Решение № 4562 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14569/2009 г.

Решение № 4562 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14569/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по две касационни жалби: на директор Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП, Светослав Аврамов и на "Силома" АД със седалище и адрес на управление гр. Силистра, представлявано от Танев и Ангелов срещу решението от 06.07.2009 г. по адм. д. № 142/2007 г. на Варненския окръжен съд, втори състав. В жалбата на директор на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП се поддържа неправилност на решението в частта, в която е отменен обжалваният РА и потвърдилото го решение, с която част е извършено преобразуване на финансовия резултат, чрез увеличение за 2004 и 2005 г., в резултат на което е определен корпоративен данък за тези години и съответни лихви, както и в частта на решението за разноските - ДОУИ е осъдена да заплати на дружеството разноски по делото в размер на 4186,10 лв. За тази част от решението този касатор поддържа неправилност, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост, по съображения изложени в жалбата. Моли в тази част решението да се отмени. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Касационната жалба на "Силома" АД се отнася до частта от решението, с която е потвърден РА, отнасящо се до отказан ДК по фактури, издадени от "Балкарс-консорциум" ООД с предмет-ползване под наем на лек автомобил за д. п. м. 12./2004 г. до м. 05.2006 г. Моли в тази част решението да се отмени. Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира жалбата на Дирекция "ОУИ" Варна за основателна, а жалбата на дружеството - "Силома" АД за неоснователна по съображения, изложени в хода по същество. Касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са допустими. По касационната жалба на директор Дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП: За да отмени обжалвания РА, потвърден в обжалваната част с Решение № 1013/29.12.2006 г., с която на дружеството е определен корпоративен данък по ЗКПО за 2004 г. в размер на главница - 107 007,71 лв. и лихви в размер на 20 562,68 лв. и за 2005 г. главница - 6941,42 лв. и лихви - 542,37 лв., Варненският окръжен съд, въз основа на писмените доказателства и закл. на вещото лице е приел, че ревизиращите органи не са отчели, че за 2004 г. дружеството е отчело като разход за лихви сумата 242 747,23 лв. /стойността на придобиване на ДЦК/, а не действително погасени задължения за лихви по ЗУНК в размер на 850 707 лв. За 2005 г. пък дружеството е отчело погрешно като разход сумата 114 199,86 лв., вместо 160 476 лв. От доказателствата, съдът е приел за установено, че със закупените от дружеството компенсаторни инструменти е погасен дълг, чието обслужване е регламентирано в ЗУНК, като в случая дружеството е закупило компенсаторни записи, с оглед обслужване на дължими лихви към държавата, обстоятелство, договорено към 10.01.1995 г. с МФ и МП. С компенсаторни записи се заплащат всички дължими лихви по задълженията на ЮЛ към държавата, договорени към 31.12.1990 г., в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 8, ал. 6, т. 2 ЗОСОИ. По делото са приложени и цитирани заповеди на МФ, с които е разпоредено, че длъжниците по ЗУНК могат да упражняват правото си на плащане с компенсаторни инструменти по ЗОСОИ на всички дължими лихви по задълженията на ЮЛ към държавата, произтичащи от ЗУНК. Без съгласието на кредитора дружеството в качеството на длъжник не би могло едностранно да реши друг начин на погасяване на това задължение и предвид обстоятелството, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 12а, ал. 5 ЗУНК, ревизиращият орган неправилно е увеличил финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 и чл. 23, ал. 3 ЗКПО за 2004 г. и по чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО за 2005 г. За тази част от жалбата ВОС е приел, че е основателна и я е уважил. Постановеното в тази част решение е законосъобразно. На практика касаторът оспорва извода на съда, изведен чрез приетото като неоспорено заключение на вещото лице, че ревизираното лице правилно е осчетоводило закупени държавни ценни книжа /ДЦК/ като финансови инструменти. Или оспорва това, че ВОС изцяло е споделил извода на вещото лице, че разпореждането с ДЦК не представлява продажба, а те са използвани като законно платежно средство, защото касаторът счита, че обстоятелството, че не е налице продажба е ирелевантно за спора, а обясненията пък на вещото лице в съд. заседание, че положителната разлика между придобивната и номиналната стойност на компенсаторните записи не следва да се отчете като текущ финансов приход, съгласно т. 11.5 от НСС 32, защото лихвите по ЗУНК не са финансов инструмент, е необоснован. С тези си възражения касаторът фактически оспорва заключението на вещото лице, което обаче е недопустимо в касационно производство. Касаторът е имал процесуална възможност да оспори заключението на вещото лице пред първоинстанционния съд и да се назначи тройна ССЕ, което обаче не е сторил. Правилно съдът е приел, че ССЕ е неоспорена от страните, а поддържаното сега в жалбата, че процесуалният представител в съд. заседание на 23.04.2009 г. е оспорил по същество експертното заключение е неоснователно, защото в това съд. заседание е даден ход по същество и пълномощникът - юрск. Недялкова е заявила, че ССЕ е необоснована, поради което не следва да се кредитира. В съдебното заседание от 05.02.2009 г. е приета ССЕ, без оспорването и от страните и без въпроси по заключението, както е записано в протокола. При това съдът не е имал основание да не кредитира заключението на вещото лице, проверявало документи по делото и допълнително такива при "Силома", за което е била предоставена възможност на ДОУИ Варна да се запознае с документите, послужили на вещото лице за изготвяне на заключението му и да изрази писмено становище. Това не е сторено от ответната страна-сега касатор. Вещото лице в заключението си и в обясненията в съдебното заседание е заявило, че "намаляването на икономическата изгода следва да се даде и като печалба, а икономическата изгода от продажбата на ДЦК е изгодата, но в същото време се покриват и разходи за лихви по ЗУНК, които също са държавни". Ето защо касационната инстанция намира, че жалбата по съществото си се свежда до оспорване на доказателствата по делото, в това число закл. на вещото лице, което обаче не е основание за касация и жалбата е неоснователна. Както се посочи касаторът е следвало пред първоинстанционния съд да оспорва заключението на вещото лице, а не пред касационната инстанция. С оглед изхода на спора - за отменената част от РА съдът правилно с решението си е присъдил на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на дружеството, направените съдебни разноски, поради което жалбата на касатора и в тази част е неоснователна. По касационната жалба на "Силома" АД: Същата се отнася до частта от решението, в която е отхвърлена жалбата срещу допълнително начисления ДДС, във вр. с договорено от 23.12.2004 г. между жалбоподателя и "Балканкарс- Консорциум" ООД, като изпълнител временно ползване на лек автомобил "Ауди" с брой на местата за сядане 4 + 1 за срок от 4 години срещу месечен наем от 300 лв. без ДДС. Решението в тази част е законосъобразно. Установено е, че дружеството - жалбоподател е ползвало пълен данъчен кредит по ДФ, издадени от посочения по договора като изпълнител с предмет на доставката "Транспортни услуги", като автомобилът е използван за административни и управленски нужди, а не за основната дейност на жалбоподателя. В съответствие с чл. 65, ал. 1, т. 2 ЗДДС във вр. с чл. 64, ал. 1, т. 1 ППЗДДС правилно съдът е приел, че законосъобразно органът по приходите е отказал данъчен кредит в размера на ползвания по фактурите за нает лек автомобил, защото в нормата на чл. 64, ал. 1 ППЗДДС изрично е посочено, че се прилага не само за придобити, но и при наети вещи, след като наетият автомобил не е използван за основната дейност на касатора. Затова и възражението в касационната жалба на този касатор, че с подзаконов нормативен акт, какъвто е ППЗДДС не може да се въвежда ограничение за правото на ползване на данъчен кредит е неоснователно, защото с ППЗДДС се урежда прилагането на ЗДДС, респ. с правилника се доразвиват понятия в ЗДДС - в случая е регламентирано, че "придобити" включва и "наети" вещи. С оглед изхода на делото, разноски на страните за настоящата инстанция не се следват. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,