Решение № 9780 от 16.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11370/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуален представител, срещу решение 313 от 30.08.2023 г., постановено по административно дело 286/2023 г. от Административен съд /АС/ Враца, с което е обявено за нищожно Уведомително писмо с изх. 02-060- 6500/4966#8/06.04.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска същото да бъде отменено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско такова. Ответникът по касационната жалба И. П. К., чрез процесуален представител, оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор и писмено становище. Иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение и обяви нищожността на оспореното пред него уведомително писмо /УП/, първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 177, ал. 2 от АПК, като оспореният пред него административен акт е издаден в противоречие с указанията, съдържащи се във влязлото в сила решение по адм. дело 605/2021 г. по описа на АС Враца, оставено в сила с решение по адм. дело 5711/2022 г. по описа на ВАС, с което е отменено предходно уведомително писмо и преписката е върната на органа за ново произнасяне, поради липса на посочени правни и фактически основания за издаването му, респективно на изложени мотиви относно материалноправните предпоставки за извършеното намаляване на финансовото подпомагане. При този правен извод решаващият съд е обявил за нищожно Уведомително писмо с изх. 02-060- 6500/4966#8/06.04.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Така постановеното решение е неправилно. Разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК предвижда, че актовете и действията на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. В тази връзка направените от рещаващия съд изводи за нищожност на оспореното пред него уведомително писмо на посоченото основание са незаконосъобразни и необосновани. По делото няма спор, че уведомителното писмо на заместник изпълнителния директор на ДФЗ е издадено след като с влязло в сила съдебно решение по адм. дело 605/2021 г. по описа на АС Враца е отменено предходно уведомително писмо изх. 02 - 060 6500/4966 от 05.08.2021 г. и преписката е върната за ново произнасяне съобразно мотивите на съдебния акт. В настоящия случай обаче, неправилно е прието от административния съд, че при издаване на новото уведомително писмо административният орган е бил длъжен да назначи допълнителни проверки, с които да установи обективно, всестранно и пълно относимите за случая факти и като не е сторил това, същият е отказал да изпълни указанията на съда, с което е допуснал нарушение на чл. 177, ал. 2 АПК, водещо до нищожност на оспореното УП. В продължение на горното следва да се посочи, че в мотивите на решение по адм. дело 605/2021 г. по описа на АС Враца, липсват конкретни указания до административния орган, които да не са изпълнени. В същото са налице единствено констатации, че оспорения административен акт е издаден при липса на изложени мотиви, което съставлява съществено нарушение във формата на акта и следва да бъдат отстранено при новото разглеждане на преписката. В тази връзка решаващият съд, постановил обжалваното решение, неправилно е интерпретирал указанията в отменителното съдебно решение, че административният орган при издаване на повторното уведомително писмо е бил длъжен да назначи допълнителни проверки, с които да установи обективно, всестранно и пълно относимите за случая факти, следователно като не го е направил е издал акт в противоречие с влязло в сила решение на съда, както е заключил АС Враца. Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че не са били изпълнени указанията на съда при издаване на оспореното пред него УП. При съпоставка на съдържанието на двата административни акто е видно, че за разлика от предходното УП, което съдържа единствено таблици с оторизирани суми по съответните схеми и мерки и извършени плащания с бланкетно посочени възможни причини за намаляването на субсидията, то в повторно издаденото такова е изложена в табличен вид, подробна информация за причините за извършените намаления, както и причините за недопустимост на площите с констатирани несъответствия. От така издаденото УП се достига до извод за наличие на фактически и правни основания за издаването му, като по този начин са изпълнени указанията на съда по влязлото в сила решение и не е налице тъждественост с предходното УП, а именно новият издаден административен акт не е с идентично съдържание с отменения такъв, което обективира и липсата на предпоставките по чл. 177, ал. 2 от АПК, както е приел първоинстанционният съд. Ето защо последният е достигнал до неправилни изводи за нищожност на оспореното пред него УП, като по този начин не е разгледал спора по същество, съответно не се е произнесъл по неговата материална законосъобразност. С оглед гореизложеното оспореното пред АС - Враца уведомително писмо е действителен акт и първоинстанционният съд е следвало да изследва въпроса относно законосъобразността му съобразно всички доводи в жалбата на И. П. К. при спазване на правилата за служебна проверка. Липсата на формирани от първоинстанционния съд фактически и правни изводи препятства касационната проверка на обжалваното съдебно решение и спорът не може да бъде решен по същество. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане по същество на спора относно законосъобразността на Уведомително писмо с изх. 02-060- 6500/4966#8/06.04.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. По направените искания за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение