Решение № 6738 от 4.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4015/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда 2014 2020 г. (ОПОС), срещу Решение 664 от 15.02.2024 г. на Административен съд - Плевен по административно дело 963/2023 г., с която е отменено негово решение от 17.10.2023 г., в частта му по т. 1, 2 и 3, с която на Дирекцията на Природен парк Персина е отказано верифицирането на разходи в размер на 3 814,29 лева.

Касационният жалбоподател - ръководителят на УО на ОПОС, намира решението за неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага фактите по делото и твърди, че в оспорваното съдебно решение не е обсъдено съдържанието на административния акт, Насоките и Условията за кандидатстване, като по този начин е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не е обсъдил каква нормативна сила имат Насоките за кандидатстване, които задават рамката за периода на изпълнение на проекта. Неправилно и неоснователно е разходи за последваща експлоатация и поддръжка да се приемат за допустими преди завършване на проекта, няма такава правна възможност нито в Насоките, нито в Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.), нито в Постановление 189 на Министерски съвет от 28.07.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 2020 г. (ПМС 189/2016 г.).

Сочи, че съдът е постановил акта си в нарушение на чл. 26, ал.1 ЗУСЕФСУ.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата против административния акт, в обжалваната му част. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции съгласно представен списък. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Ответникът по касационната жалба Дирекцията на Природен парк Персина, счита същата за неоснователна.

Излага конкретни възражения по доводите на касатора за законосъобразност на отменения административен акт.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски съгласно представен списък.

Ответникът се представлява от адвокат Л. Ковачева Софийска адвокатска колегия.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

От представените в първоинстанционното производство доказателства се установява от фактическа страна следното:

На 16.07.2020 г. между УО на ОПОС и Дирекцията на Природен парк (ДПП) Персина е сключен Административен договор Д-34-71 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура чрез директно предоставяне Изпълнение на приоритетни мерки във влажни зони, по проект Изпълнение на приоритетни мерки в Рамсарско място Комплекс Беленски острови, природен парк Персина, на стойност 1 660 382,98 лева. Неразделна част от договора е Приложение 1 одобрено проектно предложение. В раздел 5 Бюджет, бюджетен раздел VI Разходи за материали, бюджетен ред 9.1 изрично е предвидено следното: Косене на тръстика материали, консумативи и др. за използваната техника (Дейност 1; мярка НПРД 22 и 109). В описанието на Дейност 1 на стр. 5 от Проектното предложение е предвидено следното: В периода на устойчивост ще се извършва ежегодно окосяване тръстика. След края на проекта издръжката за експлоатация и поддръжка на машината ще бъдат осигурени от ДПП Персина. Предвидено е още, че косенето ще се осъществява в продължение на 3 години.

На 07.09.2023 г. между страните по административния договор е сключено Допълнително споразумение 2, с което в §2, т.1.28 е предвидено следното изменение в проектното предложение в бюджетен ред 9.1. Косене на тръстика материали, консумативи и др. за използваната техника (Дейност 1; мярка НПРД 22 и 109) числото 6 942,07 се заменя с 6 663,00.

ДПП "Персина" е подала Искане за междинно плащане 7, включително за "1.2 Косене на тръстика материали, консумативи и др. за използваната техника (Дейност 1; мярка НПРД 22 и 109). Приложени са фактури и обяснителни записки към тях.

На 27.09.2023 г. от ръководителя на УО са поискани допълнителни документи, като същите са представени.

На 17.10.2023 г., ръководителят на УО на ОПОС, с решение от 17.10.2023 г. по т.1, 2 и 3 отказва верификация на следните разходи:

1. По РОД "Фактура 0057575739/31.10.2022 г. ", с издател "Петрол" АД за разходи за гориво и смазочни материали, във връзка с изпълнението на Дейност 1 "Подобряване природозащитното състояние на блатото "Канкуша":

Не верифицира сумата в размер на 115,82 лв. от БФП от "Фактура 0057575739/31.10.2022 г.", с издател "Петрол" АД от бюджетни редове, както следва:

96,52 лв. от бюджетен ред VI.9.1. 1.2. Косене на тръстика - материали, консумативи и др. за използваната техника (Дейност 1; мярка НПРД 22 и 109);

19,30 лв. от бюджетен ред IX. 19.1 Общо ДДС по раздел VI Разходи за материали (Дейности 1; 3; мярка от НПРД 22 и 109);

1. По РОД "Фактура 0057584405/31.01.2023 г.", с издател "Петрол" АД за разходи за гориво и смазочни материали, във връзка с изпълнението на Дейност 1 "Подобряване природозащитното състояние на блатото "Кайкуша":

1. 1. Не верифицира сумата в размер на 1 570,44 лв. от БФП от "Фактура 0057584405/31.01.2023 г." с издател "Петрол" АД от бюджетни редове, както следва:

1 308,70 лв. от бюджетен ред VI.9. 1.2. Косене на тръстика - материали, консумативи и др. за използваната техника (Дейност 1; мярка НПРД 22 и 109);

261,74 лв. от бюджетен ред IX. 19.1 Общо ДДС по раздел VI Разходи за материали (Дейности 1; 3; мярка от НПРД 22 и 109);

1. По РОД "Фактура 0057587245/28.02.2023 г.", с издател "Петрол" АД за разходи за гориво и смазочни материали, във връзка с изпълнението на Дейност 1 "Подобряване природозащитното състояние на блатото "Кайкуша":

1. 1 Не верифицира сумата в размер на 2 120,03 лв. от БФП от "Фактура 0057587245/28.02.2023 г. ", с издател "Петрол" АД от бюджетни редове, както следва:

1 773,35 лв. от бюджетен ред VI.9. 1.2. Косене на тръстика - материали, консумативи и др. за използваната техника (Дейност 1; мярка НПРД 22 и 109);

354,68 лв. от бюджетен ред IX.19.1 Общо ДДС по раздел VI Разходи за материали (Дейности 1; 3; мярка от НПРД 22 и 109);

И за трите фактури е посочено основание за неверифициране, изразяващо се в това, че след преглед на представените отчетни документи, включително и изисканите по реда на чл. 63 от ЗУСЕСИФ е констатирано, че представените разходи за зареждане с гориво и смазочни материали на машините и съоръженията, придобити по проекта, попадат в категория "Разходи за последваща експлоатация и поддръжка", които са недопустими, съгласно т. 14.5. Недопустими разходи от Условия за кандидатстване, към Насоките за кандидатстване по процедура BG16M10P002-3.015, "Изпълнение на приоритетни мерки във влажни зони", финансирана по ОПОС 2014-2020 г. Конкретните разходи са недопустими за финансиране и на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, предл. второ ЗУСЕФСУ, и във връзка с чл. 64, ал. 3 ЗУСЕФСУ разходите не се верифицират.

В хода на съдебното производство органът представя Заповед РД-572 от 07.08.2023 г. на министъра на околната среда и водите, с която издателят на оспорения акт е определен за ръководител на УО на ОПОС.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение, в обжалваната му част, е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалноправните разпоредби.

Съдът намира, че срокът на изпълнение на административния договор не е изтекъл, като не е изтекъл и срокът за изпълнение на проекта.

След анализ на доказателствата по делото, първоинстанционният съд счита, че косенето на тръстика е част от Дейност 1 по проекта, която следва да бъде изпълнена от ДПП "Персина", и в периода на проекта същата дейност е финансирана от ОПОС. Едва след приключване на проекта същата дейност, изразяваща се в косене на тръстика, ще се финансира от ДПП "Персина". Разходите за тази дейност по време на проекта, свързани с изразходване на гориво и смазочни материали, са надлежно посочени в раздел VI на Приложение 1 към административния договор, 9. Разходи за материали и консумативи, т. 9.1 "1. 2 Косене на тръстика материали, консумативи и др. за използваната техника /Дейност 1; мярка НПРД 22 и 109/, и сума в размер на 6942, 07 лева /в първоначалния договор, преди промените, извършени с Допълнително споразумение 2 към административния договор/. Съдът отбелязва, че в т. 1.28 от Допълнително споразумение 2, което изменя договора в тази му част, е посочено че, числото 6 942,07 се заменя с 6 663,00". В т. 1.19 от Допълнително споразумение 2 отново е предвидено да се заплаща и труда, свързан с дейността по косене.

Въз основа на горното, съдът обобщава, че към 07.09.2023 г., когато е сключено това допълнително споразумение, страните продължават да имат воля разходите за същата дейност, извършвана по време на проекта, включително за гориво и смазочни материали, да бъдат заплатени.

Първоинстанционният съд намира, че от представеното от административния орган Приложение 5 към административния договор, с изменената и с предходната редакция, отново процесния разход е предвиден като допустим, като в Раздел VI, т. 9.1, Разходи за материали/консумативи към дейност 1 и 3, мярка от НПРД 22 и 109, т. 9.1.1 е посочено "1.2 Косене на тръстика материали, консумативи и др. за използваната техника /Дейност 1; мярка НПРД 22 и 109/, като сумата е била 6 942,07, и става 6 663,00". Ето защо съдът обосновава извод, че не се установяват твърденията на административния акт, че същият разход не е посочен в бюджетен ред 9, доколкото същият изрично е посочен на ред 9.1.1.

Съдът приема, че административният орган не е съобразил, че разходите за гориво и смазочни материали са недопустими едва след края на проекта, който към датата на подаване искането за междинно плащане, а и понастоящем не е приключил.

По изложените съображения, първоинстанционният съд намира, че административният акт, в обжалваната му част, е постановен в нарушение на материалния закон.

Решението е правилно.

Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Първоинстанционният съд не е обсъждал ПМС 189/2016 г., тъй като последното не е посочено като правно основание за постановяване на оспорвания отказ и е недопустимо с касационната жалба да се допълват правните основания за издаване на акта. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора, за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, са неоснователни.

По отношение обосноваността и съответствие на решението с материалния закон, следва да се има предвид следното:

Производството за верификация на разходи е уредено в чл. 60 - чл. 68 ЗУСЕФСУ. Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. По правило допустими са разходите, които са реално извършени, надлежно документирани и съответстват на приложимото право на Съюза и национално, на оперативната програма, на условията за финансиране на проекта и сключения административен договор. Конкретните изисквания за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕФСУ. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обосновава разхода като недопустим за верификация.

Правилно първоинстанционният съд приема, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

В съответствие с чл. 57, ал.1, т. 2, предложение второ ЗУСЕФСУ, разходите се считат за допустими, ако попадат във включени в одобрения проект категории разходи.

Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗУСЕФСУ, решението на ръководителя на управляващия орган да предостави безвъзмездна финансова помощ по ал. 1, т. 1 и 2 се обективира в административен договор с бенефициера, съответно в заповед, които съдържат реквизитите по чл. 37, ал. 3. Одобреният проект и документите по чл. 26, ал. 1 в частта, определяща условията за изпълнение, са неразделна част от договора, съответно от заповедта.

В случая именно в Приложение 1 към административния договор, което представлява одобреният проект, в раздел 5 Бюджет, бюджетен раздел VI Разходи за материали, бюджетен ред 9.1 изрично е предвидено следното: Косене на тръстика материали, консумативи и др. за използваната техника (Дейност 1; мярка НПРД 22 и 109). Нещо повече, с Допълнително споразумение 2 от 07.09.2023 г. е променена сумата, предвидена за тези разходи. Ето защо правилно първоинстанционният съд приема, че процесните разходи по Дейност 1 са включени в одобрения проект категории разходи. Между страните е налице действащ административен договор, в чийто условия за изпълнение изрично е предвидено заплащането на материали, консумативи и др. за използваната техника. На практика, с издадения административен акт, административният орган се опитва да преодолее клаузите на сключения договор, което е недопустимо. Ирелевантно за предмета на спора е обстоятелството по каква причина административният орган е одобрил проект, в противоречие с Условията за кандидатстване. Конкретните условията за изпълнение на проекта по Дейност 1 са изрично предвидени в Приложение 1 към административния договор, в съответствие с чл. 37, ал. 3, т. 4 във вр. с чл. 45, ал. 2 ЗУСЕФСУ.

Действително съгласно т.14.5 Недопустими разходи от Условията за кандидатстване, разходите за гориво и смазочни материали са недопустими разходи. В случая обаче между ръководителя на УО на ОПОС и ДПП Персина, в сключения административен договор, е постигнато изрично съгласие тези разходи да са допустими за финансиране по бюджетен ред 9.1. Ето защо административният орган в противоречие с материалния закон е отказал да ги верифицира, тъй като те попадат във включени в одобрения проект категории разходи по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 2, предложение второ ЗУСЕФСУ и са допустими.

Първоинстанционният съд правилно приема, че административният орган не е съобразил, че разходите за гориво и смазочни материали са недопустими едва след края на проекта, който към датата на подаване искането за междинно плащане не е приключил.

Следователно изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на акта, в обжалваните му части, е правилен.

Видно от изложеното касационните доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон към фактите по делото и въз основа на това е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

След отмяната на акта, в съответствие с чл. 173, ал. 2 и чл. 174 АПК, първоинстанционният съд е следвало да изпрати преписката на ръководителя на УО, за да постанови ново решение по отношение на поисканата сума по искането за междинно плащане, при съобразяване с изложеното по-горе от съда по отношение на тълкуването и прилагането на закона, като административната преписка следва да се изпрати от настоящата инстанция. С оглед на чл. 174 АПК съдът следва да определи срок на органа за произнасяне. Отчитайки характера на отменения акт и разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция), съдът определя 90 - дневен срок на органа за произнасяне.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, на ответника следва да бъдат присъдени 817,68 лева платено адвокатско възнаграждение. Възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. В случая не са изложени конкретни доводи за липсата на правна и фактическа сложност на делото, извън бланкетните твърдения на касатора, а съдът не дължи служебна проверка по този въпрос. В същото време касаторът претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 460 лева, което е със сто лева над нормативноустановения максимум по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд