Решение № 15691 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2602/2012 г.

Решение № 15691 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2602/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. чл. 208 и сл. АПК Образувано е по жалба на "Интер Дата Системи" ООД против решение № 3930 от 30.11.2010 г. на Административен съд София-град, I отделение, 6 състав, постановено по адм. д. № 7617 по описа за 2008 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 22508000057/23.07.2008 г., издаден от главен данъчен инспектор - ръководител на екип при ТД на НАП - гр. София, в частта й относно валидността на акта. В полза на дирекцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Касаторът сочи основание по чл. 209, т. 3 АПК, представляващо неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира отмяна на решението. Ответната страна - Директорът на Дирекция Обжалване и управление на изпълнението при ЦУ на НАП моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Желае да му се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на постъпилата жалба. Върховният административен съд, в тричленен състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на съдебното решение на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения: Административният съд е установил следното по делото: Обжалваният РА е издаден от компетентен орган - гл. инспектор по приходите Павлина Николова, определена със заповед № К 800057/03.07.2008 г. на и. д. директор на офис "СДО" при ТД НАП София Мария Манчева. Заповедта за възлагане на ревизия № 800057/09.04.08 г. е издадена от Таня Велева - началник сектор ревизии при офис "СДО", която през периода е била в разрешен платен и годишен отпуск. Според съда към датата на издаване на ЗОКО М. Манчева е разполагала с компетентност в хипотезата на заместване при отсъствието на длъжностното лице Таня Велева. В заповедта на Велева е определено именно да бъде замествана от Манчева. Чрез данните от допълнителното споразумение се изяснява, че страните по трудовото правоотношение са се съгласили за неговото съдържание, включително служителката Манчева да изпълнява задълженията на директор/ръководител офис "СДО", считано от 01.04.2008 г. до назначаването на титуляр. Истинността на заповед № РД-01-131/22.03.2007 г. и подточка 3.5 от ДС за изменение на трудовото правоотношение не са оспорени по реда на чл. 193 ГПК. Отсъстващият титуляр е наредил в случая заместването му от друго, подчинено лице. Формулиран е обобщаващият извод, че след като не са нарушени изискванията за компетентност, за форма на РА, е налице валиден административен акт. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че решението е постановено при правилно приложение на материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което касационната жалба се явява неоснователна. В подкрепа на този извод и във връзка с изложените в касационната жалба твърдения, следва да се отбележи още, че: Не може да бъде споделено оплакването на касатора, че ЗОКО е издадена от некомпетентен орган, тъй като Мария Манчева не е имала валиден трудов договор. По този въпрос първоинстанционният съд е изложил пространни и убедителни мотиви, които се споделят от касационната инстанция. Представено е допълнително споразумение, чиято истинност не е оспорена по реда на чл. 193 ГПК, включително и неговата подточка 3.5. В този смисъл е неоснователно оплакването на касатора за липсата на съответната длъжностна характеристика, още повече, че в споразумението е отбелязано началото на изпълнение. Същевременно и в касационната жалба не се оспорва изразеното съгласие в подточка 3.5 от работодателя. Приложената пък на л. 56 от делото заповед № 2368/26.06.2008 г. е приета без оспорване, включително относно нейната автентичност, в съдебното заседание, проведено на 14.09.2009 г. Преценявайки горното, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт. От извършената съдебна проверка по приложението на чл. 156 и сл. ДОПК от първоинстанционния съд, не се установи допуснато нарушение на съдопроизводствените правила или неправилно приложение на материалния закон. Съдебните изводи съответстват на правната и фактическа страна на казуса, поради което следва да се приеме, че решението е и обосновано. Ответникът е претендирал юристконсултско възнаграждение и с оглед на резултата по делото, настоящият касационен състав присъжда на дирекцията юристконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Поради изброените съображение и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, в тричленен състав на Осмо отделение