Решение № 732 от 21.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8410/2014 г.

Решение № 732 от 21.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8410/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Касационно производство по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "КТС" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, представлявано от Мануел Нунес Алварес срещу решение № 1098 от 23.04.2014 г. на административен съд Пловдив по адм. дело № 3080/2013 г. Подробни съображения към жалбата са развити от процесуален представител адвокат Гинка Табанска - САК в допълнителна молба, в съдебното заседание и в писмена защита. С решението се отхвърля жалбата на управителя на дружеството против ревизионен акт № 16251300088/27.06.2013 г. издаден от Добрин Лалев Радулов - главен инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив. Поддържат се доводи за неправилност на решението като от съдържанието на жалбата се извличат касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Директорът на дирекция ОДОП Пловдив чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид в писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е цитирания ревизионен акт в частта с която са установени задължения за довнасяне на задължителни осигурителни вноски за ревизиран период от 1.09.2010 г. до 31.08.2011 г. в размер на 25965.12 лев. главница и лихви, потвърден с решение № 953 от 9.09.2013 г. на директора на ОДОП Пловдив на основание чл. 6а КСО /редакция в сила от 14.09.2010 г./ и поради определяне на по висок размер на осигурителния доход за лицата командировани по реда на чл. 121, ал. 3 КТ за изпълнение на определени длъжности в друга държава членка на ЕС - Република Германия. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че в хода на ревизионното производство не са допуснати нарушения на административно производствените правила и издадените актове са валидни и допустими, съдържащи законоустановените реквизити при спазена компетентност. От фактическа страна не се спори, че през ревизирания период жалбоподателят е предоставил персонал за работа в Германия по договор с германската фирма Куротек КТС Кунстщофтехник щаде Гмбх от 1.06.2010 г. за изработка на заготовки за тръбопроводи от стъклопласт, съгласно приложено описание за обхвата на работите. Също така, че за изпълнение на договора са били изпратени 16 работника по реда на чл. 121, ал. 3 КТ и че при осигуряването на тези работници е приложимо българското осигурително законодателство, видно от издадено удостоверение А1 - на основание чл. 15 от Регламент 987/2009 по прилагане на регламент 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета. По силата на § 10 от Директива 96/71/ЕО се допуска възможност за прилагане на задължителните разпоредби на законодателството на друга държава членка. По силата на чл. 6а КСО, в редакцията приложима към момента на възникването и развитието на осигурителните отношения - ДВ бр. 19/2010 г. в сила от 14.09.2010 г., осигурителните вноски на така командированите работници се дължат върху получени и начислени месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималните ставки за заплащане на труда в приемащата държава /РГермания/ и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1 КСО. Спорът между страните се свежда до това има ли определени минимални ставки за заплащане на труда на работниците в Германия и приложима ли е възможността при липса на такива ставка размерът на вноските може ли да се определи върху минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 КСО, така както е редакцията на чл. 6а КСО в сила от 1.01.2012 г. По втория въпрос административния съд е отговорил отрицателно. Изводите на съда са законосъобразни, тъй като основен принцип в данъчното и осигурително законодателство е забраната за обратно действие на материалноправна императивна разпоредба, каквато се явява обсъжданата и действието на тези норми към момента на развитие на осигурителните отношения и възникване на задължението за заплащане на задължителни осигурителни вноски, което в случая е преди 1.10.2012 г. Не е предвидена законодателна възможност за прилагане на по-благоприятен закон при липса на изрична законодателна уредба в този смисъл. Относно спора за наличието или липсата на минимални ставки за заплащане на труда в приемащата държава касационният съд намира за обосновани развитите от първоинстанционния съд мотиви в тази връзка. По установения ред в приложимите актове на ЕС, цитирани от АССГ, са събрани неоспорени и официални писмени доказателства, въз основа на които се установява, че няма установена минимална ставка за заплащане на дейност каквато са упражнявали командированите работници, но най малката установена ставка за заплащане на труда на временно наети работници в Германия е в размер на 6,50 евро на час за други дейности, поради което изводът, че при липса на друга изрична уредба именно това е приложимата минимална ставка, е обоснован. Представените с касационната жалба доказателства за законодателна уредба на минималната часова ставка в република Германия в сила след ревизирания период не води до фактически и правен извод за липса на такава ставка на труда за временно наети работници в ревизирания период. Не са налице твърдяните от касатора касационни отменителни основания. Решението на административния съд, предмет на обжалване в настоящото касационно производство не страда от недостатъци. При постановяването му съдът не е допуснал съдопроизводствени нарушения, изводите му са обосновани и верни, като въз основа на тях е приложен правилно материалния закон. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора разноски не се присъждат на касатора. Такива не се присъждат и на ответника по касация, тъй като с първоинстанционното решение в полза на приходните органи е присъдено юрисконсултско възнаграждение, което се дължи еднократно за съдебната фаза на обжалването в размер до максималния нормативно установен такъв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение