Решение № 14110 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3943/2016 г.

Решение № 14110 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3943/2016 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция (ОД) на Д. фонд (ДФ) "Земеделие" - С., подадена чрез процесуалния представител юрк. М. С., против Решение № 997 от 19.02.2016 г., постановено по адм. д. № 7154/2015 г. на Административен съд С.-град, с което е отменена негова заповед № 03-220-РД/70 от 15.06.2015 г., и преписката му е върната за ново произнасяне при спазване на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона. В касационната жалба са релевирани твърдения за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател счита, че съдът неправилно е отменил оспорената заповед, въпреки че тя съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и позоваване на директно приложимия чл. 4 от Регламент № 65/2011 г., забраняващ двойно финансиране, и че като е заявила имот с идентификатор 87727.10.55, оспорващата М. С. е направила опит изкуствено да избегне тази забрана. Обосновава и довод за материална законосъобразност на оспорената заповед. По изложени в жалбата съображения моли ВАС да отмени обжалваното решение. Претендира разноски за двете инстанции. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител. Ответната страна по касационната жалба - М. Г. С. - не се явява, в писмен отговор и писмена защита оспорва жалбата като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материално-правните норми, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Намира, че съдът е изяснил релевантните факти, като обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба. Сочи, че съдът обосновано е приел, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 10, ал. 1, т. 4 от Наредба № 28 от 2008 г. на МЗХ, посочена като основание за преустановяване на плащанията по заявлението за подпомагане по мярка 141,тъй като по делото не се установява, че жалбоподателя М. С., подавайки заявлението си за подпомагане и заявката си за трето плащане, е създала изкуствено условия, с оглед да получи облага в противоречие с целите на схемата за подпомагане. Допълва съображенията с това, че заявяването на конкретния имот за подпомагане от А. С., за който той не е имал правно основание да го заяви за 2014 г. но е получил подпомагане, сочи на недобра организация на касатора при извършване на административната проверка, но не се установява, че именно М. С. е създала изкуствени условия, за да получи облага, освен че не е установено и представяне на документи и декларации с невярно съдържание. Счита, че липсват условията, посочени в чл. 10, ал. 1, т. 4 от Наредба № 28 от 2008 г. за преустановяване на плащанията, поради което правилно съдът е отменил оспорената заповед. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на М. Г. С. срещу заповед № 03-220-РД/70 от 15.06.2015 г. на директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие"-С., с която на жалбоподателя е отказано изплащане на финансовата помощ по заявка за плащане № 14/141/06103/3/3 от 12.09.2014 г. -трето плащане по одобрен проект за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. От данните по делото съдът е установил, че по заявката на жалбоподателя за трето плащане по одобрения проект били приложени необходимите документи, както и докладни записки от служители на ДФЗ относно "повторно възникнали съмнения за нередности" по подадената заявка. Констатирал извършена проверка на място-съгласно Заповед № 277876/29.09.2014 г., обективирана в контролни листове, установяващи факта, че в процесния имот се отглеждат орехи, като към момента на проверката 33 броя фиданки са живи, а 7 бр -изсъхнали, съответно междуредията са орани, но има и изникнала трева, и на едно от междуредията е правен опит за повторно заораване. Посочил и изрично отразеното, че е налична функционална самостоятелност на инвестицията, както и че справката от ИСАК и докладна записка № 05-2-223/343 от 27.10.2014 г., установяват, че имот 87727.101.055 в землището на с. Я. е заявен по схемите за директни плащания от двама бенефициенти: "Агро МГ 1 и А. С. С. З. № 03-220-РД/211 от 30.10.2014 г. на директора на ОДЗ е удължен срокът за обработка на заявка за плащане 14/141/06103/3/3 до произнасяне на компетентно становище от Дирекция "Противодействие на измамите". Изготвена е докладна записка от директор на тази Дирекция № 05-2-223/343 от 26.01.2015 г., че няма данни за вероятен опит за измама, и не може по категоричен начин да се установи или да се отхвърлят съмненията за опит за измама, посредством създаване на изкуствени условия за получаване на неследваща се облага под формата на субсидии от националния и европейските бюджети. Посочено е още, че на основата на събраната информация, ОДЗ е счела, че са налице съмнения за създаване на изкуствени условия, с оглед получаване на средства от трима бенефициенти, чрез раздробяване на стопанството на три лица, с цел да се изпълнят привидно изискванията към кандидатите, както и че със Заповед № 03-220-РO/211 на директора на ОДЗ е възобновена обработката на заявката за процесното плащане. Издадена е оспорената заповед- за отказано изплащане по процесната заявка, с посочено правно основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/, чл. 25, ал. 6, т. З предложение второ от Наредба № 28 от 05.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., във връзка с чл. 25, ал. 6, т. 1 от същата наредба, и с посочено фактическо основание - че с договор за аренда от 12.03.2012 г., вписан в описната книга по описа на Служба по вписванията гр. Д. А. С., в качеството му на собственик и арендодател, чрез пълномощника си С. С., отдава на М. С., в качеството й на арендатор, чрез пълномощника си С. С., видно от пълномощно № Е910а (АК 259/12) на нотариус д-р Щ. при Н. К., ФРГ следния свой недвижим имот: имот с планоснимачен № 101055, с площ 5100 кв. м, находящ се в м. П., с. Я., като по-късно, на 20.04.2012 г. между горепосочените лица е сключен и анекс към този договор. На 12.09.2014 г. М. С. подала заявка за трето плащане по проект № 14/141/06103,като в процеса на обработката, съгласно вътрешните процедури в ДФЗ, е извършена справка в Регистъра на директните плащания, в резултат на което се констатира, че насаждението от 4,00 дка по КВС с № 87727.101.055 в землището на с. Я. е заявено по схемите за директни плащания от А. С. в заявление с № 14/170614/38244, земеделски парцел 9834817, за което А. С. е получил субсидия по СЕПП, като му е призната цялата заявена площ като годна за подпомагане. В същото време, чрез описания по-горе договор за аренда, той отдал за обработване на М. С. цитирания имот, т. е. един и същ имот е деклариран - от една страна, и от друга - е имот на земеделското стопанство на М. С., с което е направено искане за финансиране до ДФЗ от двама бенефициенти по две различни схеми/мерки, поради което "плащанията се преустановяват на основание чл. 10, ал. 1, т. 4 от Наредба № 28 от 05.08.2008 г. и вземайки предвид § 1, т. 25 от ДР към нея досежно текста на чл. 4, § 8 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските район. От правна страна съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на установената от закона писмена форма, но при липса на изложени мотиви за издаване на заповедта и при неправилно приложение на материалния закон. Съдът, след като е анализирал разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 4 от Наредба № 28/2008 г., в съвкупност с легалното определение на понятието "Изкуствено създадени условия" съгласно в § 1, т. 25, което е всяко установено условие по смисъла на чл. 4, § 8 от Регламент (ЕС) № 65/2011 г., съгласно който-без да се засягат специфичните разпоредби, не се извършват плащания на бенефициери, за които бъде установено, че изкуствено са създали условията, необходими за получаване на такива плащания с оглед да получат облага в противоречие с целите на схемата за подпомагане. Приел, че в случая не е доказано, че М. С., подавайки заявлението си за подпомагане по мярка 141 и конкретно на заявката за трето плащане, е създала изкуствено условия, с оглед да получи облага в противоречие с целите на схемата за подпомагане. Съобразил безспорно установеното, че имотът, заявен от нея по мярка 141, през 2014 г., е заявен от А. С. за подпомагане по схемите за директни плащания и че последният е получил подпомагане, като обосновал извод, че заявяването на този имот от друго лице по друга схема за подпомагане не води до заключение, че жалбоподателката е създала изкуствени условия, за да получи облага, даже напротив-такова основание би могло да се преценява за А. С. Взел предвид и чл. 24, т. 4 от Регламент 65/2011 г., съгласно който административните проверки включват процедури за избягване на неправомерното двойно финансиране по други схеми на Съюза или национални схеми и с други програмни периоди, и че регламентът забранява неправомерното двойно финансиране, но приел, че в процесния случай право на финансиране няма А. С., а не оспорващата и фактът, че те са брат и сестра и се представляват от майка си, не води непременно до извод, че е налице злоупотреба. На последно място посочил, че в тази връзка в административния акт няма изложени каквито и да е мотиви, но същевременно в докладните записки този факт не е довел до извод за злоупотреби, а и резултатите от проверката на място сочат, че е налична функционалната самостоятелност на инвестицията, респ. не е установено изкуствено създаване на условия чрез функционална несамостоятелност. За обосноваване на горните изводи съобразил и неоспореното от страните заключение на вещо лице по съдебно- техническа експертиза /л. 302 от делото/. И тъй като от друга страна не е установено и представяне на документи и/или декларации с невярно съдържание, обосновал решаващ извод за липса на всички условия, посочени в чл. 10, ал. 1, т. 4 от Наредба № 28/2008 г. за преустановяване на плащанията, т. е., че с оспорената заповед на заявителя незаконосъобразно е отказано плащане. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. По възраженията, изложени в касационната жалба следва да се посочи, че от формална страна, в процесната заповед има посочени правни и фактически основания, но при тяхната съпоставка и съвкупен анализ не може да се установи причината за отказаното трето плащане по проекта, предвид следното: Противно на твърдяното в настоящата жалба, съдът обосновано обсъдил изискванията на чл. 10, т. 4 от Наредба № 28 от 5 август 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., в относимата редакция (ДВ, бр. 1 от 2015 г.), че плащанията за следващите години се преустановяват в случай че е установено изкуствено създаване на условия, включително функционална несамостоятелност, с оглед получаване на предимство за получаване на помощта в противоречие на целите на мярката, и/или в случай на представяне на документи и/или декларации с невярно съдържание. Правилно е съобразил, че в § 1, т. 25 от ДР на тази наредба като "Изкуствено създадени условия" е дефинирано всяко установено условие по смисъла на чл. 4, § 8 от Регламент (ЕС) № 65/2011 г., която норма, с оглед кредитираното заключение, приложил също законосъобразно. С оглед на посоченото, правилно е прието от първоинстанционния съд, че административният орган не обосновал основанието на своя отказ да изплати заявеното трето плащане. Обоснован е и следващият му извод, а именно, че административният орган е следвало да изложи мотиви по този въпрос, а не те да бъдат впоследствие посочени от пълномощника му в хода на съдебното производство. Изводът за немотивираност на акта не се променя и от обстоятелството, че в процесната заповед е посочена разпоредбата на § 1, т. 25, дефинираща "Изкуствено създадени условия" по смисъла на чл. 4, § 8 от Регламент (ЕС) № 65/2011 г., според който - без да се засягат специфичните разпоредби, не се извършват плащания на бенефициери, за които бъде установено, че изкуствено са създали условията, необходими за получаване на такива плащания с оглед да получат облага в противоречие с целите на схемата за подпомагане. Този извод се налага, защото в конкретния случай, както бе посочено по-горе, административният орган не е изложил мотиви защо и в какво се изразяват "изкуствено създадените" от конкретния заявител условия, както и дали то е с цел последният да получи облага в противоречие с целите на схемата за подпомагане. ВАС е последователен в практиката си, че пропускът за излагане на конкретни и пълни мотиви не може да бъде заместен от съображения, изложени в съдебната фаза от процесуалния представител на административния орган, нито самият орган може да дописва мотивите си впоследствие. Съдът също не може да тълкува волята на органа, ако тя е неясно изразена, както е в случая. Неизлагането на мотиви в административния акт представлява порок във формата на същия и е самостоятелно основание за неговата отмяна. Без излагане на фактическите и правни основания, обосновали постановяването на процесния отказ от финансиране, е невъзможна проверката от съда за неговата законосъобразност. Наведеният в тази връзка довод в касационната жалба за "очевидност" на фактическото основание, а именно че отказът е за "забрана за неправомерно двойно финансиране по различни схеми и меркиы по смисъла на чл. 24, т. 5 от Регламент (ЕО) № 65/2011 г. на Комисията, е неоснователен - първо, защото такова основание не е посочено в оспорената заповед, а и защото не намира опора в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Релевираният довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон е също неоснователен. В тази част от касационната жалба процесуалният представител на касатора прави опит да замести липсващите мотиви на заповедта, което не може да бъде предмет на обсъждане, защото касационната жалба не е и не може да бъде част от обжалваната заповед. По тези съображения административният съд, като е отменил оспорената заповед и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върнал преписката със задължителни указания на административния орган по тълкуване и прилагане на закона, е постановил правилно решение. В този смисъл и напр. решение № 2621 от 09.03.2016 г. по адм. д. № 3300/2015 г., III отд. на ВАС. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АССГ е съобразено с материалния закон и е обосновано, поради което не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение