Решение № 8319 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10401/2014 г.
ВАСIII отделение06.07.2015 г.докладчик Пламен Петрунов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4530/3.07.2014 г. по адм. дело № 4117/2013 г. по описа на Административен съд София град. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8319 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10401/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационната жалба на ЕТ "Джи Ен Джи - Желязко Желязков", против решение № 4530/3.07.2014 г., постановено по адм. дело № 4117/2013 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" /"АЕП"/ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", като неоснователна. В жалбата се твърди неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" не се представлява по делото и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от ЕТ "Джи Ен Джи -Желязко Желязков", с. Младежко, Област Бургас, против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" /АЕП/ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", съдържащо отказ за финансово подпомагане за декларирани в общо заявление за подпомагане площи по мярка 214 "АЕП", направление "Биологично растениевъдство". Отказът се основава на установена недопустима площ за подпомагане от 9.45 ха, съставляваща процент на наддеклариране 21.55, при което на основание чл. 45, ал. 3, т. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ е отказано плащане. При установената по делото фактическа обстановка, с обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата, като е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила, в надлежна форма и при правилно приложение на относимия материален закон. Така постановеното решение е правилно. В решението си съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства, като въз основа на правилната им преценка е извел единствено възможните, логически обосновани изводи, съответни на съдържанието им, които мотиви настоящата инстанция споделя. В мотивите си съдът е дал отговор кои доказателства възприема и защо, конкретно защо не възприема допълнителното заключение на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, при извършеното обсъждане съгласно чл. 202 от ГПК. Разплащателната агенция отказва плащане когато са налице едно или няколко от условията на чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП, съгласно критериите, установени в законодателството на Европейския съюз - чл. 43, ал. 4 от с. з. В случая на подаденото заявление от кандидата за подпомагане са извършени проверки на място за допустимост на заявените площи, чрез измерване, при която от оправомощени органи са установени площи, за които не се следва подпомагане. Жалбоподателят е уведомен за резултатите от тях, като е изложил възражения в съставените протоколи по установените при проверката несъответствия. Изрично в оспореното уведомително писмо е прието, че недопустимите за подпомагане площи са установени по този начин, съответно отказът за финансово подпомагане се основава на това, че при извършените проверки на място са установени площи, за които не се следва подпомагане, която недопустимост се установява по делото и от основното заключение на назначената експертиза. Неоснователно е твърдяното в жалбата, че обжалваното решение противоречи на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 16 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 11/2009 г./, когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели, животни или пчелни семейства не са спазени базовите изисквания по чл. 26, ал. 1 и 2 или изискванията по управление, агроекологичните плащания се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието и храните. В случая е извършена проверка на място, при която на чрез изчисленията приложими съобразно установената методика са установени части от парцели, недопустими за подпомагане, несъответни на изискването на чл. 26, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/2009 г. а именно земеделският стопанин, подпомаган по реда на тази наредба, да поддържат парцелите на територията на цялото земеделско стопанство, като спазва условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, одобрени съгласно чл. 42 от ЗПЗП. Заявлението е за подпомагане на площ, като исканият от жалбоподателя начин на изчисление не е съответен на законовите изисквания, като се допуска смесване на изискванията, при които парцела е в добро земеделско състояние, с тези при които части от парцела се явяват недопустими за подпомагане поради, като неизползваема земеделска площ, тъй като не са заети с трайни насаждения. Правилно е приета също с обжалваното решение недоказаност на твърденията, че в следствие посегателства от трети лица са налице липсващи дървета, установени при извършената проверка. Жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 37, ал. 1, т. 5 от Наредба № 11/2009 г. при оборване на констатациите на проверяващите органи едва в съдебното производство, като твърденията му в тази насока са останали недоказани. Решението на съда като правилно, постановено при спазване на материалния закон следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение
Цитирани разпоредби
2- чл. 45, ал. 3, т. 4 ЗПЗП
- чл. 16