Решение № 8071 от 24.7.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Община Черноочене, подадена чрез упълномощен процесуален представител адв. Сеидахмед, срещу Решение 74 от 21.02.2023 г., постановено по адм. дело 464/2022 г. по описа на Административeн съд Кърджали /АС-Кърджали/, с което е отхвърлена жалбата ѝ против Ревизионен акт /РА/ Р-16000922000104-091-001/01.08.2022 г., потвърден с Решение 473 от 07.10.2022 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ Пловдив при ЦУ на НАП с който са определени задължения на Община - Черноочене за данък върху приходите от стопанска дейност на бюджетни предприятия за 2016 г. в размер на 3 429.47 лв., ведно с лихви в размер на 1 856.83 лв., за 2017 г. в размер на 4 196.58 лв., ведно с лихви в размер на 1 846.64 лв., за 2018 г. в размер на 7 007.59 лв., ведно с лихви в размер на 2 373.04 лв., за 2019 г. в размер на 5 207.00 лв., ведно с лихви в размер на 1 102.24 лв. и за 2020 г. в размер на 4 812.53 лв., ведно с лихви в размер на 530.76 лв., както и ДДС за м.12 2016 г., м. 12 2017 г., м. 12 2018 г. и м. 12 2019 г., общо в размер на 69 711.84 лв., ведно с лихви за забава в размер на 24 968.93 лв., и е осъдена за разноски. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителнo касационнo основаниe по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага аргументи, че съдът не е съобразил, че не подлежат на облагане по реда на ЗКПО приходите, когато са налице едновременно следните условия: 1. да се реализират в резултат на действия от страна на бюджетното предприятие, които то е задължено да извърши по силата на нормативен акт; 2. цената е определена в нормативен акт или в нормативен акт е заложено ограничение на цената до размера на извършените разходи. Посочва, че тъй като е налице идентичност в предмета и стойността на съответните фактури, същите не следва да се разглеждат като сделка, която създава приход. Счита, че неправилно е прието, че е налице бартерна сделка по смисъла на ЗДДС. Цитира се практика на ВАС. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебния акт и отмяна на процесния РА. Претендира присъждане на сторените по делото разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът Директор на Дирекция ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Бонева, в писмени бележки оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размера 9 731,74 лева. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и предявените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е частично основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Кърджали е била законосъобразността на РА Р-16000922000104-091-001/01.08.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение 473 от 07.10.2022 г. на Директор на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП относно установените задължения на Община Черноочене за данък върху приходите от стопанска дейност на бюджетни предприятия за 2016 г. в размер на 3 429.47 лв., ведно с лихви в размер на 1 856.83 лв., за 2017 г. в размер на 4 196.58 лв., ведно с лихви в размер на 1 846.64 лв., за 2018 г. в размер на 7 007.59 лв., ведно с лихви в размер на 2 373.04 лв., за 2019 г. в размер на 5 207.00 лв., ведно с лихви в размер на 1 102.24 лв. и за 2020 г. в размер на 4 812.53 лв., ведно с лихви в размер на 530.76 лв., както и ДДС за м.12 2016 г., м. 12 2017 г., м. 12 2018 г. и м. 12 2019 г., общо в размер на 69 711.84 лв., ведно с лихви за забава в размер на 24 968.93 лв. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в установената по чл. 120 от ДОПК форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: през ревизирания период Община Черноочене отдава под наем собствени земеделски земи /пасища/ на земеделски стопани, с които сключва еднотипни договори. Приходите от наем на тези земи за 2016 г. са в размер на 149 625.95 лв., за 2017 г. в размер на 164 612.45 лв., за 2018 г. в размер на 163 213.69 лв., за 2019 г. в размер на 166 019.38 лв. и за 2020 г. в размер на 209 043.00 лв. Същите са отразени счетоводно по сметка 71.23 - приходи от наем на земя. Посочено е, че РЛ не е включило тези приходи при определянето на полагащия се данък върху приходите от стопанска дейност на бюджетни предприятия. Ревизиращия екип приел, че дейността на РЛ по отдаването под наем на земеделска земя е стопанска дейност и като такава, приходите от нея следва да се включат при определянето на данъчната основа за облагане с данък върху приходите от стопанска дейност на бюджетни предприятия. На следващо място е отразено, че през ревизирания период Община - Черноочене и В и К ООД - Кърджали, извършват търговска сделка, при която възнаграждението е определено в стоки или услуги, като е прието, че налице е бартер, като всеки от доставчиците се явява продавач на това, което дава, и купувач на това, което получава. Въведени са мотиви, че в конкретния случай Община Черноочене предоставя на В и К" ООД - Кърджали правото ползването на водопроводната мрежа на общината, а В и К ООД - Кърджали предоставя на Община - Черноочене подобрение на ползвания актив. Посочено е, че за предоставеното от Община - Черноочене на В и К ООД - Кърджали, са издадени фактури с предмет на доставка Предоставени права на ползване на публични активи. Насрещно издадените фактури от В и К" ООД - Кърджали на Община - Черноочене са с предмет Извършени инвестиции на публични активи на Община Черноочене. От ревизиращия екип е прието, че полученото от РЛ по фактури формира облагаем приход и следва да се включи при определяне на данъчната основа за облагане с данък върху приходите от стопанска дейност на бюджетни предприятия за съответната година, като изрично е отбелязано, че PЛ не е включило тези приходи при определянето на полагащия се данък върху приходите от стопанска дейност на бюджетни предприятия. Изложени са доводи, че съгласно чл. 248 от ЗКПО бюджетните предприятия дължат данък за приходите от сделки по чл.1 от Търговския закон (ТЗ), както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество. Според чл. 249 от същия закон, данъчната основа за определяне на данъка върху приходите са приходите на бюджетното предприятие от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество, начислени през съответната година. На основание чл. 250, ал. 2 от ЗКПО, данъчната ставка на данъка върху приходите на общините е 2 на сто. Предвид цитираните разпоредби ревизиращият екип е определил данъчна основа за облагане с корпоративен данък за всяка една година на ревизирания период, като към декларираните от РЛ приходи по подадената от него ГДД за съответната година са включени установените при ревизията приходи от отдаване под на наем на земеделски земи за съответната година, както и стойността на получените подобрения на отдадените активи по описаните фактури, без ДДС. Относно установените задължения по ЗДДС е посочено, че през ревизирания период Община - Черноочене и В и К ООД - Кърджали, извършват бартерна сделка, при която Община - Черноочене предоставя на В и К ООД - Кърджали правото на ползване на водопроводната мрежа на Общината, а В и К ООД - Кърджали предоставя на Община - Черноочене подобрение на ползвания актив. Отразено е, че фактурите, отнасящи се за м. 12.2016 г., м. 12.2017 г., м. 12.2018 г. и м. 12.2019 г., не са отразени в дневниците за покупки и продажби на Община - Черноочене и не участват при определянето на резултата за съответните периоди, с изключение на тази от м. 12.2020 г., поради което е прието, че от страна на РЛ не са спазени изискванията на ЗДДС и при ревизията е начислен допълнително ДДС. При тези фактически установявания съдът е приел, че РА е законосъобразен. Съдът е стигнал до извод, че за ревизирания период Община -Черноочене е реализирала приходи от отдаване под наем на земеделски земи на земеделски стопани за годините: за 2016 г. - 149 625.95 лв., за 2017 г. - 164 612.45 лв., за 2018 г. - 163 213.69 лв., за 2019 г. - 166 019.38 лв. и за 2020 г. - 209 043 лв. Приел е, че реализирането на приходи от Община - Черноочене, в качеството ѝ на бюджетно предприятие, чрез отдаване под наем на земеделски земи /общинска собственост/, съобразно чл. 248 от ЗКПО, е предпоставка за облагането на същите със съответния данък, респ. налице е основание за включването им в данъчната основа за определяне на полагащия се данък по ЗКПО. Според АС-Кърджали в данъчната основа за определяне на дължимия данък върху приходите на Община - Черноочене за съответния данъчен период правилно била включена и стойността по фактурите без ДДС, издадени от В и К ООД - Кърджали на Община - Черноочене, за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г., за извършени инвестиции на активи на Община - Черноочене, които суми представлявали приход на Общината по облагаема сделка - Договор с изх. АВиК-01-15-26/17.03.2016 г. Относно задълженията по ЗДДС съдът е посочил, че в изпълнение на Договора от 17.03.2016 г., през ревизирания период Община - Черноочене и В и К ООД, - Кърджали са си издали насрещни фактури, на една и съща стойност, с които са били документирали доставките, предмет на договора. Приел е за безспорно установено, че процесните фактури не са отразени в СД по ЗДДС и в дневниците за продажби на Общината. Предвид това е стигнал до извод, че законосъобразно и в съответствие с чл. 86, ал.1, т.2 и т.3 от ЗДДС са определени задълженията за ДДС на РЛ. С тези мотиви Адм. съд Кърджали е отхвърлил жалбата срещу РА. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението е обаче и частично неправилно. Данъчното облагане на приходите на бюджетните предприятия е регламентирано с разпоредбите на глава тридесет и трета от част пета на ЗКПО - чл. 248 и сл. ЗКПО. Съгласно чл. 248 ЗКПО приходите на бюджетните предприятия от сделки по чл.1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество, се облагат с данък върху приходите по реда на тази глава. Общината безспорно е бюджетно предприятие по смисъла на пар.1, т. 1 от ДР на Закона за счетоводството. Предметът на спора се свежда до данъчното третиране на приходите от наем на земя и предоставено право на ползване на активи, собственост на община Черноочене. Преценката дали даден приход подлежи или не на облагане по реда на ЗКПО се базира на следните критерии, посочени и в обжалвания РА, а и в решението на ответника, а именно: приходите не подлежат на облагане, когато са налице едновременно следните условия: 1. да се реализират в резултат на действия от страна на бюджетно предприятие, които то е задължено да извърши по силата на нормативен акт; 2. цената е определена в нормативен акт или в нормативен акт е заложено ограничение на цената до размера на извършените разходи. В този смисъл е и Разяснение 04-18-10 от 31.01.2017 г. относно прилагане на ЗКПО при извършени инвестиции съгласно договори за концесии. В случаите, когато сделките са осъществени от Общината като стопански субект, по пазарни цени и при възможност за избор на другата страна по сделката, то получените приходи следва да се приемат за приходи от стопанска дейност. По силата на чл. 198б, т. 2 от Закона за водите /ЗВ/ управлението на В и К системите се осъществява от Асоциацията по В и К, в която участват държавата и една или повече общини - когато собствеността на В и К системите в границите на обособената територия е разпределена между държавата и общините или между няколко общини. Съгласно чл. 198в, ал. 4, т. 2 от ЗВ, Асоциацията по В и К чрез общото събрание приема решение за сключване на договора от името и за сметка на собственика на В и К системата с В и К оператора за възлагане на дейностите по предоставянето на В и К услугата и поддържането на В и К системите, включително за поемане на финансови задължения от В и К оператори, и контролира изпълнението по договора. Касационната жалба срещу решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на Община Черноочене срещу процесния РА, в частта му, с която са установени задължения за данък върху приходите от стопанска дейност на бюджетни предприятия във връзка с получените фактури от В и К ООД гр. Кърджали с предмет извършени инвестиции на публични активи на Община Черноочене, е основателна. Необоснован е изводът на съда, че Община - Черноочене в отношенията си с В и К е получила приходи по сключения договор от 17.03.2016г., които са обект на облагане по ЗКПО, тъй като първостепенният съд е достигнал до него при неизяснена фактическа обстановка. Административният съдия е направил извод за законосъобразност на РА в тази част, без да са събрани релевантните за спора доказателства. В тази връзка по делото липсват доказателства за това как е формирана цената на извършените инвестиции в активи от В и К ООД - Кърджали и дали тя съответства на размера на отчетените разходи. Съгласно чл. 198п, ал.3 ЗВ В и К операторите признават в счетоводния си баланс (отчета за финансовото състояние) имуществените права, предоставени им с договорите по ал. 1, върху предоставените им В и К системи и съоръжения публична собственост, и начисляват разходи за амортизации за тях по реда на Закона за счетоводството. Именно тези амортизационни отчисления се реинвестират от В и К операторите в инфраструктурата в съответствие с одобрените инвестиционни програми към утвърдените им бизнес планове. Или по конкретното възражение на защитата на Общината съдът е следвало да изясни дали процесните инвестиции в инфраструктурата отговарят на начислените разходи за амортизации. По делото не е представен в неговата цялост и Договор АВиК-01-15-26 от 17.03.2016 г. за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, сключен между Асоциация по В и К на обособена територия, обслужвана от В и К ООД - Кърджали (АВиК) и В и К ООД - Кърджали. Липсват приложенията към договора, посочени в чл.18.4, които представляват неразделна част от него. Съгласно чл. 2.1.б) наред със задълженията, посочени в чл. 2.1.а) операторът (В и К ООД) се задължава да постигне и задължителното ниво на инвестициите. Съгласно чл.7.3.б) размерът на задължителното ниво на инвестициите е не по-малък от 7 609 000 лв. Не е изяснено какъв е размера на инвестициите на публични активи конкретно за Община Черноочене и как е формиран, за да се прецени дали така извършените за процесните ревизирани години инвестиции се припокриват с размера на тези отчисления. Това е от особено съществено значение, тъй като чрез изследване на тези релевантни обстоятелства може да се установи дали от една страна поведението на Общината е детерминирано от правната рамка на Закона за водите, където ясно е посочено, че предоставянето на управлението на В и К системите и съоръженията публична общинска собственост се осъществява само от В и К асоциацията за съответната обособена територия, макар и от името и за сметка на общината(чл.198ж ЗВ),на В и К оператор било по реда на ЗВ или Закона за концесиите, а от друга дали в крайна сметка цената, която Общината получава срещу този предоставен от друг правен субект нейн актив, не е нормативно ограничена(а не формирана на свободен пазарен принцип) само до размера на амортизационните отчисления или ги надвишава. Или следва да се приеме, че при постановяване на решението в тази му част съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в несъбиране на всички необходими за изясняване на спора от фактическа страна доказателства. На основание чл. 171, ал.5 АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК съдът е бил длъжен да укаже на страните, че за горепосочените обстоятелства от значение за делото не са посочени доказателства. При несъбиране на всички относими доказателства и необсъждане от първостепенния съд на всички обстоятелства, които са релевантни за спора, делото е останало неизяснено от фактическа страна. Това съществено процесуално нарушение е рефлектирало върху материалната законосъобразност на постановеното решение в тази му част. На основание чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която е отхвърлена жалбата срещу процесния РА в частта на допълнително установения данък върху приходите от стопанска дейност на бюджетни предприятия в размер на: 436,94 лв. за 2016 г., 904,32 лв. за 2017 г., 3 743,32 лв. за 2018 г., 1 886,62 лв. за 2019 г., 631,67 лв. за 2020 г. и съответните на тези задължения лихви и съгласно чл. 222, ал. 2, т. 1 и т.2 АПК следва делото в тази му част да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Касационната жалба в останалата част е неоснователна. Правилно съдът е приел, че за ревизирания период Община -Черноочене е реализирала приходи от отдаване под наем на земеделски земи за годините, както следва: за 2016 г. - 149 625.95 лева, за 2017 г. - 164 612.45 лева, за 2018 г. - 163 213.69 лева, за 2019 г. - 166 019.38 лева и за 2020 г. - 209 043.00 лева, което е предпоставка за облагане с данък по реда на чл. 248 ЗКПО. От страна на касационния жалбоподател не са въведени възражения, които да са подкрепени с доказателства, опровергаващи придобиването на приходи от Община Черноочене, в горепосочените размери и периоди, получени от отдаване под наем на собствени земеделски земи. В този смисъл голословни останаха твърденията на касатора, вкл. и пред настоящата инстанция, че отдаването на под наем е станало след решение на органа на местно самоуправление - ОбС Черноочене и касае отдаване на маломерни имоти от общински поземлен фонд на фиксирани(очевидно непазарни) цени. Относно задълженията по ЗДДС. Според общото правило, дефинирано в чл. 3, ал. 5 от ЗДДС и чл. 13, § 1 от Директива 2006/112/ЕО държавните, регионалните и местните органи, както и другите публичноправни субекти не се считат за данъчнозадължени лица по отношение на дейностите или сделките, които извършват в качеството си на органи на публична власт. За да се приложи тази разпоредба, трябва да са изпълнени кумулативно две условия, а именно: упражняването на дейности от публичноправен субект и упражняването на дейности, извършвани в качеството на орган на публична власт (вж. в този смисъл Решение от 25 юли 1991 г. по дело Ayuntamiento de Sevilla, C-202/90, т. 18 и Решение по дело Fazenda Publica, C-446/98, т. 15). По отношение на общините като органи на местна власт първото условие е налице (виж Решение от 16 септември 2008 по дело C-288/07, т. 20 и Решение от 25 февруари 2021 г. по дело C-604/19, т. 80). Второто условие е налице, когато извършваните от публичноправните субекти дейности са в рамките на специалния за тях правен режим, с изключение на дейностите, които те упражняват при същите правни условия като частните икономически оператори (т. 17 от цитираното по-горе решение по дело C-446/98 и т. 21 от решението по дело C-288/07). Както е разяснено и в т. 31 от Решение от 16 Септември 2008 г. по дело С-288/07 на СЕС, касае се главно до дейностите, извършени от публичноправните субекти в качеството им на органи на публична власт, които, бидейки изцяло от икономическо естество, са тясно свързани с използването на прерогативите на публичната власт. При тези обстоятелства третирането на посочените публичноправни субекти като данъчно незадължени лица по ДДС за тези дейности няма потенциално антиконкурентно въздействие, щом като по принцип те се извършват изключително или почти изключително от публичния сектор.. В този смисъл е и легалното определение на понятието "Дейности или доставки, извършвани от държавата, държавните и местните органи в качеството им на орган на държавната или местната власт", дадено с § 1 т. 7 от ДР на ЗДДС. Най-сетне с нормите на чл. 3, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗДДС, транспониращи съответно тези на чл. 13, § 1, алинея трета и втора от Директива 2006/112/ЕО, е въведено третирането на публичноправните субекти като данъчнозадължени лица, дори когато същите действат в качеството си на органи на публична власт. Целта на посочените норми, е да се ограничи приложното поле на дерогацията, за да се гарантира в максимална степен общото правило, съгласно което всяка дейност от икономическо естество по принцип подлежи на облагане с ДДС, т.е. полезното действие на системата за облагане с ДДС /виж и т. 38 от Решението по дело С-288/07/. Хипотезите, в които, дори когато публичноправните субекти упражняват посочените дейности в качеството си на органи на публична власт, следва да се считат за данъчнозадължени лица, са следните: 1. Случаите, в които третирането им като данъчно незадължени лица, би довело до значително нарушаване на правилата за конкуренцията чл. 3, ал. 5, т. 2 от ЗДДС, съответно чл. 13, § 1, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО; и 2. посочените дейности, доколкото не са незначителни, са изброени в чл. 3, ал. 5, т. 1 от ЗДДС, съответно в Приложение I на Директива 2006/112/ЕО както предвижда чл. 13, § 1, третата алинея от същата директива. Първата хипотеза касае случаите, в които на публичноправни субекти са възложени икономически дейности, упражнявани в рамките на специалния за тях правен режим, но успоредно с това, същите дейности, могат да се упражняват от частни оператори, в които случаи е възможно третирането на публично правните субекти като данъчно незадължени лица да има за резултат настъпването на значително нарушаване на правилата на конкуренцията. Втората хипотеза въвежда презумпцията, че третирането на публично правните органи като данъчно незадължени лица, при упражняването на точно идентифицираните в нея дейности, води до нарушаването на конкуренцията, поради което и същите дейности подлежат на облагане с ДДС, доколкото не са незначителни. Точното съдържание на нормата на чл. 3, ал. 5, т. 1, б.м от ЗДДС е следното: Не са данъчно задължени лица държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт, включително в случаите, когато събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности или доставки, с изключение на: т. 1. следните дейности или доставки: . б. м стопанисване на магазини, столове и други търговски обекти, отдаване под наем на сгради, части от тях и търговски площи, както и възлаганетоили предоставянето на концесия. В този аспект съгласно чл. 198п от ЗВ възлагането на дейностите по чл. 198о, ал.1 се извършва с договор по реда на този закон или по реда на Закона за концесиите. А съгласно чл. 20, ал.2 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) данъчната основа на доставка по договор по реда на ЗВ се определя по реда на чл. 27, ал.4 от закона. Безспорно установено е, че за размера на направените инвестиции в годишен аспект В и К ООД - Кърджали е издавало на Община - Черноочене фактури. От своя страна Община - Черноочене е издавала на В и К ООД - Кърджали фактури с предмет на доставката предоставени права на ползване на публични активи, с включен ДДС. Не е спорно също така и че фактурите не са отразени в дневниците за покупки и продажби на Общината и не са участвали при определянето на резултата по ЗДДС за съответните периоди. По този начин посоченият във фактурите косвен данък се явява неначислен по смисъла на ЗДДС. Това е така, защото на основание чл. 86, ал.1 ЗДДС данъкът по издадения документ се счита за начислен, когато кумулативно са изпълнени изискванията да е посочен във фактура на отделен ред, да е включен при определяне на резултата за съответния данъчен период в СД по чл. 125 за този данъчен период, да е посочен в дневника за продажбите за този данъчен период. Съгласно обаче чл.86, ал.2 ЗДДС данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ. Съгласно чл. 112, ал.1 от ЗДДС фактурата е данъчен документ по смисъла на този закон. Най-сетне чл. 85 от ЗДДС установява и правилото, че Данъкът е изискуем и от всяко лице, което посочи данъка във фактура и/или известие по чл. 112. С оглед на гореизложеното и съобразяване вкл. практиката на СЕС по приложението на чл. 203 от Директива 2006/112/ЕО (виж например Решение от 11 април 2013 година по дело C-138/12, т. 21-23) правилно допълнително е начислен ДДС по издадените от Община - Черноочене фактури, до какъвто и извод е достигнал първоинстанционния съд. Решението в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА, в частта на установени задължения за данък върху приходите от стопанска дейност на бюджетни предприятия в размер на: 2 992,53 лв. за 2016 г., 3 292,26 лв. за 2017 г., 3 264,27 лв. за 2018 г., 3 320,38 лв. за 2019 г., 4 180,86 лв. за 2020 г. и съответните на тези задължения лихви, както и в частта на установените задължения по ЗДДС, ведно със съответните лихви, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора и заявена претенция за това от ответника по касация на НАП (виж § 1, т. 6 от ДР на АПК) се следва присъждане на разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 9 427,60 лева, изчислено на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл.226, ал.3 от АПК първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото в частта, в която е отменено решението, следва да се произнесе и по разноските за водене на делото в същата част пред ВАС. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,