Решение № 12676 от 2.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14595/2012 г.

Решение № 12676 от 2.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14595/2012 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Димитър Атанасов Димитров против решение № 5389 от 12.10.2012 г., постановено по адм. д. № 10932/2011 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли решението да бъде отменено като се постанови ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - директорът на Института по отбрана, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Димитър Атанасов Димитров против заповед № 302/17.11.2011 г. на директора на Института по отбрана, с която служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материалноправната норма на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., поради което е направил извод за неоснователност на оспорването. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Незаконосъобразен и в противоречие със събраните по делото доказателства е изводът на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена в съответствие с материалноправните норми на ЗДСл. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че с влязло в сила решение на 4.11.2011 г. е обявява за нищожна заповед № РД-26-926/19.12.2009 г. на министъра на отбраната в частта по точка III, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Димитър Атанасов Димитров от длъжността "главен експерт по оценка на въоръжение, техника и имущества на ВВС, друга техника и бракуване" в отдел "Планиране, оценяване, кодифициране и логистична програма" при дирекция "Съхранение и разпореждане с движими вещи" при Изпълнителна агенция "Държавна собственост на Министерство на отбраната". Жалбоподателят е подал заявление в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. и със заповед от 17.11.2011 г. директорът на Института по отбрана е възстановил държавния служител на длъжността "главен експерт по оценка на въоръжение, техника и имущества на ВВС, друга техника и бракуване" в отдел "Планиране, оценяване, кодифициране и логистична програма", Дирекция "Съхранение и разпореждане с движими вещи" при Изпълнителна агенция "Държавна собственост на Министерство на отбраната" и с оспорената пред първоинстанционния съд заповед, издадена на същата дата е прекратил служебното правоотношение със служителя на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. - поради съкращаване на длъжността. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че съгласно ПМС № 54/2010 г., изменено с ПМС № 135/2011 г. в сила от 1.07.2011 г. Институтът по отбрана не изпълнява функции по оценка на въоръжение, техника и имущества, както и в щатното разписание на института няма такава длъжност. Като правно основание за издаване на заповедта са посочени чл. 5 и чл. 6, ал. 4, т. 1 и 8 от Правилника за устройство и дейността на Института по отбрана, регламентиращи съответно, че структурни звена в Института по отбрана са: дирекции, отдели и сектори, както и че Директорът на Института по отбрана: организира, ръководи, контролира и отговаря за цялостната дейност на Института по отбрана; назначава и освобождава от длъжност цивилните служители по служебни правоотношения, сключва, изменя и прекратява трудовите договори с лицата, работещи по трудово правоотношение в Института по отбрана, а при оправомощаване от министъра на отбраната - сключва, изменя и прекратява договорите за военна служба с военнослужещите в Института по отбрана, назначава ги и ги освобождава от длъжност и от военна служба. По делото е приложено и утвърдено длъжностно разписание в сила от 30.05.2011 г., видно от което длъжността, заемана от жалбоподателя не фигурира. При тези данни неправилно и необосновано първоинстанционният съд е приел, че са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение на Димитров и заповедта е издадена в съответствие със закона. Отмяната на предходната заповед за уволнение на жалбоподателя има за последица възстановяването на същия на заеманата преди уволнението длъжност (арг. от чл. 122, ал. 1 от ЗДСл), като за органа по назначаването възниква задължението да осигури на възстановения служител възможност да изпълнява служебните си функции. В случая последното задължение не е изпълнено, а служебното правоотношение на жалбоподателя отново е прекратено. Нещо повече заповедта за възстановяване на служебното правоотношение на Димитров е нищожна, тъй като директорът на Института по отбрана е възстановил служителят в друга администрация, за което същият няма права и която администрация не съществува. Следователно, въпреки че са изпълнени предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, в нарушение на цитирания текст служебното правоотношение със служителя фактически не е възстановено във вида, в който е съществувало преди отмяната заповедта за уволнение. По отношение на Димитър Димитров не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение и заповедта е издадена в противоречие с материалноправните изисквания на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., който предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. За да е налице посоченото основание следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността, е в тежест на административния орган (чл. 170, ал. 1 от АПК). В случая предпоставките на цитирания текст не са осъществени. Липсата на длъжността, заемана от жалбоподателя съгласно утвърденото от 30.05.2011 г. ново длъжностно разписание, не засяга правото на възстановяване на служителя и не може да обоснове извод за съкращаване на длъжността, тъй като е предприета преди влизане в сила на съдебното решение за отмяна на предходната заповед за прекратяване на служебното правоотношение, а данни и доказателства за длъжностни промени, настъпили към 17.11.2011 г., когато е издадена процесната заповед, от страна на органа не са представени. Органът по назначаването не може да се позовава на предходни длъжностни разписания, утвърдени по време, когато държавния служител не е бил на работа поради незаконното му уволнение, нито на промени в нормативната база по време на висящност на делото с предмет оспорване на предходна заповед за прекратяване на служебно правоотношение. С Постановление № 140 от 4.06.2009 г. на Министерския съвет (обн. ДВ, бр. 44 от 12.06.2009 г.) е приет Устройствен правилник на Министерството на отбраната и е създаден Институт по отбрана, считано от 1.07.2009 г. В правомощията на института съгласно § 2, ал. 2 от постановлението (отм.) е включена и дейността, изпълнявана от Димитров. Фактът, че след издаване на заповедта от 19.12.2009 г. за предходното прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя е променена дейността на института (§ 2 от ПМС 140/2009 г. е отменен на 25.05.2010 г.) не обосновава извод за правилност на предходната заповед и на заповедта от 17.11.2011 г., както е счел първоинстанционния съд. Материалноправното основание на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. следва да съществува към момента на издаване на административния акт, а не в предходен момент. Ето защо изводът на Административен съд София - град, че по отношение на жалбоподателя са осъществени изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и е налице предвиденото в текста основание за прекратяване на служебното му правоотношение, е незаконосъобразен и в противоречие със събраните по делото доказателства. Нарушенията на цитираните норми водят до противоречие на оспорената заповед и с целта на закона, тъй като правомощията на органа по назначаването са упражнени за заобикаляне на законовите последици от отмяната на незаконосъобразен административен акт и в нарушение на правото на служителя на възстановяване на предишната длъжност. Това е още един аргумент в подкрепа на извода за отмяна на административния акт. Оспорената заповед е незаконосъобразна и поради това, че служебното правоотношение на Димитров е прекратено не с Института по отбрана, а с Изпълнителна агенция "Държавна собственост на отбрана", структура, която не съществува към момента на постановяване на административния акт и по отношение, на която изпълнителният директор на Института по отбрана не разполага с компетентност, което води и до нейната нищожност. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, поради което следва да бъде отменено, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспорената заповед се обяви за нищожна. Предвид изхода на делото следва да се осъди Института по отбрана да заплати на Димитър Атанасов Димитров направените по делото разноски в размер на 1900 лв., от които 1600 лв. представляващи изплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции и 300 лв. изплатено възнаграждение на вещо лице. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,