Решение № 7197 от 2.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2956/2009 г.

Решение № 7197 от 2.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2956/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Калина 990" ООД гр. Шумен, представлявано от управителя Иларионов, чрез адв. Кольо Колев срещу решението от 02.12.2008 г. по адм. д. № 2119/2008 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу обжалвания РА и потвърдилото го Решение № 427/28.07.2008 г. ДОУИ - Варна, с които допълнително му е определено данъчно задължение по ЗДДС за д. п. м. 05.2006 г. в размер на 17 199,37 лв. и съответна лихва за неотчетени по съответния ред доставки на стоки. В касационната жалба се поддържа неправилност и необоснованост и се моли решението да се отмени. Касаторът счита, че в случая има доставка на услуга, но данъчното събитие не е настъпило, за да има задължение за дружеството-жалбоподател да издаде данъчна фактура. Това си твърдение свързва и с приложените пред касационната инстанция нотариални покани, във връзка с договор между дружеството-касатор и "Стефан Караджа" ЕООД - в несъстоятелност. Претендира съдебни разноски. Ответникът - Директор на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Варна не е взел становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна по изложените в съдебно заседание съображения. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211 АПК, но е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да отхвърли жалбата на жалбоподателя срещу обжалвания РА, АС Варна е приел, че по уговорената насрещна престация между жалбоподателя и "Стефан Караджа" ЕООД с договора от 02.05.2006 г., дружеството-жалбоподател е предало семена, препарати и гориво, т. е. жалбоподателят е извършил доставка на стока към данъчен период м. май 2006 г., като на датата на фактическото предаване на стоката е настъпило данъчното събитие, съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС (отм.). Уговорената насрещна престация между данъчните субекти е била за произвеждане на селскостопанска продукция (слънчоглед) - същата да бъде продадена на дружеството - получател в количества по договора, като "Стефан Караджа" ЕООД е предал произведената продукция. От писмените доказателства, в т. число и чрез договора между страните, съдът е приел за безспорно, че "Калина 990" ООД в качеството си на възложител и "Стефан Караджа" ЕООД като изпълнител на засяването на 4500 дка слънчоглед, като добитите от тези площи количества да достави и продаде на възложителя, а възложителят да заплати на изпълнителя уговорените в договора суми, че към датата на изписване на стоките е възникнало данъчното събитие и жалбоподателят е следвало да издаде фактура като отрази същата в съответните регистри и посочи данъка като задължение към бюджета. Възражението на жалбоподателя, че между страните е налице договор за изработка, като жалбоподателят като получател по него дължи възнаграждение на "Стефан Крададжа" ЕООД за извършената по договор работа, съдът е приел за неоснователно, позовавайки се на чл. 6, ал. 1 ЗДДС (отм.) във вр. с чл. 24 от ЗДДС. Приел е за неоснователно и възражението на жалбоподателя, че от приложените изпълнителни листове се установява, че "Стефан Караджа" ЕООД не е изпълнил поетите съгласно договора между страните задължения да предаде произведената селскостопанска продукция, с мотива, че самият жалбоподател в отговор на ИПДПО е отговорил, че сумите, посочени в изпълнителните листове са във вр. с издадени запис на заповеди от стария управител на "Стефан Караджа" ЕООД като сумите включват стойността на полезно вложените материали, предвидени неустойки и евентуални съдебни разноски. Постановеното решение е правилно и обосновано. Несъмнено, чрез доказателствата по делото безспорно е установено, че в случая между договарящите страни е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), защото е сключена сделка - по силата на договор за прехвърлянето на собственост върху процесната стока, респ. извършена е услуга срещу насрещна престация, поради което е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 24 ЗДДС (отм.), като в случая за дата на данъчното събитие следва да бъде възприета датата на фактическото предаване на стоката - чл. 25, ал. 2 ЗДДС (отм.), което също не е спорно, че е извършено през месец 05.2006 г. Следователно на тази дата за жалбоподателя (възложител) е възникнало задължение за начисляване на ДДС по сделката, същият е следвало да издаде данъчна ф-ра и я отрази в съответните регистри като посочи данъка като задължение към бюджета. Възражението му, че в случая е налице доставка на услуги, но данъчно събитие не е настъпило, за да има той задължение да издаде данъчна фактура не намира опора в доказателствата, нито пък законова опора, защото извършването на услуга при наличие на другите предпоставки също е доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.), обосноваващо данъчно събитие по чл. 24 ЗДДС (отм.). Ето защо, Варненският административен съд като е преценил по този начин доказателствата е извел законосъобразен правен извод, че се касае до данъчно събитие, възникнало на датата на фактическото предаване на стоката - хипотеза на чл. 25, ал. 2 ЗДДС (отм.) във вр. с чл. 55, ал. 5 ЗДДС (отм.), поради което данъкът е дължим от регистрираното лице за д. п. - м. май 2006 г. и с РА законосъобразно му е било определено допълнително данъчно задължение по ЗДДС - начислен данък за неотчетени по съответния ред доставки на стоки. Решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото разноски на страните не се дължат. За ответника по касационната жалба, представител не се е явил пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК, Върховният административен съд, първо А отделение,