Решение № 3931 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11310/2018 г.
ВАСII отделение18.03.2019 г.докладчик Стефка Кемалова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. С., против Решение № 527 от 26.07.2018 г. на Министерски съвет на Република България, в оспорената част. ОСЪЖДА С. С. от гр. Т, да заплати на Министерски съвет на Република България, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3931 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11310/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 38, ал. 1 ЗДС. Образувано е по жалба на С. С. от гр. Т., против Решение № 527 от 26.07.2018 г. на Министерски съвет, за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала "Хемус", участък от км 310+940 (пътен възел "Б." при пресичане с път III-5102) до км 327+260 (началото на пътен възел "Б."), участък от км 310+940 до км 317+360 и от км 318+820 до км 327+260, на територията на община Т., област Т. и община Ш., област Ш., съгласно подробен устройствен план – парцеларен план, одобрен с влязла в сила Заповед № РД–02–15–17/26.02.2018 г. на заместник – министъра на регионалното развитие и благоустройството. Решението се оспорва в частта, относно размера на определеното парично обезщетение за отчуждаване на част от собствения на жалбоподателя имот с идентификатор 46190.46.64, начин на трайно ползване – ниви (орна земя), находящ се в землището на с. М., община Т.. В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност на решението в оспорената част, като се твърди, че определеното парично обезщетение за отчуждения имот е силно занижено и не съответства на пазарните цени. Моли се да бъде увеличена оценката на отчуждаващия се имот съгласно цените на свободния пазар, с произтичащите от това правни последици. Ответната страна – Министерски съвет на Република България се представлява от правен съветник Георгиева, която оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Процесуалните представители на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, на Министъра на финансите и на Агенция "Пътна инфраструктура", също изразяват становище за неоснователност на жалбата. Като взе предвид събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, установи следното от фактическа и правна страна: Съгласно чл. 34 а, ал. 1 от ЗДС, отчуждаването на имот - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Оспорваното решение е издадено от Министерски съвет и в него е посочена държавната нужда, за която се отчуждава имота, видът, местонахождението и размера, който се засяга, стойността на дължимото се обезщетение на собственика в приложението, неразделна част от решението. Спазени са административно-производствените правила, разписани в чл. 34, 34 а, 34 б, ал. 2 ЗДС. Налице е оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Размерът на определеното парично обезщетение е основан на оценителския доклад на независимата експертиза, назначена от административния орган, като определеното обезщетение за отчуждаваната част от имота на жалбоподателя, е изчислено в размер на 2 854 лева. По делото е допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза, като на вещото лице е било възложено след като се запознае с материалите по делото, извърши оглед на имота и вземе предвид устройствения му статут преди одобряването на подробния устройствен план, въз основа на който се извършва отчуждаването, както и подробния устройствен статут на имота, преди въобще да е определен за обществено мероприятие, да извърши оценка на отчуждаваната част от поземления имот, като му е указано оценката да се извърши съобразно предназначението на имота преди влизането в сила на подробния устройствен план, предвиждащ изграждане на националния обект, по пазарни цени на имоти с подобни характеристики, а при липса на пазарни аналози поради липса на извършени по-малко от две сделки, вписани в съответната служба по вписванията, оценката да се определи по реда на Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ, съгласно чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС. На проведеното по делото открито съдебно заседание, вещото лице заявява, че поддържа представеното от него заключение, съгласно което равностойното парично обезщетение за отчуждената част от имота, следва да се определи на основание чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС, тъй като през периода от 12 месеца преди датата на възлагане на оценката – 23.03.2018 г., е налице само една относима сделка по смисъла на § 1 а, т. 2 и т. 4 от ДР на ЗДС. Разпоредбата на чл. 32, ал. 3 ЗДС е приложима, в случаите когато не могат да се определят пазарни цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени по-малко от две сделки в съответната служба по вписванията, като в тези случаи, какъвто е и настоящия, обезщетението се определя съгласно Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, тъй като имотът е земеделска земя. В тази връзка, експертът е съобразил характеристиките на процесния имот, съгласно удостоверение № 22-44722/10.04.2018 г., издадено от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, и е изчислил обезщетението за отчуждената част от него в размер на 2 854 лева, който съвпада с този, определен с оспореното решение. При така установените факти и като съобрази приложимите разпоредби, настоящият съдебен състав счита жалбата за неоснователна. Оспореният акт е издадена от компетентен орган и в съответствие с изискванията за форма, предвидени в чл. 34 б, ал. 1 ЗДС. В хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. С оглед заключението на експерта се установява, че обезщетението за отчуждаваната част от имота е определено в съответствие с материалния закон – при правилно приложение на посочени по-горе разпоредби. По изложените съображения, решението на Министерски съвет в оспорената част е законосъобразно, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора в полза на Министерски съвет следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,