Решение № 4629 от 1.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5967/2010 г.

Решение № 4629 от 1.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5967/2010 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на процесуалния представител на началника на 03 РУ - СДВР, срещу решение № № 334 от 9.03.2010 г. по адм. д. № 4853/2009 г. на Административен съд София - град, I отделение, 2 състав, с доводи, че следва да бъде отменено, тъй като неправилно съдът е приел, че в производството по налагане на дисциплинарното наказание, административният орган не е приел обясненията на служителя, което е съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Ответникът Ивайло Василев Симеонов не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взема предвид доводите на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 233 от ЗМВР, е отменена заповед рег. № 463 от 23.06.2009 г. на началника на 03 РУ - СДВР, с която на Ивайло Василев Симеонов е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година на основание чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 11 и т. 14 от ППЗМВР. Прието е, че оспорената заповед следва да бъде отменена на две самостоятелни основания - по чл. 146, т. 3 от АПК, тъй като е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и по чл. 146, т. 4 от АПК, тъй като е издадена при допуснато противоречие с материалноправни разпоредби. За да постанови този резултат, съдът е събрал относимите доказателства, които е анализирал подробно и задълбочено. При изяснена фактическа обстановка, е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно чл. 229, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. В конкретния случай липсва протокол по смисъла на чл. 237, ал. 3 от ППЗМВР, от който да е видно, дисциплинарно наказващият орган да е изслушал държавния служител. Установено е, че той не е приел по съответния ред и писмените му обяснения. Не е изпълнена разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Инструкция № Iз - 1015 от 4.06.2006 г. за приемане с резолюция даденото от провинилия се държавен служител писмено обяснение, с отбелязване на датата, длъжността и името на дисциплинарно наказващият орган. Допуснато е съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на оспорената заповед. Наред с това, съдът правилно е приел, че е налице и друго самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Съгласно чл. 229, ал. 2 от ЗМВР при определяне вида и размера на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В случая дисциплинарно наказващият орган не е вземал предвид, че нарушението не се утежнява от наличието на данни за корупционна практика, че от същото не са настъпили вредни последици, на само имуществени, но и във връзка с престижа на службата, че дадените от гражданското лице обяснения за необходимостта да си набави необходимите документи от друго лице изключва умисъла като форма на вината у проверяващите и на последно място цялостното поведение на служителя по време на службата му, който е награждаван общо 9 пъти. Наложеното наказание на служителя е определено в нарушение критериите по чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, а това е самостоятелно основание по чл. 146, т. 4 от АПК за отмяна на заповедта. От изложеното е видно, че касационната жалба е неоснователна. Оспореното решение и валидно, допустимо и правилно, и следва да бъде оставено в сила. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение