Решение № 245 от 16.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1442/2011 г.

Решение № 245 от 16.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1442/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Производство по реда на Глава тридесет и трета от НПК. С искане по чл. 420, ал. 2 от НПК от осъдения П. Д. А. от Гълъбово се претендира отмяна на влязлото в законна сила решение № 35 от 18.03.2011 г., постановено по ВНОХД № 1032/2011 г. на окръжен съд - С. З., като се сочи основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Изложените най-общо в искането оплаквания, доразвити в съдебно заседание пред ВКС, се поддържат в производството по възобновяване лично от осъдения и от служебния му защитник адв. Д. С. от САК. Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 4 от 07.01.2011 г., постановена по НОХД № 302/2010 г. на Районен съд - Гълъбово отговорността на подсъдимия П. Д. А. от Гълъбово, в момента в затвора Стара З. е ангажирана за извършено в периода от 18.08.2010 г. до 25.09 с. г. в [населено място], област С. З. продължавано престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 б. "а" от НК и при условията на чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание от 4 години лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Присъдата е била обжалвана от подсъдимия с оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност, съществени процесуални нарушения при анализа на събраните доказателства с искане за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора за доказване на невинността му, но с въззивното решение тя е потвърдена изцяло и е влязла в законна сила на 18.03.2011 г. В искането си осъденият А. навежда отново оплаквания за наличие на основание за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, като ги свързва с нарушено право на защита поради неоснователен отказ на съда да му допусне като свидетели очевидци на случилото се с искане към касационната инстанция за връщане на делото за ново разглеждане от районния съд. То се поддържа от служебния му защитник с доводи само относно явната несправедливост на наложеното му наказание с искане за намаляването му на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл. 420, ал. 2 от НПК и има за предмет въззивно решение, неподлежащо на проверка от касационната инстанция, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: С искането, доформулирано в съдебно заседание, с наведените доводи се претендира, на първо място, наличие на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, като развитите от защитата на осъдения не анализират конкретни обстоятелства по делото, поради което не дават възможност да се изведат сочените от него като допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото му на защита. Те не кореспондират с проведената процедура на съкратено съдебно следствие по глава 27 от НПК, в която с помощта и на защитника си осъденият А. е признал фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт, касаещи и авторството му за осъществяване на инкриминираните деяния. Голословното им отричане с посочване на трето лице за извършител не са подкрепени с каквито и да е доказателства по делото. Обратно, включително и при предявяване на веществените доказателства по делото той е признал ангажираността им като предмет на престъпното му посегателство в един от случаите на продължаваното престъпление. В хода на съкратеното съдебно следствие той не е направил изявления, които да подлагат на съмнение самопризнанието му или подкрепата му в доказателствената основа, събрана на досъдебното производство, което да е налагало отмяна на определението за провеждане на диференцираната процедура по чл. 373, ал. 2 вр. чл. 372, ал. 1 и 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК и на съдебно следствие по общия ред. Липсвало е каквото и да е основание въззивният съд да допусне събирането на нови доказателства за проверка или оборване на признатите от осъдения факти, включително такива относно авторството му и за трите деяния. Отправените в пренията пред ВКС упреци за неоснователен отказ на съда да бъдат допуснати искани от него гласни доказателствени средства за установяване на оневиняващи го обстоятелства, без да може да ги конкретизира, са неоснователни и не могат да обезпечат постигането на целения от него резултат в искането му, а именно отмяна на атакувания съдебен акт и ново разглеждане на делото от друг състав на районния съд. Те не са съобразени и със задължителната за съдилищата практика на ВКС, изразена в ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2008 г. на ОСНК. Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения при очертаване на правно релевантните на обвинението му факти и основание за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. С оглед оплакването на осъдения за несправедливо осъждане следва да бъде разгледано и наведеното от защитата му основание за смекчаване на отговорността му по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 вр. ал. 5, т. 1 от НПК. Въззивният съд е обсъдил наново всички налични обстоятелства, касаещи обема на дължимата му се санкция и с основание се е съгласил с отмерената от първоинстанционния съд. Само месец след освобождаването му от затвора той е започнал инкриминираната престъпна дейност, възползвайки се от всеки благоприятен случай да извърши посегателство над чужда собственост. Липсва многобройност или изключителност на смекчаващи отговорността му обстоятелства, нито наложеното му наказание се явява несъразмерно тежко на извършените кражби на вещи на пострадалите, поради което няма основание за приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, свързано с разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК. Не е налице явна несправедливост на наложеното му наказание и основание за намаляването му. Искането на осъдения А. се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение, а атакуваното решение следва да остане в сила. С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение на основание чл. 424, ал. 1 от НПК