 г. Зарев е преназначен на осн. чл. 82а ЗДСл на длъжността"началник на отдел" с ранг I младши в ДФЗ, дирекция "Оторизация на плащанията по прилагане на мерки за развитие на селските райони", отдел "Оторизация на плащанията на частни проекти", за периода от 01.01.2018 г. до 31.03.2018 г. включително. -с влязло в сила на 07.08.2017 г. решение № 3292/18.05.2018 г., постановено по адм. дело № 3338/2018 г. на АССГ, е отменена заповед № 83/19.02.2018 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на Зарев и прекратяване служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, след което и по повод негово заявление вх. № 01-6500/1784 #2/21.01.2019 г., със заповед № 15/22.01.2019 г. на органа по назначаване, служителя е възстановен и допуснат на работа на длъжност "Началник на отдел Оторизация на плащанията по частни проекти", дирекция "Оторизация на плащанията по прилагане на мерки за развитие на селските райони" при ДФЗ, с ранг I младши, която длъжност служителят е заемал преди издаване заповед № 83/19.02.2018 г., считано от 22.01.2019 г. -на 21.01.2019 г. със заповед № 03-РД/330 на ИД на ДФЗ, е утвърдено дл. разписание на администрацията на ДФЗ, касателно дирекция "Оторизация на плащанията по прилагане на мерки за развитие на селските райони", която считано от 22.01.2019 г. се състои от три отдела: "Методология и мониторинг"/с общо 17 щ. бр. за длъжности по сл. правоотношение/, "Оторизация на плащанията по частни проекти"/с общо 48 щ. бр. за длъжности по сл. правоотношение, от които 1 щ. бр. началник отдел, 15 щ. бр. "главен експерт" и 32 щ. бр. "старши експерт"/ и "Оторизация на плащанията по публични проекти"/с общо 33 бр. за длъжности по сл. правоотношение, от които 1 щ. бр. началник отдел, 16 щ. бр. "главен експерт", 15 щ. бр. "старши експерт" и 1 щ. бр. "младши експерт"/, т. е. общо 98 щ. бр. и 1 щ. бр. за длъжността "директор". -със заповед № 16/22.01.2019 г., на осн. чл. 82а, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл, Х. Зарев е преназначен на длъжност "главен експерт", с ранг I младши, в дирекция "Оторизация на плащанията по прилагане на мерки за развитие на селските райони", отдел Оторизация на плащанията по частни проекти", считано от 22.01.2019 г. -със Заповед № 03-РД/365 от 22.01.2019 г. на ИД на ДФЗ, в утвърденото длъжностно разписание на ДФЗ в дирекция "Оторизация на плащанията по прилагане на мерки за развитие на селските райони", са направени изменения, според които считано от 23.01.2019 г. при налични по предходното дл. разписание общо 81 щ. бр. длъжности по служебно правоотношение в отдели "Оторизация на плащанията по частни проекти" и "Оторизация на плащанията по публични проекти", както следва: в отдел "Оторизация на плащанията по частни проекти", при налични по предходното дл. разписание /утвърдено със заповед на ИД на ДФЗ от 22.01.2019 г./ общо 48 бр. по служебно правоотношение в отдела/1 щ. бр. за "началник отдел", 14 щ. бр. за "главен експерт" и 32 щ. бр. за "старши експерт"/ и общо 33 щ. бр. в отдел "Оторизация на плащанията по публични проекти" по служебно правоотношение/1 щ. бр. за "началник отдел", 16 щ. бр. за "главен експерт", 15 щ. бр. за "старши експерт" и 1 щ. бр. за "младши експерт"/, общата численост на длъжностите по служебно правоотношение в посочените два отдела се запазва на 81 щ. бр., като в отдел "Оторизация на плащанията по частни проекти" длъжността "главен експерт" се намалява с 1 щ. бр. - от 15 щ. бр. на 14 щ. бр., а в отдел "Оторизация на плащанията по публични проекти" щатните бройки за длъжността "старши експерт" се увеличават с 1 щ. бр. -от 15 щ. бр. на 16 щ. бр. При така установените факти законосъобразен е извода на първостепенния съд, че заповед № 17/22.01.2019 г. на ИД на ДФЗ е издадена в нарушение принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. В процесния случай поредицата от действия на административния орган, изразени в последователна трансформация на щатни бройки за длъжностите "главен експерт" и "старши експерт" в отделите "Оторизация на плащанията по частни проекти" и "Оторизация на плащанията по публични проекти", в рамките на дирекция "Оторизация на плащанията по прилагане на мерки за развитие на селските райони", извършено в интервала 21.01.2019 г. -22.01.2019 г., не може да се разглеждат изолирано и независимо от факта на влязлото в сила на 07.08.2017 г. решение № 3292/18.05.2018 г., постановено по адм. дело № 3338/2018 г. на АССГ, за отмяна на заповед № 83/19.02.2018 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ и подаденото на 21.01.2019 г. заявление вх. № 01-6500/1784 #2 от Х. Зарев за възстановяване на заеманата от него длъжност. Промените в утвърдените длъжностни разписания на ДФЗ, извършени със заповед № 03-РД/330 от 21.01.2019 г. на ИД на ДФЗ и Заповед № 03-РД/365 от 22.01.2019 г. практически имат за резултат увеличаване щатната численост с 1 щ. бр. за длъжността "главен експерт" в отдел "Оторизация на плащанията по частни проекти" и намаляване щатната численост за длъжността "старши експерт" в отдел "Оторизация на плащанията по публични проекти" за 1 ден, а именно за 22.01.2019 г., и на следващия ден-23.01.2019 г. намаляване щатната численост с 1 щ. бр. за длъжността "главен експерт" в отдел "Оторизация на плащанията по частни проекти" и съответно увеличаване щатната численост за длъжността "старши експерт" в отдел "Оторизация на плащанията по публични проекти", при запазване общата численост на длъжностите по служебно правоотношение в посочените два отдела. Със заповед № 16 от 22.01.2019 г. Зарев е преназначен на длъжност "главен експерт" на добавената щатната бройка в отдел "Оторизация на плащанията по частни проекти", която щатна бройка от 23.01.2019 г. е трансформирана отново в такава за длъжността "старши експерт" в отдел "Оторизация на плащанията по публични проекти". Налага се извода, че поредицата от еквилибристики, описани по-горе, извършени на органа по назначаване, макар сторени в рамките на оперативната самостоятелност на органа, очевадно не целят обезпечаване на работата и по-добрата функционалност при организация и изпълнение на заложените дейности в процесните отдели, а освобождаване на конкретен служител-Х. Зарев от заеманата от него длъжност. Оспорената пред АССГ Заповед № 03-РД/365 от 22.01.2019 г. е издадена при упражняване правомощията на ИД на ДФЗ по неразумен, недобросъвестен и несправедлив начин, и тази заповед засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която би следвало да се издава акта по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Налице е типичен пример за превратно упражняване на власт, защото в случая, чрез свободния избор на органа не се преследва най-доброто функциониране на съответните обществени служби, т. е. на целта, заложена от законодателя, а на други цели, които предвид обективните факти по делото са незаконосъобразни. Не се кредитират възраженията в касационната жалба. Съгласно чл. 169 АПК при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. В обхвата на този контрол и извършената проверка АССГ е достигнал до правилен извод, че оспореният административен акт в конкретния казус е издаден с цел, различна от целите на непосредствените приложими нормативни актове, и при превратно упражняване на властнически правомощия. На следващо място касационната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. АССГ е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища, като изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Разноски за настоящото производство не са претендирани от ответната страна, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение