Решение № 5237 от 22.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2374/2010 г.

Решение № 5237 от 22.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2374/2010 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Флориан Желязков Александров и Александър Флорианов Желязков, гр. Варна, чрез проц. представител адв. Тодорка Рачева против Решение № 2056/01.12.2009 г., постановено по адм. д. № 582/2009 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Флориан Желязков Александров и Александър Флорианов Желязков против Заповед № ДК-02-ВН-07/29.01.2009 г. на Началника на РДНСК Варна, с която на осн. чл. 225, ал. 1 ЗУТ се нарежда премахването на незаконен строеж: "Масивна ограда", с обща дължина 28.20 м, намираща се по северозападната имотна граница на ПИ пл. № 844 по плана на КК "Чайка", гр. Варна. Съдът е отхвърлил жалбата като незаконосъобразна. За да постанови акта си решаващият съд е приел, че обектът е изграден през 2006 г. (както е определил в акта си административният орган) и че не е доказано от жалбоподателите обстоятелството относно по-ранен период на извършването на строежа. Съдът приема също и, че в резултат на подадената декларация по реда на § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ е налице мълчалив отказ от страна на компетентния административен орган. Решението е неправилно. Постановено е при неправилно тълкуване на доказателствата и на фактическите обстоятелства, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е довело до неправилно приложение на материалния закон. Не е изяснен по безспорен начин моментът на построяване на оградата - налице са данни, че част от оградата е построена през 1996 г., друга през 2006 г. Не е съобразена подадената от Димитричка Александрова декларация по § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ, която не е изследвана е не е коментирана като доказателство касателно и процесната ограда. Настоящият съд споделя доводите на касатора, че при спазен срок по § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ администрацията следва да проведе процедура по узаконяване, а не да открие производство по реда на чл. 225 ЗУТ. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че образуваното административно производство е приключило с мълчалив отказ. По аргумент на § 184, ал. 4 ПЗР ЗИД ЗУТ, след като е предвидено издаването само на изричен мотивиран отказ - налага се правен извод, че мълчалив такъв е недопустим. С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че не са събрани достатъчните доказателства, постановено е необосновано решение, при нарушение на съдопроизводствените правила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав