Решение № 84 от 4.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9705/2018 г.

Решение № 84 от 4.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9705/2018 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на митница Варна, чрез ст. юрк. А. Шулева против решение № 1192/06.06.2018 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 113/2018 г., с което е отменено митническо решение рег. № 32-358958/19.12.2017 г. Изложените доводи са за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен в нарушение на процесуалния и материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че при издаване на оспорения административен акт е приложено решение на Съда на ЕС по дело С- 291/15 и е извършил сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, каквото условие е въведено в цитираното решение. На това основание счита, че е установил неприложимост на митническата стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, т. е. на договорната стойност на стоката и законосъобразно е определил митническите стойност по метода предвиден в чл. 74, параграф 2 б. "б" от същия регламент. Като аргумент за основателността на съмненията в декларираната от Булут ЕООД митническа стойност на процесните стоки, сочи и обстоятелството, че от дружеството не е представена исканата от митническите органи застрахователна полица. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Булут ЕООД, гр. Хасково, чрез процесуалния си представител адв. М. Ралчев оспорва касационната жалба като неоснователна, по съображения, изложени в представено писмено становище. Претендира разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред Административен съд – Варна е било решение рег. № 32-358958/19.12.2017 г. на началника на митница Варна, с което не е приета декларираната митническа стойност на стоки № 1, 2, 3 и 4 по митническа декларация MRN: № 17 BG002002 H0098660/08.08.2017 г., определена е нова митническа стойност на същите стоки на основание чл. 74, параграф 2, б. "б" от Регламент № 952/2013 г., извършената е корекция на митническата декларация за стоки № 1, 2, 3 и 4 като е увеличена митническата стойност и дължимите мито и ДДС и по отношение на вносителя "Булут" ЕООД, гр. Хасково са определени допълнителни задължения за вноски мита в размерна 8 666. 66 лева и ДДС в размер на 23 399. 99 лева със съответните лихви за забава и е разпоредено вземането им под отчет. С обжалваното решение съдът е отменил акта като незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 АПК – поради нарушение на изискванията за форма и административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. От събраните по делото писмени доказателства и заключение на съдебно – счетоводна експертиза, съдът е обосновал извод, че митническата стойност на процесните стоки може да бъде определена съгласно правилото на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. – според договорната т. е. действително платената цена на стоките. Приел е, че в оспореното решение, митническият орган не е изложил мотиви за неприложимост на цитираната разпоредба. Не са обсъдени представените от вносителя търговски документи – договор, фактура, опаковъчен лист и коносамент, както и доказателства за извършено плащане по банков път. Според съда, обстоятелствата, посочени в мотивите на оспорения акт, че не е извършено уговореното авансово плащане, а договорената цена е платена еднократно и че тарифният код по износната декларация е различен от този, посочен при вноса, са извън определения от чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 предметен обхват за установяване на митническата стойност. На следващо място, съдът е приел, че оспореният акт е издаден в нарушение на изискването за последователност на прилагане на вторичните методи за определяне на митническата стойност съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Оспореното митническо решение определя митническата стойност на стоките на основание чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., без да са изложени мотиви за изключване на възможността тази стойност да се определи съгласно чл. 74, § 2 б. "а" от същия регламент. Съдът е обсъдил и решението от 16 юни 2016 на Съда на ЕС по дело С-291/15 и е приел, че в разглеждания случай митническият орган не е извършил сравнение на средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, каквото условие е въведено в цитираното решение. От друга страна е приел, че в случая в отговор на искането на митническия орган Булут ЕООД е представило допълнителни доказателства за установяване точността на декларираната митническа стойност на процесните стоки, за разлика от фактите в главното производство, въз основа на които е дадено преюдициалното заключение на Съда на ЕС по дело С-291/15 г. В тази връзка съдът е посочил, че оспореният акт не съдържа каквито и да било конкретни данни за характеристиките на стоките, определени като сходни, каквото е изискването на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейски парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Решението е правилно постановено. Доводите в касационната жалба за нарушения на процесуалния и материалния закон, са неоснователни. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти, извършил е дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК във връзка с чл. 220 от Закона митниците и е приложил правилно материалния закон. Процесният внос е осъществен на 08.08.2017 г., при действието на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза ("Регламент (ЕС) № 952/2013"), в сила от 01.06.2016 г. По силата на чл. 70 от този регламент основен метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност. Когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя чрез последователно прилагане на вторичните методи по чл. 74 § 2 от б. а) до б. г) от параграф 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013. В конкретния случай митническият орган е приложил вторичния метод за определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2, б. б) от Регламент № 952/2013 г., въз основа на договорната стойност на сходни стоки. Законосъобразно и в съответствие с чл. 74, § 1 от регламента, съдът е приел, че прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно и изисква да е обоснована неприложимост на основния метод – въз основа на договорната стойност. В обжалваното митническо решение липсват мотиви за конкретните обстоятелства, въз основа на които се приема, че действително платената цена на стоките от страна на Булут ЕООД не е договорната стойност на стоките. Основният аргумент на митническия орган за определените корекции в процесната митническа декларация и установените допълнителни задължения за мито и ДДС, е основан на решението на Съда на ЕС по дело С-291/15, което касае тълкуването на чл. 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) 3254/94 на Комисията. Първоинстанционният съд е обсъдил този довод, който се поддържа и в касационната жалба и законосъобразно е приел, че за да се пристъпи към прилагането на вторични методи съмненията на митническите органи в договорната стойност на стоките, следва да бъдат основателни. Съгласно т. 36 от цитираното решение по дело С-291/15 това обстоятелство подлежи на проверка от националната юрисдикция. Съдът на ЕС приема, че сравнение между декларираната договорна стойност на стоките и средностатистическата стойност на сравними стоки може да обоснове съмненията на митническите органи. В случая законосъобразно съдът е приел, че оспореният административен акт не съдържа мотиви за извършено сравнение със средностатистически размер на митническата стойност на конкретни сравними стоки. Посочената в мотивите му митническа стойност на сходни стоки по три ЕАД е във връзка с прилагането на вторичния метод по чл. 74, § 2, б. б) от Регламент (ЕС) № 952/2013, което предполага доказване неприложимост на основания метод, респективно обосноваване на съмненията на митническите органи, че декларираната договорна стойност на стоките не е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките. Законосъобразно и в съответствие с постоянната практика на Съда на ЕС, в обжалваното решение е прието, че прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно. В случая митническия орган не е изложил обстоятелства, които да изключват приложение както на основания метод съгласно чл. 74 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., така и на вторичния метод по чл. 74, § 2, б. а) от същия регламент – въз основа на договорната стойност на идентични стоки. По този начин е допуснато нарушение и на изискването за последователното прилагане на методите по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Аргументиран е и изводът, че фактите в главното производство по дело С-291/15 са различни, тъй като в разглеждания случай от страна на Булут ЕООД са представени допълнителни доказателства за декларираната от него митническа стойност на стоките. В хода на административното производство по декларация на вносителя е установено, че стоката не е застрахована, поради което неоткриването на застрахователна полица, не може да обоснове съмненията в декларираната митническа стойност на стоките, в какъвто смисъл са доводите в касационната жалба на началника на митница Варна. По изложените съображения, настоящият състав преценява, че обжалваното първоинстанционно решение следва да се остави в сила, като валидно, допустимо и правилно. При този изход на спора, разноски следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 2400 лева, заплатено адвокатско възнаграждение за защита в касационното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,