Решение № 13260 от 5.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6717/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "София Тех Парк" АД, чрез адв. Недев като процесуален представител, против решение 1023 от 15.01.2024 г., постановено по адм. дело 287/2023 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлено оспорването на дружеството срещу виза САГ22-ГР00-1383/4/21.10.2022 г., издадена от главния архитект на Столична община, за проектиране на високо застрояване с обществено обслужващо предназначение - увеселителен обект по смисъла на § 5, т. 71 ДР ЗУТ - спортен атракцион Rollglider с височина (Н) макс. - 30.00 м в УПИ I - 9506, 9528, 9529, 9492, 9456, 9520, 9521, 5021, 5022, 5023, 9494 за научно-технологичен парк София, ПИ с идентификатор 68134.4081.9612 от кв. 10, НПЗ Изток-м. Къро, район Младост, Столична община. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и присъждане на направените за двете инстанции разноски. От "София Тех Парк" АД е подадена и частна жалба срещу определение 4809 от 10.05.2024 г., постановено по същото дело, с което на основание чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК е изменено решението в частта относно разноските, като касаторът е осъден да заплати на "Уолтопия" АД направените такива в размер на 3120 лева. Прави се искане за отмяната му и отхвърляне на молбата за изменение на съдебния акт в частта за разноските. Ответникът - главният архитект на Столична община, чрез пълномощника си юрк. Петрова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Ответникът - "Уолтопия" АД, чрез процесуалния си представител адв. Хинов, в писмени отговори изразява становище за неоснователност на касационната и частна жалби. Прави искане за присъждане на разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като съобрази доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че оспорената виза е издадена от компетентен орган, в необходимата форма и със съдържанието по чл. 59, ал. 2 и ал. 3 АПК, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обосновава извод за наличие на предпоставките по чл. 134, ал. 6 във вр. с чл. 140, ал. 3 ЗУТ, в рамките на предвидените в закона ограничения. Излага съображения, че предвиденото застрояване се изразява във фундамент за тестово съоръжение Rollglider с размер 3,50 м/3,50 м, ситуиран на 3,25 м от уличната регулация на [улица]и пристрояване пилон Ф720 мм за същото, без да се променят начинът и характерът на застрояване, което остава свободно. Според съда допуснатото с визата за проектиране застрояване касае само конфигурацията на сградата, предвидена по действащия ПУП, като в нея изрично е посочено да не се надвишават устройствените показатели по ОУП на Столична община и действащия план. Приема за неотносими към законосъобразността на оспорения административен акт доводите на жалбоподателя за нарушение на условията, при които е учредено в полза на настоящия ответник Уолтопия АД ограничено вещно право на строеж. По тези съображения отхвърля жалбата срещу визата за проектиране като неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. заключенията на основна и комплексна съдебно-технически експертизи, решаващият съд установява релевантните за случая факти, но достига до незаконосъобразни правни изводи в противоречие с приложимите разпоредби на чл. 140, ал. 2, ал. 3 и чл. 134, ал. 6 ЗУТ. По делото не се спори, че оспорващият "София Тех Парк" АД е собственик на УПИ I - 9506, 9528, 9529, 9492, 9456, 9520, 9521, 5021, 5022, 5023, 9494 за научно-технологичен парк София, вкл. ПИ с идентификатор 68134.4081.9612 от кв. 10, НПЗ Изток-м. Къро, район Младост, а заинтересованата страна в първоинстанционното производство и настоящ ответник Уолтопия АД е носител на ограничено вещно право на строеж в този имот съгласно представените нотариални актове. Заявлението до административния орган за издаване на виза за проектиране за фундамент на тестово съоръжение Rollglider в собствената на Уолтопия АД сграда Colider Activity Center с идентификатор 68134.4081.9612.1, построена съгласно учреденото право на строеж, е подадено от двете дружества. Предвид твърденията на жалбоподателя за несъответствие между направеното искане и издадената виза същият има право на жалба срещу административния акт, поради което производството е допустимо. Оспорената виза е за проектиране на високо застрояване с обществено обслужващо предназначение - увеселителен обект по смисъла на §5, т. 71 ДР ЗУТ - спортен атракцион Rollglider с височина (Н) макс. - 30.00 м. В текстовата й част е посочено, че имотът се намира в Смесена многофункционална зона (Смф) съгласно т. 12 от приложението към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО с устройствени параметри: максимална плътност на застрояване 60%, максимален Кинт 3.5, минимална озеленена площ 40 %, както и че сградата е разположена свободно по смисъла на § 5, т. 21 ДР ЗУТ и следва да отстои от страничните и вътрешните регулационни граници на УПИ и съседните сгради съгласно нормата на чл. 35, ал. 2 ЗУТ. В конкретния случай от съда не е съобразено, че е налице разминаване между първоначално заявеното от двете дружества искане за издаване на виза за проектиране, което е само за фундамент на тестовото съоръжение с конкретно посочено в мотивираното предложение разположение и параметри, с предвиденото с оспорената виза високо застрояване с обществено обслужващо предназначение за увеселителен обект по смисъла на §5, т. 71 ДР ЗУТ - спортен атракцион Rollglider с височина 30 м. Същото значително се различава както по местоположение, така и като обем спрямо заявеното от двете дружества. Действително от административния орган са дадени указания до заявителите да се посочи височината на обекта и функционалното му предназначение, тъй като Rollglider не фигурира в ЗУТ и Наредба 7, но не е съобразено, че приложеното ново мотивирано предложение изхожда единствено от Уолтопия АД. В този случай главният архитект е следвало да изясни волята и на другия заявител, което не е направено. Ето защо, като се произнася по допълнително направеното и коригирано искане, което не изхожда от двамата заявители, административният орган постановява акта си в нарушение на правилото на чл. 35 АПК, без да изясни действителната воля и на другия субект, инициирал административното производство, както и без да събере и обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая относно вида, характера и параметрите на предвиденото за проектиране съоръжение. Именно поради неговите специфики е от съществено значение да се съобрази от компетентния орган от кого е необходимо да изхожда искането и достатъчно ли е уточняването му само от носителя на ограниченото вещно право на строеж. В случая то е подадено както от жалбоподателя като собственик на имота, така и от Уолтопия АД, което дружество притежава сграда, реализирана въз основа на това право. В този смисъл е основателно възражението на касатора, че главният архитект на Столична община излиза извън рамките на заявеното с искането до него и не преценява налице ли е съгласие за проектиране на високо застрояване с обслужващо предназначение от собственика на имота. Налице е и противоречие между текстовата и графичната част на оспорената виза за проектиране, което е констатирано и в приетото без оспорване от страните заключение на комплексната съдебно-техническа експертиза. В текстовата част на визата обектът се третира като високо застрояване на свободно стояща сграда. В графичната част в югоизточната страна на реализираната сграда, собственост на Уолтопия АД с ограничителна линия на застрояване е указано местоположение на пристрояване с обществено - обслужващо предназначение за спорт, като със задължителна линия на застрояване е указано непосредствено в най-източния край на имота на мин. 3 м от външната регулационна линия отделено застроително петно, без точни размери и функции. Според заключенията на вещите лица то представлява фундамента на пилона, поддържащ спираловидната част на трасето на тестовото съоръжение, като с ограничителната линия на застрояване и с определена максимална допустима височина от 30 м, към сградата като пристрояване е указан застроителен обем, в който би трябвало да се побере останалата част от обекта. Между текстовата и графичната част на визата следва да има съответствие, като констатираните в случая различия водят до неяснота във волеизявлението на административния орган относно предвиденото застрояване ново свободно високо или пристрояване към съществуваща сграда, което обуславя незаконосъобразност на оспорения административен акт само на това основание. Настоящият състав не споделя извода на съда за изпълнение на предпоставките, предвидени в чл. 134, ал. 6 ЗУТ. Според тази разпоредба, когато при прилагане на действащи подробни устройствени планове се променят само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в т.ч. при пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, без да се променят начинът и характерът на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона, не е необходимо да се изменят тези планове. В тези случаи конкретното застрояване се определя с виза по чл. 140 ЗУТ. Визата по чл. 140, ал. 2 ЗУТ е копие (извадка) от действащия ПУП, с която се конкретизира предвиденото застрояване. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба за визираните в нея обекти и във вр. с чл. 134, ал. 6 ЗУТ, се допуска при минимални отклонения в исканото застрояване, изрично посочено в нормите, да не се процедира изменение на ПУП, а промяната и допускането на застрояването да се извърши с издаване на виза. Оспореният пред съда административен акт е издаден на основание чл. 140, ал. 3 във вр. с чл. 134, ал. 6 ЗУТ. Според настоящия състав визата за проектиране няма изискуемото съдържание по цитираната разпоредба, тъй като с него не се определя конкретното застрояване. То е посочено като пристрояване с ограничителни линии, ситуирано по югоизточната фасада на съществуващата сграда, с изключение на нанесеното извън него със задължителни линии строително петно. Същото е без означение на параметрите му. Неправилно съдът приема, че в случая се касае единствено за промяна на конфигурацията на сградата. Разпоредбата на чл. 134, ал. 6 ЗУТ изрично предвижда приложимостта й при прилагане на действащ ПУП. В случая не се установява основно високо застрояване, съставляващо увеселителен обект по смисъла на §5, т. 71 ДР ЗУТ да е предвидено в имота, за който е издадена оспорената виза. Изискването в чл. 134, ал. 6 ЗУТ да се променят само разположението и конфигурацията на предвидените сгради е относимо по отношение на сгради, които не са реализирани, но са в обхвата на действащия застроителен план. По делото е безспорно установено, че многофункционалната административна сграда на Уолтопия АД, по наклонената фасада на която се предвижда монтирането на тестовото съоръжение, е изпълнена, което изключва приложението на хипотезата, възприета от съда. Не е налице и условието, визиращо пристрояване на съществуваща сграда така, както е отразено в графичната част на оспорената виза. Пристрояването и/ или надстрояването предполага увеличаване обема на вече изградена сграда в хоризонтално и/ или във вертикално отношение. Според заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза тестовото съоръжение не формира допълнителна застроена и разгъната застроена площ към заварената сграда и не е функционално свързано с нея, поради което то не би могло да се третира като пристрояване. Предвижда се съоръжението да се прикрепи (монтира) конструктивно към сградата, без да представлява нейно пристрояване. От устройствена гледна точка спрямо него са приложими единствено нормативните изисквания за разстояния до регулационни граници и сгради, като монтирането му не променя самата сграда. Макар съдът да се позовава на приетите по делото заключения на вещите лица извежда неправилен извод, че в случая допуснатото изменение с визата е само по отношение конфигурацията на сградата, предвидена по действащия ПУП, без да съобрази, че същата вече е изпълнена, поради което това изискване е неприложимо. Дали предвиденото застрояване е в рамките на учреденото в полза на Уолтопия АД право на строеж е ирелевантно за преценката относно материалната законосъобразност на оспорената виза, тъй като искането до административния орган е подадено не само от това дружество, но и от собственика на имота. Извън обхвата на проверката по отношение спазването на предпоставките по чл. 134, ал. 6 ЗУТ е и обстоятелството на съгласуване от страна на касатора на проектна документация за изграждане на тестовото съоръжение поради относимостта му към последващ етап на строителството, свързан с инвестиционното проектиране. След като не се установява наличието на някоя от хипотезите, визирани в чл. 134, ал. 6 ЗУТ, доколкото при прилагане на действащия ПУП не се касае за промяна само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в т.ч. при пристрояване и надстрояване на съществуващи такива, изпълнението на останалите предпоставки не може да обуслови приложимост на облекчения режим по тази разпоредба. В случая от заявителите е поискано издаване на виза за проектиране на фундамент за тестово съоръжение, представляващо Rollglider. От административния орган е следвало да се съобрази предвид особеностите и вида на обекта дали той представлява допълващо застрояване или основно, както е определено във визата за проектиране. С оглед изложеното същата е издадена в нарушение на материалния закон съгласно чл. 146, т. 4 АПК. Като приема обратното, първоинстанционният съд постановява неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се отмени оспорената виза и делото като преписка да се изпрати на компетентния орган за ново произнасяне по заявлението, като изясни действителната воля на заявителите, естеството и обхвата на обекта, за който искат да бъде издадена. При този резултат на отмяна подлежи и обжалваното определение, с което по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК София Тех Парк АД е осъдено да заплати на "Уолтопия" АД направените в първоинстанционното производство разноски в размер на 3120 лева. С оглед изхода на делото разноските са в тежест на административния орган, чийто акт е отменен и са дължими в полза на касатора по заявеното от него своевременно искане, представените доказателства за извършването им и списъци по чл. 80 ГПК. Възражението от процесуалния представител на главния архитект на Столична община, направено пред двете инстанции на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения по 5400 лева за всяко производство, е основателно. Като съобрази фактическата и правна сложност на спора, настоящият състав приема, че същите следва да бъдат редуцирани на 2500 лева за всяка инстанция. Столична община следва да бъде осъдена да заплати на София тех парк АД направените по делото разноски в общ размер на 6 230 лева, от които 530 лева внесени държавни такси, 700 лева депозити за вещи лица и 5000 лева адвокатски хонорари за двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал.1 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение,